На 12 май 2015 г. сестрите Ана (20 г.) и Камила (23 г.) Тейлър изчезват без следа по време на преход по стръмната пътека „Брайт Ейнджъл“ в Гранд Каньон. Въпреки мащабното 10-дневно издирване с хеликоптери и доброволци, спасителите откриват единствено синя панделка за коса на Ана. Случаят е затворен поради липса на доказателства, а родителите потъват в тригодишно мъчително безверие.
Точно 1098 дни по-късно, на 15 май 2018 г., опитният планинар Дейвид Милър забелязва скрита пещера до пътеката „Хермит“. Вътре той открива изнемощяла млада жена в кататонен ступор, облечена в парцали.
Бързият скенер на пръстови отпечатъци потвърждава шокиращата истина – това е Ана Тейлър. Тя тежи едва 38 килограма, напълно няма е от преживения шок и реагира с панически страх на всякакви униформи.
При медицинския преглед по глезените ѝ са открити дълбоки белези от дълготрайно оковаване с вериги.
Когато детективите ѝ показват снимка на сестра ѝ Камила, Ана избухва в сълзи и с треперещи ръце нарисува затворено пространство, мъжка фигура с петолъчна звезда на гърдите и схема на служебен маршрут с надпис: „Не е подходящо за туристи“.
В пещерата криминалистите откриват бутилки от вода и консерви от марката „Rangers Provision“ – дефицитни стоки, достъпни само за персонала на парка. Върху бутилките са намерени чужди отпечатъци и мъжко ДНК, което насочва разследването към вътрешен човек.
Заподозреният е Винсент Матюс (45 г.) – старши рейнджър с 20-годишен стаж, който преди три години лично е пренасочил спасителните екипи далеч от това място.
Допълнително камерите го засичат да купува същата марка провизии дни преди откриването на Ана. При вида на негова снимка в болницата, момичето изпада в неконтролируем ужас.
На 20 май 2018 г. полицията щурмува къщата на Матюс в Тусаян. Под тежък килим в кабинета му е открит хидравличен люк към тайно звукоизолирано мазе от 200 квадратни фута.
Вътре разследващите заварват метално легло с заварени вериги, миризма на хлор, дневник с графиците на патрулите и стотици снимки на сестрите, правени с телеобектив преди отвличането.
Условията в подземния бункер потвърждават, че Ана е държана в пълна акустична и светлинна изолация. В мазето обаче не е открита нито една следа от Камила, което изправя разследващите пред най-мрачната загадка: къде е по-голямата сестра и каква съдба е отредил за нея опитният рейнджър.
На 22 май 2018 г. в 6:30 ч. сутринта специален форензичен екип и федерални агенти пристигат в отдалечен район близо до пътеката „Хермит“, следвайки координатите, дадени от Винсент Матюс при последния му разпит.
На шест метра от скален зъб, скрит в гъста растителност, металотърсачите улавят сигнал. В плитка яма, затрупана с камъни и суха пръст, разследващите откриват останките на Камила Тейлър.
Състоянието им потвърждава думите на Матюс – момичето е починало веднага от наранявания при падане преди три години.
Делото срещу рейнджъра започва през есента на 2018 г. в окръжния съд във Флагстаф и се превръща в един от най-обсъжданите процеси в Аризона. Ключово доказателство по случай № 812 са 34-те рисунки на Ана, признати от експертите за документално свидетелство за престъплението.
Прокуратурата представя и вещите, намерени в бункера на Матюс: професионалния фотоапарат на Ана със счупен обектив, сребърната гривна на Камила и оригиналната карта на пътеката „Брайт Ейнджъл“.
По време на процеса Матюс остава напълно равнодушен и не показва разкаяние.
В заключителната си реч прокурорът подчертава, че подсъдимият е използвал властта си и познанията за парка, за да превърне едно национално благо в място за личен терор. След 10-часово обсъждане почетните съдебни заседатели обявяват решението си.
Съдът признава Винсент Матюс за виновен в убийство от втора степен, отвличане и незаконно лишаване от свобода, като го осъжда на доживотен затвор без право на замяна в първите 25 години.
Семейство Тейлър най-накрая получава юридически отговори за кошмара, продължил 1098 дни. За Ана обаче завръщането у дома не означава край на трагедията. Тя остава за продължително лечение в специализиран център за психологическа и неврологична рехабилитация.
Макар да се възстановява физически, Ана все още не говори и комуникира единствено с жестове и рисунки. Родителите ѝ я посещават всяка седмица с надеждата, че леденият ужас от мрачното мазе един ден ще изчезне от погледа ѝ.
Трагедията на сестрите Тейлър предизвиква радикални промени в сигурността на Националната паркова служба на САЩ.
Въведено е ново правило, което задължава всички рейнджъри да носят боди камери по време на патрул, които записват непрекъснато в облачна структура без възможност за ръчно изтриване.
Всички технически и затворени маршрути са оборудвани с допълнителни сензори за движение.
Случай № 812 е официално затворен, оставяйки след себе си болезнен спомен, а въпросът дали Ана някога ще проговори отново, остава отворен – точно толкова дълбок, колкото и тишината на Гранд Каньон.
