След Месни Заговезни започва Сирната неделя, чийто последен ден е Сирни Заговезни. Празникът винаги се пада точно седем седмици преди Великден и е известен още като Големи Заговезни, Сирни поклади, Неделя сиропустна.

Тази година Сирни Заговезни (Сирни поклади) е на 17 март.

Празникът е свързан с много обичаи, които продължават да се спазват и днес.

Ден за прошка 

Целият ден преминава в посещение на близки и роднини. По-младите гостуват на по-възрастните - родители, братя, сестри, кумове. Целуват им ръка и искат прошка, казвайки "Прощавай", "Простено да е" отговарят по-възрастните.

Вечерта цялото семейство се събира около празничната трапеза, която трябва да е богата. На масата обаче не трябва да месни ястия.

Традиционни ястия за Сирни Заговезни са баница със сирене, рибни ястия, тутманик, мляко с ориз, орехи, тиква. Задължително се консумира бяла халва.

Хамкане

Традиционен  обичай на Сирни Заговезни е т.нар. хамкане или люскане на халва.

Бабите закачат парче халва на вълнен червен конец, който завързват на тавана. Децата се нареждат в кръг, слагат ръцете си отзад и се опитват да захапят халвата с уста. Бабата разклаща конеца и децата започват да се надпреварват кой ще отхапе халвата. Не трябва да използват ръцете си, само уста. 

Заговезнишки огньове

Друг традиционен обичай на Сирни Заговезни е паленето и прескачането на големи огньове от момчета и ергени. Младите мъже събират царевична шума и клони през цялата изминала седмица - Сирница. На Сирни Заговезни ги подреждат на купчини по височините около селото и ги запалват.

В някои райони огън се пали на самия мегдан на селото. Вярва се, че докъдето стига светлината от пламъците, дотам няма да удря градушка.

Огънят е една от четирите природни стихии, затова заема основно място в българските празници. Цяла нощ всички трябва да прескачат огньове за здраве, плодородие, както и да се предпазят от бълхи и да не пада градушка. Хората вярват в очистителната сила на пламъка.

В много райони се палят и факли и огнени стрели. Децата и младежите носят запалени факли, с които се прави ритуално очистване на нивите. Вярва се, че така нивите ще носят по-добър добив.

В някои краища на страната този огън се нарича оврътник или овратник.

Пламъците на огньовете се виждат от всички в селото и създават празнична атмосфера. През това време в центъра на селото се извива хоро, което е последното преди строгите великденски пости.

Кукери

Със Сирни Заговезни се свързва още един традиционен български ритуал - кукерите. В някои краища на България кукерските игри се организират точно на този ден.

Кукерите имат свой водач, който ръководи останалите членове на групата и се нарича цар. Царят извършва ритуално засяване на нивата. Докато трае този ритуал, другите кукери подрънкват със звънци и хлопки и носят "царя".

Подобно на коледарите, кукерите обикалят всички къщи и благославят техните стопани. Вярва се, че колкото по-страховити са маските на кукерите и колкото повече шум вдигат, толкова по-голяма е вероятността да прогонят злите сили.

Ритуалните костюми на кукерите се изработват от животинска кожа. Най-важният елемент от облеклото им е маската, също направена от материали от животински и растителен произход - кожа, рога от едър рогат добитък. Някои костюми тежат над 4-5 кг.

Сирни Заговезни е последният ден, през който християните могат да консумират храна от животински произход. От следващия ден започват строгите великденски пости.

През постите не е позволено месо и всякаква храна от животински произход. Забранени са всякакви забавления, сватби, игри и веселие. Християните пречистват както тялото, така и духа си за посрещането на най-големия християнски празник - Възкресение Христово.

Ето и няколко вкусни предложения за празничната трапеза от Бон Апети:

Тутманик по овчарски

Необходими продукти:

550 г брашно
400 г овче сирене
200 г овче кисело мляко

200 мл олио
4 яйца
1 ч. л. сода бикарбонат

сол на вкус

Начин на приготвяне:

Три от яйцата се разбиват. Содата се гаси в киселото мляко. Брашното се смесва с яйцата, млякото със содата, олиото, натрошеното сирене и сол на вкус. Забърква се тесто.

Тава за печене се маже с олио.

Тестото се разточва леко, за да стане с размерите на съда, в който ще се пече, и се прехвърля в тавата.

Намазва се с разбито яйце и се пече 25-30 минути в загрята на 180 градуса фурна, с вентилатор.

Разядка от сирене и орехи

Необходими продукти:

500 г краве сирене
150 г печени орехи
2 стръка пресен лук

4 стръка босилек
4 стръка мента
4 с. л. кисело мляко

1 лайм
1 връзка репички
2 краставици

пипер меланж на вкус

Начин на приготвяне:

Лукът, ментата и босилекът се наситняват и се смесват. Прибавят се накълцаните орехи, настърганата кора от лайма и половината от сока му.

Слагат се натрошеното сирене, киселото мляко и счукан пипер меланж на вкус, и се разбърква добре.

Разядката се сервира с нарязаните репички и краставици.

Пълнени патешки яйца с млечен мус

Необходими продукти:

5 патешки яйца
150 г крем сирене
1 скилидка чесън

майонеза
кисело мляко
течна сметана

Начин на приготвяне:

Сваряваме яйцата, обелваме ги, разполовяваме ги и изваждаме жълтъците.

Слагаме в чопър чесъна, крем сиренето, майонезата, киселото мляко, течната сметана и сварените жълтъци от патешките яйца и смиламе, до получаването на пухкав мус.

Пълним половинките от яйцата с муса и ги поднасяме.

Съвет:
Яйцата може да се напълнят с лъжичка, но с шприц е по-красиво.

Харесайте jenata.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!