Купичката е пълна с прясна вода, но котката упорито я подминава. Много стопани смятат, че това е просто каприз, но всъщност зад подобно поведение могат да се крият както естествени инстинкти, така и сериозни здравословни проблеми.
Продължителният недостиг на течности увеличава риска от бъбречни заболявания, камъни в пикочните пътища и дори животозастрашаващи състояния.
Ветеринарният лекар и диетолог Вера Антонова обяснява защо някои котки избягват водата и какво могат да направят стопаните, за да ги насърчат да пият повече.
Защо котките не изпитват силна жажда?
Причината се крие в тяхната еволюция. Предците на домашните котки са живели в пустинни райони, където са си набавяли почти цялото необходимо количество вода чрез плячката. Месото съдържа между 70 и 80% вода, затова организмът им никога не е развил силен механизъм за усещане на жажда.
При хранене основно със суха храна ситуацията е различна. Гранулите съдържат едва около 10% влага, а котката често не осъзнава, че организмът ѝ вече страда от недостиг на течности.
Колко вода трябва да изпива една котка?
Специалистите препоръчват между 20 и 40 мл вода на килограм телесно тегло дневно. Това означава, че котка с тегло 4-5 килограма трябва да приема приблизително между 80 и 200 мл течности на ден.
При хранене с мокра храна част от необходимата вода идва от самата храна, тъй като консервите съдържат около 78% влага. Въпреки това животното винаги трябва да има постоянен достъп до чиста прясна вода.
Най-честите причини котката да отказва вода
Ветеринарят посочва няколко възможни обяснения:
-
Естествен инстинкт – котките по природа не усещат силна жажда.
-
Купичката е до храната – в природата това се свързва с риск от замърсяване на водата.
-
Неподходящ съд – тесните купички докосват чувствителните мустаци, а пластмасата задържа миризми и бактерии.
-
Застояла вода – котките усещат миризмите много по-силно от хората и отказват вода, престояла повече от ден.
-
Предпочитание към течаща вода – много котки инстинктивно избират чешмата или фонтанче за пиене.
-
Стрес или заболяване – инфекции, проблеми със зъбите или вътрешни заболявания често водят до отказ от вода.
Според Антонова, ако животното внезапно спре да пие и едновременно с това отказва храна или стане отпаднало, е необходима незабавна консултация с ветеринар.
Какви са рисковете от обезводняването?
Липсата на достатъчно течности може да доведе до:
-
хронични бъбречни заболявания;
-
образуване на кристали и камъни в пикочните пътища;
-
цистит;
-
запек;
-
нарушения в кръвообращението;
-
проблеми с охлаждането на организма през горещите дни.
При тежко обезводняване може да се стигне до полиорганна недостатъчност и животозастрашаващо състояние.
Как да разберем дали котката не пие достатъчно?
Има няколко лесни начина за проверка:
-
наблюдавайте колко често използва тоалетната;
-
леко повдигнете кожата на врата – ако не се върне бързо в нормално положение, това може да е признак за обезводняване;
-
проверете венците – сухите или бледи венци са тревожен симптом.
Как да насърчим котката да пие повече?
Ветеринарите препоръчват няколко прости решения:
-
използвайте керамична или стъклена широка купичка;
-
сменяйте водата всеки ден;
-
поставете няколко купички на различни места в дома;
-
дръжте водата далеч от храната и котешката тоалетна;
-
използвайте фонтанче за течаща вода;
-
включете повече мокра храна в менюто;
-
при някои котки помага и неподсолен домашен пилешки или телешки бульон без подправки.
Кога трябва незабавно да потърсите ветеринар?
Спешен преглед е необходим, ако котката:
-
е отпаднала и апатична;
-
отказва едновременно храна и вода;
-
повръща или има диария;
-
уринира трудно или има кръв в урината;
-
има сухи и бледи венци;
-
кожата на врата остава повдигната след леко притискане.
Според специалистите дори само един от тези симптоми може да бъде сигнал за сериозен здравословен проблем.
Особено през лятото стопаните трябва да следят внимателно приема на вода. Горещините, климатикът и храненето със суха храна увеличават риска от скрито обезводняване. Осигуряването на чиста вода, подходящ съд и спокойна среда за пиене може да бъде решаващо за доброто здраве и дългия живот на домашния любимец.
