На 6 януари православната църква чества Йордановден (Богоявление). Това е третият по значимост християнски празник през годината. На този ден Йоан Кръстител покръства Исус Христос във водите на река Йордан.
Богоявление е един от най-древните християнски празници. Посветен е на раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите.
Православната вяра обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Светият дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос, и гласът на небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е негов син
Празникът има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Народът нарича празниците Богоявление и Йордановден по общо име „Водици“, заради връзката им към вода.
Традиции и обичаи
Празничните обреди за Богоявление започват още на 5 януари. Свещеникът кръщава вода, като пуска кръст в нея. С котле от тази осветена вода и босилкова китка обикаля домовете на християните и ръси за здраве и късмет. На този ден не се яде нищо блажно, не се работи.
В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета кадена вечеря.
На трапезата се поставят само постни храни - прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, фасул, вино, както и суровото жито, орехите и недогорялата свещ от втората кадена вечер.
Орехите от Нова година се разчупват и по тях се гадае за бъдещето, суровото жито се дава сутринта на кокошките, а свещта се запазва и се пали за предпазване от гръм.
В цялата страна на Йордановден в църквите се отслужва Света литургия, освещават се бойните знамена, а след това се провежда ритуалът по Спасяване на Светия кръст.
След ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го извадят. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори.
В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни.
След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. С нея се измива домашната икона и палешникът, с който е кадено през трите „кадени вечери“.
Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството.
На този ден момичетата си измиват лицето и ръцете, за да бъдат бели и червени през годината. Болните се къпят или пръскат с вода, взета от мястото, откъдето е изваден кръстът, за да оздравеят. Всеки отпива по глътка вода на гладно, измива лицето и ръцете си за здраве.
От ритуалните измивания и пръскания тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици за здраве и късмет.
На реката се носят иконите от вкъщи, топят се и се освещават. В реката се хвърлят три трески от бъдника, да се изтече всяко зло.
Освен общоприетия водосвет и ваденето на сребърен кръст за здраве, калоферчани вече близо два века спазват един уникален обичай – Мъжкото хоро във водите на река Тунджа, известно още като Хорото на Калифер войвода.
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите.
Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки.
След връщане от църква насред къщата се слага брадва с острието нагоре и се прескача, за да се спрат болестите. Който скочи най-високо, той пръв напива светената вода.
Две моми, преоблечени като младоженец и младоженка, ходят по къщите и ръсят с кръстена вода. Жените, които са станали майки наскоро, раздават по къщите питки кравайчета за здравето на децата си.
На Йордановден е добре да се кръщават децата. Това важи особено за родители, които дълго време не са имали рожба или са взели хранениче (тоест осиновили са дете), или пък ако детето е родено скоро и има здравословни проблеми.
По стара традиция първородното момче се кръщава на бащиния родител, първородното момиче – на майчиния.
Символ на кръщаването е обичаят да се къпят пеленачета или сгодени, или младоженци.
По къщите ходят по пет-шест души, извеждат, когото са си набелязали, хвърлят го три пъти в река, извор или чешма, както три пъти се потопил във водата Исус, и призовават магията на духовното раждане, което да ги защитава, да им помага да са здрави, да живеят, да се радват.
В Югозападна България се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. Затова празникът се нарича Мъжки водици. По тези места избират кум на цялото селище до следващия Йордановден и той ръси със светената вода.
В Родопите обредът се нарича „хаскане“ – по възклицанията, които придружават трикратното потапяне във водата.
На Йордановден се събира пепелта от огнището, несъбирана през всичките дни от Коледа. Тя има магическа сила, лекува, предизвиква плодородието на дърветата, гони вредоносните същества.
На Водици сгодените ергени отиват на гости на избраницата. Свекървата мие лицето й, дарява я със златна паричка и китка. С това се дава началото на периодът на сватбите до Великденските заговезни.
Хората вярват, че на Йордановден водата има по-голяма сила. Освен че пречиства греховете, тя умее да лекува, затова болните влизат в реката, в която е хвърлен кръстът.
Имен ден празнуват всички с имената: Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий.
Поверия за Йордановден
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
Когато се стъмни достатъчно на 5 януари, се налива вода в котле. Ако нямате такова, може да използвате чаша или малка тенджерка. Желателно е избраният съд да не е пластмасов.
Изнесете водата навън. Хванете съда с две ръце и притихнете за малко с водата. Оставете я да ви усети. Подишайте свежия въздух с нея. Поздравете я и й кажете името си на глас.
Постойте още малко така, а след това се приберете вкъщи. Нека водата да остане няколко часа под небето, за да се „измълчи“ и пречисти.
Точно преди полунощ излезте отново при нея. Точно тогава, преди водици, силата й става най-голяма. Отново хванете съда с две ръце.
Изречете на глас най-голямото си желание пред водата. Притихнете и постойте с нея. Опитайте да си представите как ще изглежда животът ви, когато точно това желание се изпълни.
Опитайте „да видите“ тази картина във вашата вода. И отново на глас кажете най-старото и силно наричане: „Реченото ми да бъде сторено!“. После покрийте водата с чиста кърпа (по възможност бяла) и се приберете.
Когато се събудите на 6 януари, първо идете при водата си. Измийте си очите с нея и с много обич отпийте от вашето сбъдване. После пак... Склонете чело пред водата и й благодарете. След това я приберете.
С остатъка от водата може да поръсите дома си, да полеете цвете. Това е наречена вода и тя ще носи енергията на желанието ви.
Празнична трапеза
Към постните ястия се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни.
Обредният хляб за трапезата не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно.
Ето и няколко вкусни предложения за празничната трапеза:
Жито по старозагорски
Списък с продукти:
- 2 чаени чаши жито
- 1 чаена чаша смлени орехови ядки
- 1 кафяна чашка стафиди
- 1 супена лъжица галета
- захар
Начин на приготвяне:
Залейте житото с шест чаени чаши хладка вода и го сварете на умерен огън докато омекне.
След това свалете тенджерката от огъня, завийте я с прегъната на две хавлиена кърпа и я оставете така докато житото "нацъфти".
Когато изстине, трябва да го посолите. Тогава прибавете и галетата, ореховите ядки, стафидите и ароматни подправки по желание. Най-подходящи в този случай са настърганата лимонена кора и канелата. Разбъркайте добре.
При поднасянето на вареното жито поръсете със захар на вкус по желание, съветва "За жената".
Зелеви сарми с булгур
Необходими продукти:
- 12-14 листа от кисела зелка
- 2 чаени чаши булгур
- 3 кафени чашки олио
- 12 чаена лъжичка червен пипер
- 1 глава кромид лук
- 1 супена лъжица сушена чубрица
Начин на приготвяне:
Първо трябва да залеете булгура с вода и да го сварите на умерен огън. Когато започне да омеква, налейте олиото и прибавете нарязания на ситно кромид лук.
Подправете с чубрицата и червения пипер. Варете още десетина минути. След това оставете сместа да изстине и с нея залейте сармите.
На дъното на тенджерата сложете един пласт кисело зеле, нарязано на дребно, и върху него наредете сармите. Залейте ги с равни части зелев сок и вода. Варете на слаб огън, докато зелевите листа омекнат.
Ако нямате кисело зеле, използвайте листата на прясна зелка. Разбира се, вкусът няма да е същият, но ще постигнете добър резултат, ако спазвате точно по-горните указания.
Пита с купенчета
Необходими продукти:
- 1 килограм брашно
- 1 чаена лъжичка сол
Начин на приготвяне:
Смесете пресятото брашно със солта и хладка вода и замесете тесто. Месете около 20 минути - тогава в тестото ще се появят шупли.
Отделете една трета от тестото и от нея направете пет или седем малки питки. Наредете ги върху питата така, че в средата да е една от тях, но разтеглена, за да изглежда по-голяма. Това са т.нар. "купенчета".
Изпечете питата в силна фурна. Преди да я сложите на масата, трябва да я завиете в памучна кърпа, за да не изсъхне кората й.
Йордановски лучник
Необходими продукти:
- 250 гр. сирене краве
- 500 гр. кори за баница
- 1000 гр. лук кромид стар
- 2 бр. яйца
- 250 мл олио
- 1/2 гр. черен пипер млян
Начин на приготвяне:
Нарежете лука на филийки и го задушете в подсолена вода да омекне. Отцедете го и го размесете с натрошеното сирене, разбитите яйца и черния пипер.
Наръсете корите с мазнина, слепете ги две по две, слагайте отгоре плънката и навийте на рула. Наредете ги на охлюв в намазнена тава, поръсете отгоре с малко олио.
Печете лучника в умерена фурна около 30 минути. Поднесете го топъл с кисело мляко.
Постни пълнени чушки
Необходими продукти:
- 1000 гр. червени чушки
- 250 гр. ориз
- 150 гр. моркови
- 80 гр. лук кромид стар
- 50 гр. стафиди
- 1/2 вр. копър пресен
Начин на приготвяне:
Нарежете лука на ситно и го запържете в 100 милилитра олио до получаване на златист цвят. Добавете ориза и ситно настърганите моркови. Запържете, докато оризът стане прозрачен.
Прибавете 3 чаени лъжички вегета и 1 чаена чаша вода. Варете, докато оризът поеме водата. Добавете копър, нарязан наситно и стафидите. С тази смес напълнете чушките.
Наредете ги в тава и залейте с 2 чаени чаши вода. Печете в загрята фурна на 200 градуса, докато оризът набъбне.
Прясна пита за Йордановден
Списък с продукти:
- 1 кг брашно
- 1 лъжица сол (1 чаена лъжичка, ако предпочитате по-безсолно)
- 1 яйце
- 1 кофичка кисело мляко (1/2 кг) с лъжичка сода в нея
- 1 пакет бакпулвер в брашното
Начин на приготвяне:
Смесеното със сол и бакпулвер брашно се сипва в дълбок съд, в средата му се прави кладенче, в него се слага яйцето и добре разбитото със сода кисело мляко.
Омесва се не много твърдо тесто, към което се прибавя по малко брашно, оформя се пита, която се пече на силна фурна. Увива се в кърпа, след като се извади от фурната.
