На 10 февруари Православната църква почита паметта на Св. Харалампий - християнският светец лечител, и Света Валентина.
Св. свещеномъченик Харалампий бил епископ в Магнезия, Мала Азия, смел проповедник на вярата. Изправен на съд, напразно бил увещаван да се поклони на идолите. Предаден на мъчения, стъргали тялото му с железни куки. Раните по чудесен начин заздравявали.
Мнозина езичници, като гледали твърдостта на вярата му и чудесното оздравяване, повярвали и били предадени на смърт. Осъден на посичане, Св. Харалампий издъхнал преди мечът да го докосне по времето на Септимий Север в 198 година на 113 години.
Паметта на Св. Харалампий е на особена почит в България, както заради молитвеното му застъпничество пред Бог за болни, страдащи духовно и телесно, така и като закрилник на пчеларите и проводник на Божията благодат над пчелния мед.
На този ден рано сутринта се носи мед в храмовете, за да бъде осветен.
В народните представи Св. Харалампий бил властелинът на всички болести. Държал ги със синджир и по своя воля ги пращал да вървят по света. Според легендите Св. Харалампий е заповедник и на чумата и поради тази причина денят му е наричан още Чуминден.
За да умилостивят чумата, на този ден жените месели питки, мажели ги с мед и ги раздавали на съседи и роднини.
В народните представи чумата е стара, грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището. Затова оставят край населеното място питка с мед, шише вино, нова кърпа, сапун, гребен и вода, за да се залиса, докато мие косите си и ги сплита, а докато се нахрани и напие — да забрави за какво е слязла.
Чумата се родила на Атанасовден и започнал да скита по друмищата и из селата. Това продължило до празника на св. Харалампий, когато светецът я заловил и я оковал във вериги.
Чумата носела тефтер със списък на жертвите си, дълъг шиш или коса, с които убивала набелязаните хора. Възможно било страшната болест да се яви и като котка, куче, коза или мишка и да тропа по таваните. Тя се криела в чували с вълна и затова мъжете мушкали с ножове в тях.
Идването на чумата се предхождало от продължителен вой на кучетата. За да се предпазят от нея, хората не изхвърляли смет пред вратата, ограждали къщата с гръмотрън или глогови тръни, пришивали скилидки чесън към забрадките на жените и по ризите на мъжете.
Обличали "чумава риза", която трябва да е изработена от девет жени вдовици. Много разпространено средство за предпазване от чумата било наличието на куче съботник в къщата.
Има интересен обичай "чисти" жени да изпекат и отнесат обреден хляб извън селото, на кръстопът, за да умилостивят чумата, че да не идва при хората в селището. Оставят за нея храна и вода на тавана или закачат на някой запустял зид хляб, увит в месал, и бъклица вино.
Пак с тази цел наричат болестите с табуизирани, умалителни имена: "сладки и медни", "благи", харката наричат "цветето", а чумата "леля". Някъде има практика внимателно да се измете къщата, когато вярва
За предпазване от чумата се извършва и интересен обичай – обредно заораване на селището от двама братя близнаци с волове близнаци и рало, направено от дърво близнак.
Силно се вярва, че денят на светеца трябва да се почита, в противен случай той ще се разсърди, ще пусне чумата и другите страшни болести и ще ги прати при хората.
На този ден никой не трябва да работи. Денят се тачи особено много от жените.
Рано сутринта те омесват и изпичат специален хляб и три малки кравайчета, намазани отгоре с мед. Взимат паничка мед и заедно с хляб и кравайчетата ги отнасят в черквата, където свещеникът ги освещава.
От този мед запазват за цяр през годината. С него лекуват обриви, шарка, рани по тялото, намазват челцата на децата, за да не се разболяват, а от хляба раздават на три съседски къщи.
Едно от кравайчетата, приготвени специално за празника, хвърлят на покрива на къщата "за чумата", другото дават на животните вкъщи, а третото на децата.
Стопанките правят обредни хлябове.
На обяд се слага трапеза, като задължително трябва да присъства питка с мед, свински джолан в гърне или мусака и картофено пюре. Най-възрастната жена в дома прикадява трапезата, сипва от гозбите, чупи от питата с мед и разнася от тях за здраве из махалата.
В българския народен календар денят се нарича още Харалнбей, Арланбей, Хараламповден, а в Охридско – Пунклин празник.
В православния християнски календар 10 февруари е отреден и на Света великомъченица Валентина. За нейното житие има малко факти. Известно е, че е била благочестива девойка, живяла в областта на Кесария Палестинска.
Тя става жертва на гоненията срещу християните през 308 г. при Максимилиан ІІ Галерий (308-313 г.). Когато мъчителите се опитват да я накарат насила да принесе жертва в езическия храм, тя хвърля камък върху жертвеника и се обръща с гръб към горящия на него огън. Тази постъпка предопределя съдбата й – езичниците я обезглавяват.
На 10 февруари имен ден празнуват Харалампий, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Ламбрина, Ламбрин, Валентина, Валентин, Валя и Вальо.
За да се подготвите подобаващо за празника, от jenata.blitz.bg ви предлагаме две вкусни предложения, които да сложите на трапезата.
Погача
Продукти:
500 гр. брашно
20 гр. прясна мая
200 мл. прясно мляко (при нужда може да добавите още малко)
1 чаена лъжичка сол
1 чаена лъжичка захар
5 супени лъжици олио/масло
За намазване на тестото: 150 гр. масло
За намазване на погачата: жълтък + сусам за поръсване
Приготвяне:
Пресейте брашното и направете кладенче в средата, след това натрошете вътре маята, захарта и малко хладко мляко, след което оставете да се активира. След това добавете сол, олио и останалото прясно мляко, след което замесете тесто.
Омесете добре, за да получите гладко тесто, което да не залепва за купата. Оставете на топло да втаса.
Втасалото тесто се премесва върху набрашнен работен плот, разделя се на 5 равни части и от всяка се прави топка. Оставете ги да починат 10 минути.
Разточете всяка топка с размерите на чиния, четири от тях намажете с разтопено масло и ги наредете една върху друга и накрая наредете петата кора ненамазнена.
След това разточете всички заедно на по-голяма кора с диаметър 45 см, от ръба на която изрежете ринг с ширина около 2-3 см. Нарежете останалия кръг на 16 равни части/триъгълници. Навийте триъгълниците на рула, но не като кифлички, а като следвате едната страна на триъгълника - като на снимката.
Нареждат се в намазнена тава с диаметър 26 см, с по-широката страна към стената на тавата.
Разрежете ринга на 4 равни части, направете малки охлювчета от тях и ги наредете в средата на погачата. Оставете да втаса на топло, намажете с жълтък и поръсете със сусам.
Печете на 200 градуса, след което като покафенее, намалете на 180 градуса и печете до края около 45 минути.
Тестото можете да го замесите от вечерта, да го оформите, а на другия ден само да сложите да се пече. В този случай се оставя да втаса в тавата, покрива се с прозрачно фолио и се оставя в хладилника на най-долния рафт.
На сутринта се изважда за около 30 минути на стайна температура, маже се с жълтък, поръсва се със сусам и става все едно току-що сте го омесили.
Тъй като тестото се замесва с мляко, при печене бързо придобива цвят, затова, когато покафенее малко и придобие цвят, сложете отгоре алуминиево фолио или хартия за печене, но не натискайте по никакъв начин тестото, след което продължете да печете.
Свински джолан с подправки
Продукти:
1-2 свински джолана
1 глава лук
1 морков
1 суп. л. вегета
3 суп. л. мед
черен пипер на зърна, оцет, анасон, джинджифил на прах, канела
свинска мас или олио
Приготвяне:
Джоланите се измиват и се слагат в тенджера със студена вода. Прибавят се: морковът, лукът (нарязани не много дребно), вегетата и няколко зрънца черен пипер. Когато водата заври, температурата се намалява и се оставя на тих огън около 2 часа.
В друг съд се смесват малко от бульона, медът и останалите подправки, още няколко зрънца черен пипер и сместа се вари, докато се сгъсти.
Свареният джолан се прехвърля в намазнена със свинска мас тавичка и се намазва обилно със соса. Пече се в предварително загрята фурна за 15 минути, като от време на време се маже със соса. /jenata.blitz.bg
