Всички родители искат децата им да се пазят от неприятности, да учат усърдно в училище и да създадат нещо добро и полезно като възрастни.
За съжаление, няма ръководство за отглеждане на щастливо и успешно дете. Но психолозите са идентифицирали факторите, които предвещават успех. И всички те се отнасят до родители и семействата, които споделят няколко общи неща.
Те учат децата си на социални умения
Изследователи от Университета на Пенсилвания и Университета Дюк са наблюдавали повече от 700 деца от цяла Америка в продължение на 20 години, за да открият връзка между развитието на социалните навици в детството и успеха на 25-годишна възраст.
Продължителното проучване е установило, че децата, които са способни да сътрудничат с връстниците си, разбират чувствата им, са готови да помагат на другите и да решават проблемите самостоятелно, са по-склонни да завършат училище, да получат диплома и да намерят стабилна работа.
Тези, които като деца трудно са създавали социални контакти, като възрастни много по-често са изпадали в неприятни ситуации, като цяло са имали по-големи шансове да бъдат арестувани и са имали по-нисък социален статус.
"Това изследване показва, че родителите трябва да помагат на децата си да развиват социални умения и емоционална интелигентност.
Това са сред най-важните умения, от които едно дете се нуждае, за да бъде подготвено за бъдещето", казва Кристин Шуберт, програмен директор на фондация „Робърт Ууд Джонсън“, която финансира изследването.
"От ранна възраст тези умения определят дали едно дете ще се учи добре, или ще се озове в затвора, дали ще си намери работа, или ще стане наркозависимо", добавя той.
Очакват много от детето си
Използвайки данни от национално проучване на 6600 деца, родени през 2001 г., професор Нийл Халфон и колегите му от Калифорнийския университет в Лос Анджелис успяха да открият, че очакванията на родителите имат огромно влияние върху бъдещите постижения на децата им.
"Родителите, които са очаквали детето им да посещава университет, сякаш са го тласкали към тази цел, независимо от семейния доход и други фактори", казва професорът.
Това се потвърждава и от така наречения ефект на Пигмалион, описан от американския психолог Розентал. Той гласи, че човек, който твърдо вярва в нещо, несъзнателно действа по начин, който ще потвърди убеждението му.
В случая с децата те несъзнателно се опитват да отговорят на очакванията на родителите си.
Майките работят
Психолозите са установили, че дъщерите на работещи майки постъпват в училище с опит в самостоятелния живот.
По-късно тези деца печелят средно с 23% повече от връстниците си, които са израснали в семейства, където майките не са работили и са посвещавали цялото си време на дома и семейството.
Синовете на работещите майки показват по-голяма склонност да се грижат за деца и да се грижат за дома. Проучване е установило, че те прекарват 7,5 часа повече седмично в грижи за децата и помощ в домакинската работа.
"Моделирането на ситуация е начин да се изпрати сигнал: вие демонстрирате какво е подходящо по отношение на това как се държите, какво правите и на кого помагате", казва водещият автор на изследването професор Катлийн Макгин от Харвардското бизнес училище.
Те имат по-висок социално-икономически статус
Колкото по-голям е доходът на родителите, толкова по-високи са оценките на децата им - това е обща закономерност.
Тези данни може да са обезсърчителни, тъй като много семейства нямат както високи доходи, така и възможности. Психолозите казват, че тази ситуация наистина ограничава потенциала на детето.
Шон Риърдън, изследовател в Станфордския университет, посочва, че статистическата разлика в успеха на деца от богати и бедни семейства само нараства.
Сравнявайки родените през 1990 г. с родените през 2001 г., разликата е нараснала от 30% на 40%.
Те са получили висше образование
Децата, родени от майки тийнейджърки, е по-малко вероятно да завършат училище и да учат в университет.
Проучване от 2014 г., ръководено от психолога Сандра Танг, е установило, че майките, които са завършили училище и университет, е по-вероятно да отгледат дете, което също ще получи висше образование.
Отговорността за стремежите на детето частично лежи върхи плещите на родителите. Психологът Ерик Дубов е установил, че нивото на образование на родителя в момента, в който детето му навърши 8 години, е определящо за следващите 40 години.
Това означава, че бъдещият успех на детето до голяма степен зависи именно от него.
Те учат децата си на математика от ранна възраст
Анализ от 2007 г. на поведението на 35 000 деца в предучилищна възраст в Съединените щати, Канада и Англия показа, че ранното развитие на математическите способности се превръща в огромно предимство за детето по-късно в живота.
Причините за това не са напълно ясни, но фактът си е факт.
Децата, които от ранна възраст са насяно с числата и основни математически понятия, се научават да четат по-бързо.
Те развиват взаимоотношения с децата си
Проучване от 2014 г. е установило, че децата, към които са се отнасяли с разбиране и уважение през първите три години от живота им, не само се представят по-добре в училище, но и са способни да изградят здравословни взаимоотношения с околните.
До 30-годишна възраст повечето от тях са по-успешни и образовани.
Родители, които са се отнасяли към децата си с внимание, им дават чувството за сигурност, от което се нуждаят, за да се развиват и да изследват света около себе си.
Те са по-малко податливи на стрес
Научните изследвания показват, че времето, което майките прекарват сами с децата си между 3 и 11-годишна възраст, няма кой знае какво значение за тяхното развитие. Активното, интензивно и натрапчиво майчинство обаче може да има опустошителни последици.
Когато една майка е стресирана от опитите си да балансира работата и семейството, тя влияе негативно на децата си.
Работата е там, че съществува психологически феномен, наречен "емоционална зараза". Хората са способни да прихващат чувствата си подобно на настинка. Следователно, когато единият родител е емоционално изтощен или тъжен, това мрачно чувство се предава на детето.
Те ценят усилията, а не страха от провал
В продължение на десетилетия психологът от Станфордския университет Карол Двек провежда изследвания, които разкриват, че децата (и възрастните) са способни да оценяват успеха по два начина.
Първият се нарича фиксиран начин на мислене. Хората, които поддържат този начин на мислене, гледат на своите способности, интелигентност и таланти като на даденост, като нещо, което вече не може да бъде променено.
Следователно, успехът за тях се измерва единствено с тази величина. Те посвещават цялата си енергия на това не само да постигнат поставената цел, но и да избегнат грешките по всякакъв начин.
Съществува и перспективно мислене, което е насочено към приемане на предизвикателства. За такъв човек провалът е "трамплин" за по-нататъшен растеж и развитие на способностите му.
Следователно, ако говорите на детето си, че се е справило с теста, защото ''винаги е било добро по математика", вие го учите на фиксиран начин на мислене.
А ако му кажете, че е успяло, защото е положило всичките си усилия, то ще разбере, че може да развива способностите си и всяко следващо усилие ще донесе нов резултат. /jenata.blitz.bg
