Децата и всичко, което е свързано с тях, са най-важните неща в живота на всеки човек. За съжаление, към отглеждането им у нас се отнасяме по-скоро като към някакъв дълг, който трябва да изпълним към обществото, отколкото като доброволно желание. 

Очевидно в различните страни и култури подходите са различни. И докато у нас раждането е задължение, в развитите държави стремежът към наследник е искрен. Но мотивът е само първата стъпка, защото детето трябва и да се отглежда и възпитава. 

По данни на УНИЦЕФ, холандските деца официално са признати за най-щастливите в света. Това се дължи не само на липсата на домашни в началното училище и възможността хлапетата да си играят на воля, но и на здравата атмосфера в семейството, която задават и поддържат родителите и на първо място - майката. 

Как можем да се поучим от тях?

Без жертви, без усложнения

Основната идея тук е много проста: децата не променят живота, те го допълват. Холандските мами не се отказват от личния си живот. Те продължават да работят, да се срещат с приятелки, намират време за интересите си. Те правят всичко възможно появата на детето да не превърне семейството в безкрайно страдащ и изтощен организъм.

Това е много трудно и сложно за разбиране, защото при нас е прието жената да жертва или кариерата в името на семейството, или семейството в името на кариерата. 

Холандските майки се стараят да направят всичко, за да бъде животът им пълен и балансиран, без никакви жертвоприношения. 

Не изпитват чувство на вина

Това е пряко свързано с предишната точка. Ако нито семейството, нито обществото изискват жертвоприношения и никой не ти лепва етикета "лоша майка", само защото си спряла да кърмиш бебето си или си го извела без шапка. Холандското общество ти казва ясно и отчетливо: "сложете кислородна маска първо на себе си, след това на детето". Нервната, измъчена и депресирана майка е последното нещо, което е нужно за щастието на детето.  

В Холандия уважават личния живот и не досажда със съвети. Дори детските лекари се стараят да дават препоръките си в много деликатна форма. 

Подкрепят естествения ход на нещата 

За холандските майки бременността не е болест. Ако всичко върви без проблеми, те продължават да се придвижват с колелата си, да се занимават със спорт и да ходят на работа до последната седмица от бременността си. Те раждат без упойки и се прибират вкъщи с бебетата си още на следващия ден. Там ги чака медицинска сестра, готова да им помага. Около 30% от жените в Холандия предпочитат раждането в домашни условия. 

Холандските деца могат да запълнят с игри цялото си свободно време. Те се забавляват по всяко време и на всяко място - у дома, на улицата, в училище, в ресторанта. На тях никой не им забранява да се цапат, мокрят, да ядат пясък... Спокойно ги водят в детските градини със сополи и 38 градуса температура, защото по този начин се укрепва имунитетът, т.е. това е полезно. 

Холандските педиатри лекуват детската простуда с парацетамол и вазоконстрикторни капки. Те не "предписват" твърди обувки веднага щом детето започне да ходи и вярват, че "терапевтичният масаж" е шарлатанство. Вместо това ще те посъветва добър физиотерапевт. Той ще ти покаже как да научиш детето да седи, да пълзи или да се разхожда.

Първоначално е много трудно да приемеш тази патологична "естественост". Иска ти се да излекуваш, да да натовариш детето с развиващи се програми. Но ако си поемеш дълбоко въздух и се огледаш наоколо, всичко си идва на място - в края на краищата имаш избор между "естествена околна среда" и "оранжерия". И всеки човек със здрав разум със сигурност ще избере първия.

Приемат детето такова, каквото е

На пръв поглед това изглежда много просто, все пак ние обичаме своите деца, нали? Да, обичаме ги! Но "обичам" и "приемам" не означават едно и също нещо. Всеки един човек има завишени и неоправдани очаквания към своето дете.

Напоследък у нас е модерно да се говори за детето като за "главен проект в живота", като същевременно подчертаваме самата фраза и огромните усилия, които майка трябва да инвестира във възпитанието на малкия човек. От друга страна, трябва да се имат предвид и изричните показатели в обществото, според които "проектът" може да се счита за успешен.

Прощавайте, но детето не е проект, то не е длъжно да изпълни нашите KPI (Ключови показатели за ефективност). Ние подменяме понятията "грижа" и "изпълнение на целите", предпочитаме да учим, а не да показваме как се учи, все още смятаме, че престижната диплома и висшето образование гарантират щастливо бъдеще на нашето отроче (дори ако собствената ни тапия ни носи много по-малко ползи от тоалетната хартия). 

Завишените очаквания тормозят и нас, и нашите деца и в крайна сметка се оказваме пред компютъра в 2 часа през нощта, пишейки вместо детето някакъв реферат, защото потенциалната тройка за срока не се вписва в картината ни.  

Естествено, че ще е глупаво да твърдим, че холандските майки нямат никакви завишени очаквания спрямо рожбите си. Но те са много по-малко устремени към постиженията и оценките. Те знаят, че всяко дете се развива със собствено темпо и заслужава похвала - без значение какво е направило. Те възприемат не само собствените си деца, но но и хлапетата на други хора такива, каквито са. А ако детето ви е "специално", никога няма да видите в очите на холандските майките страх или съжаление. "Колко е чудесен!, ще каже тя и ще те даори с най-искрената си и любезна усмивка. 

Холандските майки знаят, че още с раждането си детето е уникална личност, на която е нужна малко помощ, за да се прояви, да се обикне и осъзнае  в този свят. /jenata.blitz.bg