„Така повече не можехме да живеем“: какво се случи с рускинята, омъжила се за мъж от влиятелно семейство в Чад

Историята им става популярна и заради необичайния произход на Абдел

https://jenata.blitz.bg/tya-i-toy/taka-poveche-ne-mozhehme-da-zhiveem-kakvo-se-sluchi-s-ruskinyata-omazhila-se-za-mazh-ot-vliyatelno-semeystvo-v-chad Jenata.blitz.bg
„Така повече не можехме да живеем“: какво се случи с рускинята, омъжила се за мъж от влиятелно семейство в Чад

Елена израства в руския град Стари Оскол и никога не предполага, че един ден животът ѝ ще бъде свързан с Африка. Всичко се променя, когато по време на следването си среща Абдел – студент от Чад.

Запознанството прераства в любов, после в брак и семейство. Но заедно с щастливите моменти идват и изпитания, които ги принуждават да сменят държави и градове в търсене на едно на пръв поглед съвсем обикновено нещо – спокоен живот.

Историята им става популярна и заради необичайния произход на Абдел. Според разказа на Елена баща му е влиятелен местен лидер в Чад, заради което руските медии често наричат съпруга ѝ „африкански принц“.

Но истинската история на семейството се оказва далеч по-сложна от приказката за принц и момиче от малък град.

Една среща във Воронеж променя всичко

Елена е родена в Стари Оскол. По-късно заминава да учи във Воронеж и именно там среща бъдещия си съпруг.

Двамата се запознават след вечерно бягане. Абдел я заговаря с молба да му отдели само няколко минути.

Разговорът обаче продължава повече от час.

Елена е впечатлена от познанията му за руската история и от чувството му за хумор. Когато той ѝ казва, че фамилията му е Киндер, тя първоначално решава, че се шегува.

Скоро след това започват да се виждат все по-често, а приятелството постепенно се превръща във връзка.

Любовта им не е приета от всички

С отношенията им идва и неприятната страна на тази история.

По думите на Елена част от хората около нея не приемат факта, че приятелят ѝ е чернокож и е от Чад.

Тя разказва за негативни коментари от познати, състуденти и дори преподаватели. Някои хора се опитвали да я убедят, че връзката няма бъдеще.

Подкрепа намира най-вече в семейството си.

Баща ѝ приема избора ѝ с прост аргумент – за него по-важно е дъщеря му да бъде щастлива, отколкото какъв е цветът на кожата на човека до нея.

След него заминава за Чад

След завършването на университета Абдел се връща в столицата на Чад – Нджамена.

Елена решава да го последва.

Преди пътуването се притеснява как семейството му ще приеме чужденка от Русия, но според собствените ѝ разкази опасенията се оказват напразни.

Майката на Абдел, която работела като лекар, се отнесла изключително топло към снаха си.

Именно там Елена научава повече и за положението на семейството на съпруга си.

Оказва се, че семейството му има специален статут

Години след брака Елена разказва, че разбрала нещо, което първоначално дори не знаела – бащата на Абдел бил местен „крал“ и имал влияние и земи в южната част на Чад.

Става дума за традиционен местен статут, а не за кралска титла като тези в европейските монархии.

Именно оттук идва и популярното определение „принц от Чад“, което по-късно започва да се появява в публикациите за семейството.

Роднините дори предложили да организират огромна сватба с хиляди гости.

Елена и Абдел обаче предпочели далеч по-скромна церемония и официално сключили брак в общината.

В Чад Елена се почувствала приета

Това, което най-силно изненадало младата жена, било отношението на близките на Абдел.

В дома на свекърва ѝ имало помощница, а от Елена не се очаквало да поема тежката домакинска работа.

По-късно тя разказва, че именно в Чад постепенно започнала да се чувства по-уверена в себе си.

Средата, която първоначално я плашела, се оказала мястото, където според нея получавала най-малко неодобрителни погледи за брака си.

След две години идва дългоочакваната новина

Елена споделя и още един важен момент от живота си.

По нейни думи в Русия получила песимистични прогнози относно възможността да има дете.

Въпреки това две години по-късно двамата с Абдел стават родители на момиченце – Есмералда Мари-Клер.

За раждането Елена се връща в Русия.

И точно тогава отново се сблъсква с любопитството и предразсъдъците, за които твърди, че са я преследвали още от началото на връзката.

Непознати се опитвали да надникват в количката, за да видят как изглежда детето. До самата Елена достигали и неприятни слухове за личния ѝ живот.

Семейството се връща в Русия

По-късно обстановката в Чад става по-напрегната и семейството решава да се установи в Русия.

Абдел получава руско гражданство, но това не решава всички проблеми.

По думите на съпрузите за него се оказва трудно да намери постоянна работа в Стари Оскол. Дори когато успява да започне работа във филиал на университет, договорът му е прекратен след кратко време.

Елена и Абдел не твърдят, че знаят със сигурност причината.

Но натрупването на проблеми постепенно започва да им тежи.

Най-болезненото се случва с дъщеря им

Семейството разказва, че трудностите не засягат само възрастните.

Когато Есмералда започва детска градина, според Елена част от родителите не били доволни от присъствието на момичето в групата.

На улицата пък непознати понякога посягали да докоснат косата ѝ от любопитство.

За майката това се превръща в постоянен източник на напрежение.

Един отделен случай може да бъде пренебрегнат. Когато обаче подобни ситуации започнат да се повтарят, семейството стига до извода, че трябва да промени нещо.

„Така повече не можехме“

В крайна сметка Елена и Абдел решават да напуснат Стари Оскол и да се преместят в района на Москва.

Надяват се, че в по-големия град семейството им ще привлича по-малко нежелано внимание.

Но и преместването не е лесно.

При търсенето на жилище, според разказа им, попадат на множество обяви с ограничения за произхода на бъдещите наематели.

Първоначално остават при сестрата на Елена, а по-късно успяват да намерят собствено жилище.

Ново начало за семейството

След преместването Абдел започва работа в кафене, а Елена се насочва към работа онлайн, SMM и блогърство.

Постепенно животът им става по-спокоен.

Любопитното е, че въпреки всички представи за това колко трудно би било за рускиня да живее в Централна Африка, Елена по-късно признава, че именно в Чад се е чувствала най-приета.

За нея най-важният урок от годините между Русия и Африка няма общо с титли, дворци или екзотичен живот.

Тя и семейството ѝ просто искали място, на което да не им се налага постоянно да обясняват или защитават избора си да бъдат заедно.

А историята им показва, че понякога най-трудната част от една необичайна любов не е разстоянието между две държави, а реакцията на хората около нея.

Горещи

Коментирай
6 Коментара
Тамара
преди 1 месец

Чичо мамун

Откажи
Мирише ми на дърта лъжа
преди 1 месец

Руснаците винаги са дружили братски с Африкнците .Падат си по негретянки .За тях е шикарно да си имаш брак с африканка или африканец .Контраста толкова ги радва и весели че се перчат с половинките си! Това не ти е колониализаторска европа или робовладелска америка .Широка е руската душа .

Откажи
Иван
преди 1 месец

Сигорно и харесва голям и черен на рускинята а и има недостиг на руски мъже

Откажи