Беки Джоунс била само на 21 години, когато ѝ казват, че има терминален мозъчен тумор и че ѝ остават само няколко месеца живот. По това време тя тъкмо била срещнала партньора си Пийт и мечтала за кариера в полицията, работейки като оператор на CCTV камера на стадион „Ковънтри“. Ужасната диагноза, поставена ѝ от опитен онколог, обаче напълно сложила край на мечтите ѝ и преобърнала живота ѝ. На хартия туморът бил агресивен, а шансовете за възстановяване - малки.
В продължение на 11 години Беки пиела агресивни химиотерапевтични лекарства, вярвайки, че те спасяват живота ѝ. На 34-годишна възраст тя научила ужасяващата истина - никога не е имала рак, а възпаление на мозъка, което може да се излекува с обикновени стероиди.
Той непрекъснато ми повтаряше, че ще умра без лекарства
Диагнозата ѝ била поставена от професор Иън Браун в университетската болница в Ковънтри, който ѝ казал, че трябва да приема химиотерапевтични лекарства до края на живота си. Въпреки че официалните насоки препоръчват само шест цикъла в рамките на шест месеца, терапията на Беки продължила повече от десетилетие. Когато тя задала въпроси относно сканиранията, които не показали тумора, лекарят заявил, че той „не е видим с просто око“.
„Казваха ми отново и отново, че ще умра, ако не приема химиотерапия, една и съща история в продължение на години“, спомня си Беки.
Младата жена описва годините на терапия като ужасни. Заради страх от инфекции, трябвало да избягва семейни събирания и социални събития, шофьорската ѝ книжка била отнета, а постоянното гадене и умора променили ежедневието ѝ.
„Постоянно ми се гадеше и имах болки в стомаха. Имах афти в устата и всеки ден бях много уморена. Беше ужасно. Преди лечението постоянно ходех на фитнес, тичах и с Пийт, излизахме на вечери, което очевидно не можех да правя след това“, казва тя в интервю за Би Би Си.
Освен това на двойката ѝ било казано, че няма нужда да мечтае за разширяване на семейството.
„По-късно имах две деца, за които той ми каза, че и двете са чудеса“, разказва Беки.
Внезапно обаждане и шокираща новина
Агонията е прекъсната едва през 2024 г. от внезапно телефонно обаждане от лекаря, който ѝ казал, че химиотерапията се спира.
„Нямаше причина за това. Каза ми, че Иън Браун се е пенсионирал, за първи път чувах за това“, казва Беки.
Оставена без отговори, обяснения и подкрепа от болницата, тя потърсила помощта на адвокат. През май 2025 г., след независим анализ от неврохирург и рентгенолог, тя научила шокиращата истина - мозъчният тумор никога не е съществувал, а по-скоро е страдал от демиелинизация - възпалителен процес в мозъка, който невролозите лекуват.
Узнала новината по време на видеоразговор със своите адвокати.
„Дори никога не съм имала тумор, всъщност ми поставиха погрешна диагноза и през по-голямата част от живота си преминах през цялото това лечение, без никаква причина. Този лекар съсипа живота ми“, заявява Беки.
Той си водеше собствено шоу, това е зловещо
Предварителните резултати от разследването на Кралския колеж на лекарите (RCP) показали, че на пациентите в тази болница рутинно са прилагани дългосрочни агресивни терапии с „малко или никакви доказателства за полза“.
Докладът установил, че пропуските на персонала са „предателство на доверието на пациентите“, поставяйки въпроса защо фармацевтичните екипи в онкологията не оспорват непрекъснатото предписване на химиотерапия в продължение на 10 до 15 години.
„Зловещо е. Не е само това, което е направил, а как са му позволили да действа сам толкова дълго. Все едно си е въртял собственото шоу и никой не е бил там, за да наблюдава какво прави“, добавя тя след прегледа.
Повече от 40 пациенти съдят болницата
Беки Джоунс е една от над 40-те пациенти, които предприемат съдебни действия срещу Университетските болници в Ковънтри и Уоруикшир. Много от другите пациенти на професор Браун съобщават, че са приемали лекарството TMZ в продължение на години, което им е причинило сериозни здравословни последици.
Една пациентка смята, че лекарството я е направило безплодна, докато друга казва, че е развила левкемия след 100 ненужни цикъла.
