Връзката на детето с бабата и дядото често е много специална. Те могат да бъдат неговото спокойно място – хората, при които няма бързане, напрежение и толкова много правила. Според детския психолог Кармен Ботело Фуентесека тази близост може да има важно значение за емоционалното развитие на детето и да му помогне да изгради устойчивост, която да му служи и в зряла възраст.
Това се описва като „ефект на бабата и дядото“ – допълнителен кръг от сигурност, любов и подкрепа около детето.
Защо връзката с бабата и дядото е различна?
Според психолога родителите са основната „сигурна база“ на детето. Те поставят граници, грижат се за безопасността му и носят ежедневната отговорност за възпитанието.
Бабите и дядовците имат друга роля. Те са допълнителна опора, която често предлага повече спокойствие, игра и безусловно внимание.
„Напълно естествено е понякога да изпитвате проблясък на ревност или фрустрация, когато видите, че децата ви се отварят повече или изглеждат по-спокойни с бабите и дядовците си“, обяснява Кармен Ботело Фуентесека.
Това обаче не означава, че детето обича родителите си по-малко.
Напротив – според специалиста близката връзка с баба и дядо разширява „мрежата за сигурност“ на детето. То разбира, че има още хора, на които може да разчита.
Спокойният ритъм има значение
Разликата в ежедневието също е важна. Родителите често са подложени на работа, срокове, домакински задачи и постоянен натиск.
Децата усещат това напрежение. Когато възрастният е стресиран и постоянно бърза, детето също може да стане по-тревожно и по-трудно да се успокоява.
При бабите и дядовците темпото често е по-бавно. Те могат да отделят повече време за разговор, игра или просто за това да бъдат до детето. Тази спокойна среда помага на нервната му система да се регулира.
Затова бабата или дядото могат да се превърнат в своеобразно емоционално убежище – място, където детето се чувства прието и може да се отпусне.
Кога близостта може да създаде проблем?
Има обаче една важна граница. Ако бабите и дядовците постоянно отменят правилата на родителите или са прекалено защитнически настроени, това може да създаде напрежение в семейството.
„Когато бабите и дядовците подкопават правилата на родителите или стават прекалено защитнически настроени, в семейството бързо се натрупва напрежение – и детето веднага го усеща“, посочва психологът.
За детето последователността е важна. То има нужда да знае какво се очаква от него и да усеща, че възрастните са единни по основните въпроси.
Затова родителите трябва да определят важните граници, а бабите и дядовците да ги уважават.
А ако родителят изпитва ревност?
Психологът съветва родителите първо да приемат собствените си чувства, вместо да се обвиняват за тях.
Ревността може да идва от страха, че детето предпочита друг човек или че родителят не се справя достатъчно добре. Но подобно усещане не означава, че има проблем във връзката между родител и дете.
„Вместо да се конкурирате с тази връзка, опитайте се да я празнувате и да се облягате на нея“, съветва Фуентесека.
Според нея бабите и дядовците трябва да бъдат възприемани като съюзници, а не като съперници. Тяхната помощ може дори да намали стреса на родителите и да направи атмосферата у дома по-спокойна.
Особено важно през тийнейджърските години
С порастването ролята на бабите и дядовците също се променя. В тийнейджърските години детето естествено започва да се отдалечава от родителите и да търси повече самостоятелност.
Тогава бабата и дядото могат да останат неговото „сигурно пристанище“ – хора, пред които младият човек може да говори, без да се страхува от оценка или наказание.
Това спокойно присъствие може да помогне на тийнейджъра да преминава по-лесно през напрежението и промените, характерни за тази възраст.
Следата остава и в зряла възраст
Според Кармен Ботело Фуентесека връзката с бабите и дядовците може да остави трайна следа.
„Връзката с бабите и дядовците оставя трайна следа, която съпътства човека през целия му живот“, казва тя.
Получената в детството подкрепа може да помогне на човека по-късно да се справя с трудностите, да изгражда отношения и да се грижи за другите.
Затова специалистът съветва родителите да насърчават близостта между децата и техните баби и дядовци, като същевременно поставят ясни граници по отношение на възпитанието.
Най-важното е конфликтите между възрастните да не се пренасят върху детето. Когато всички приемат ролята си и работят като екип, детето получава не просто повече любов, а по-широка мрежа от хора, на които може да разчита.
За експерта: Кармен Ботело Фуентесека е психолог, работещ с деца и юноши, и сътрудник в центъра по психология „Crea Sentido“ в Испания.
