Един от основните въпроси в практиката на юристите и служителите в държавната администрация е свързан именно със сроковете и размерите на получаване на обезщетенията за бременност и раждане. 

Осигурената за общо заболяване и майчинство майка има право на парично обезщетение при бременност и раждане за срок 410 дни, от които 45 дни преди раждането. Когато раждането стане преди изтичането на 45 дни от началото на ползването на обезщетението, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането.

Законът урежда и някои ситуации, извън общият принцип, с които е добре да бъдем запознати. 

Кои са тези случи и какви са различията относно сроковете, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право и създател на платформата mywork.

Когато детето е родено мъртво, почине, дадено е в детско заведение на пълна държавна издръжка или за осиновяване, майката има право на парично обезщетение до изтичане на 42 дни от раждането. 

Същото важи и в случаите на настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа. Ако работоспособността на майката вследствие на раждането не е възстановена след 42-ия ден, срокът на обезщетението се продължава по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност.

Когато детето е дадено за осиновяване, настанено е в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа или в детско заведение на пълна държавна издръжка или почине след 42-ия ден от раждането, както и при отглеждането му от лице, включено в програми за подкрепа на майчинството, обезщетението се прекратява от следващия ден. 

В тези случаи, ако работоспособността на майката вследствие раждането не е възстановена, срокът на обезщетението се продължава отново по преценка на здравните органи до възстановяване на нейната работоспособност.

Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице, при което е настанено дете (в семейство на роднини или близки, в приемно семейство или в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа), има право на обезщетение парично обезщетение при бременност и раждане в размер на разликата от възрастта на детето в деня на настаняването му до изтичането на срока на полагащото се обезщетение за раждане.

Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете за срок до 15 дни, когато има 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск.

Дневното парично обезщетение при бременност и раждане се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, а за самоосигуряващите се лица – внесени осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на настъпване на временната неработоспособност поради бременност и раждане. 

Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната. Осигуреното за общо заболяване и майчинство лице има право на парично обезщетение при раждане на дете в този размер, след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 дни, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск, уточнява Фокус.

Самоосигуряващите се лица имат право на обезщетение, когато ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

Справка:

чл. 163, ал. 8 от Кодекса на труда

чл. 48а, 49, чл. 50 от Кодекс за социално осигуряване