Много често и в много семейства се забелязва нещо притеснително – тийнейджърите отказват да разговарят с родителите си и да им споделят каквото и да било. От своя страна родителите се притесняват за подрастващите си деца и всячески се опитват да комуникират с тях – понякога приятелски, друг път чрез заплахи, но все безуспешно.
Но на какво се дължи това – тийновете да не искат да говорят с родителите си?
Според психолога Екатерина Чапчикова една от причините може да е защото родителите редовно сравняват децата си с други подрастващи, а тези сравнения, а понякога и критики, отблъскват тийновете.
Тя отбеляза, че често самите възрастни (включително несъзнателно) се държат по такъв начин, че децата не искат да общуват с тях.
„Тийнейджър може да избягва общуването с родителите, ако това му причинява неприятни емоции, като негодувание, срам, вина и други.
5 родителски грешки, които съсипват децата
Например, когато баща му и майка му непрекъснато го стимулират да „стане по-добър“, критикувайки го и сравнявайки го с по-успешни връстници“, обясни тя.
Психологът допълни, че една от важните задачи на тази възраст е отделянето от родителите, осъзнаването на себе си като личност. Когато един тийнейджър успешно реши този проблем, той отново ще прояви интерес към ученето, мислейки за професионалното самоопределяне.
Ето защо, когато се срещате с дете, не е нужно веднага да го питате за успеха в училище (сякаш това е най-важното във връзката ви). И също така, не трябва да се карате за лошите оценки, като същевременно използвате заветната фраза: „Предупредих те!“.
Експертът припомни, че като цяло за тийнейджърите е по-важно да общуват не с родителите си, а с приятели.
Грешките, с които завинаги може да унищожите психиката на детето си
„Освен това детето преминава през труден етап от живота: тялото му се променя активно, настъпват хормонални промени - поради това понякога се чувства зле, настроението му може да се промени драстично. Резултатът от тези нюанси е, че тийнейджърът започва да се нуждае повече от общуване със себеподобни“, тя каза.
Психологът също така съветва родителите да си спомнят по-често какви са били самите те в юношеството си: своите мечти, интереси и проблеми. Това ще помогне за по-доброто разбиране на детето и поддържането на добри отношения с него, въпреки трудностите.
Не се карайте пред детето – съсипвате здравето му!
Освен това е важно възрастните да гледат на себе си отвън и да обръщат внимание на това как разговарят с децата си, а след това да си зададат въпроса: ако някой общува с мен по този начин, бих ли искал да поддържам връзка с него?
„Много е важно децата да чувстват, че са обичани ей така, а не за доброто им поведение и всякакви успехи в училище. И да знаят, че могат да кажат всичко на родителите си, защото те няма да им крещят, а ще ги разберат, подкрепят и помагат“, допълни експертът. / jenata.blitz.bg
Харесайте jenata.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
