Не всеки човек се ражда в палат, заобиколен от лукс и прислуга. Някои от нас са имали късмета да имат безгрижно детство и са получавали всичко каквото поискат. Други пък още в най-ранна възраст са се научили, че нищо не идва даром и трябва да се радват и на най-малките неща. 

Навиците, които сме изградили в детството си, остават за цял живот. И колкото и да ни се иска да прикрием, че не сме имали безоблачно детство и не сме търпели лишения като малки, те сякаш крещят, че това е точно така. 

Ето и част от характерните навици, които издават, че сте израснала в лишения:

Икономисвате за сметка на своите нужди

Жените, израснали в небогати семейства, не са свикнали да харчат пари за себе си. Дори като възрастни да изкарват добри пари, те по инерция се отказват от всякакви глезотийки: не посещават салони за красота, а ако го направят, се случва само в краен случай; не се възползват от постиженията на естетическата козметика и никога не си правят малки подаръци под формата на обувки или хубава чанта.

Непрекъснат стремеж към „грабене”

Израснали в недоимък, тези жени още от най-ранно детство са разбрали, че всичко хубаво се постига с лишения. От тук идва и стремежът им да „грабят” хубави неща, които задължително са на минимална цена. Тези момичета, подбирайки дрехи за гардероба си, задължително първо поглеждат цената, а пазаруването по намаления се превръща в смисъла на живота им. При това няма никакво значение колко пари има в портмонето си – щом е изгодно, трябва да го има.

Фразата „И така е добре”

Едва ли не всяка жена, в чиято памет все още са живи спомените за скромния живот в дома на мама и татко, гледайки се огледалото, е произнасяла сакралната фраза „и така е добре”. Пуловерът отдавна е целият в бобчета, но това е скъпо, а и той все още топли. И така е добре! Любимата тениска вече е избеляла и е толкова раздърпана, че плаче за боклука. Но може да се поноси още малко, защото и така си е добре! За последен път си е правила маникюр преди три седмици, но този месец той не е предвиден в разходите, а и не изглежда крайно зле.

Евтина храна

Първото, впрочем и единственото, от което се ръководи една такава жена при избора на хранителни продукти, е срокът на годност и цената. Ако първото е голямо, а второто – минимално, то хранителният режим в продължение на известно време ще е съставен от икономични храни. Да купуваш манго през февруари или червен хайвер, когато няма някакъв специален повод, а просто защото много ти се е приискало – това не е за този тип жени!

Не може да почива

Тези, които са свикнали с бедността, не отделят голямо внимание на значението на отдиха. Те се затрупват с работа с надеждата най-сетне да забогатеят. И дори когато финансовото им благосъстояние не е застрашено от нищо, продължават да работят, пренебрегвайки отпуската.

Значението на почивката обаче неведнъж е доказана от учените, но в „бедното й съзнание” такава категория просто не съществува.

Неумение да спестява

Ако в портмонето на жената, свикнала с лишенията, се появят излишни пари, тя веднага се заема с това да ги похарчи. Защото в съзнанието й веднага започва да работи механизмът: „Пари за черни дни. А черен ден е всеки ден”. По този начин тя започва да се мъчи възможно най-бързо да пръсне излишната сума, смятайки, че това е възможност най-сетне да си купи онова, което винаги е било в списъка й с най-необходими неща. Скъпият телевизор например винаги е бил в този списък, а ремонтът на спалнята – не.

Страст да брои „богатството” си

Всекидневното броене на парите е още една особеност на онези дами, които са научени да живеят с малко. Успяла си да отложиш нещо за бъдещето? Отлично! Можеш спокойно да преброиш „богатството” си. А след това още един път, за да видиш дали не си объркала нещо. А ако похарчиш нещо от резерва, колко ще останат? А ако преброиш още веднъж? /jenata.blitz.bg