Авокадото има една доста необичайна особеност – цветовете му могат да бъдат женски в една част от деня и мъжки в друга. Това е известно отдавна, но учените досега не знаеха какво точно кара растението да следва този своеобразен график.
Ново изследване дава отговор на въпроса. Учени от Калифорнийския университет са открили генетичния механизъм, който стои зад промяната. Резултатите са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences, пише ScienceAlert.
Всъщност авокадото не сменя пола си в буквалния смисъл. Всеки негов цвят има и мъжки, и женски репродуктивни органи. Разликата е, че те не са активни едновременно.
В едната фаза цветът приема прашец, тоест функционира като женски. По-късно започва да отделя прашец и преминава в мъжка фаза.
Това не е просто странност на растението. По този начин авокадото намалява вероятността да се самоопрашва.
Половото размножаване дава сериозно предимство на организмите, защото смесването на гените създава по-голямо генетично разнообразие. При авокадото обаче има очевиден проблем – след като един цвят разполага и с двата вида репродуктивни органи, как да не оплоди сам себе си?
Решението е времето.
Авокадото има два типа цъфтеж
При тези растения се наблюдава т.нар. времева дихогамия. Зад сложния термин стои сравнително лесен за разбиране процес – мъжката и женската функция на цвета се включват по различно време.
И не всички авокадови дървета го правят по един и същи начин.
Те се делят на тип А и тип Б. При дърветата от тип А цветовете първо преминават през женската си фаза, обикновено сутрин. След това се затварят, а при следващото им отваряне вече са в мъжка фаза.
При тип Б графикът е обърнат.
Така, докато едни цветове са готови да приемат прашец, други го отделят. Това улеснява опрашването между различни дървета.
„Нашето изследване предоставя генетично обяснение за вековната мистерия около опрашването на авокадото“, казва Джефри Гроу, еволюционен генетик от Калифорнийския университет в Бъркли.
Учените са знаели за необичайното поведение на цветовете от поколения. Това, което им е липсвало, е обяснение защо едно дърво попада в тип А, а друго – в тип Б, и кои гени определят разликата.
За да разберат, те изследвали стотици авокадови дървета. Сравнили геномите им и проследили как се променя активността на определени гени през деня.
Голяма част от работата била свършена и извън лабораторията. Изследователите наблюдавали хиляди цветове и записвали кога точно се отварят и затварят. Следели също температурата и светлината, тъй като дори сравнително малки промени в условията могат да разместят часовете на цъфтеж.
В крайна сметка успели да свържат определени генетични варианти с двата типа цъфтеж.
Според учените механизмът е изключително стар. Те смятат, че генетичните различия, които стоят зад него, са се появили преди повече от 42 милиона години.
Откритието може да помогне и на производителите
На пръв поглед всичко това звучи като любопитна подробност от живота на авокадото. За хората, които го отглеждат обаче, въпросът има съвсем практично значение.
В Калифорния например много производители засаждат основно авокадо от тип А, но оставят част от площите за сортове от тип Б. Обикновено става дума за около 10% от насажденията. Идеята е дърветата от двата типа да се допълват по време на цъфтежа и така да се подобри опрашването.
Проблемът е, че сортовете от тип Б не се продават толкова добре.
Най-търсеното авокадо е „Хас“. Именно него масово виждаме в магазините, а то принадлежи към тип А.
Затова за производителите не е без значение каква част от градината трябва да бъде отделена за други сортове само заради опрашването.
Според Марлон Соарес дос Сантос от Калифорнийския университет в Ривърсайд новото откритие може да намери приложение почти веднага.
Ако вече е известно кои генетични варианти определят типа на цъфтеж, това може да улесни селекцията на нови сортове и планирането на насажденията. Вместо производителите да разчитат единствено на наблюденията на цветовете, генетичната информация може да покаже предварително как ще се държи дадено растение.
Така загадката, която ботаниците се опитват да разгадаят повече от век, накрая се свежда до нещо съвсем практично: авокадото разделя мъжката и женската си фаза във времето, за да има по-голям шанс прашецът да дойде от друго дърво.
А онова, което изглежда като ежедневна „смяна на пола“, всъщност е стар еволюционен механизъм, работещ от десетки милиони години.
