По времето на т. нар. „соц“ приблизително всички апартамент (както и обзавеждането на повечето къщи) изглеждаха еднакви. По стените висяха килими, интериорът включваше фотьойли и дивани с дървени подлакътници, бюфети със стъклени витрини и сервизи вътре, а в коридора имаше тоалетка с огледало.
Основното нещо в декора бе телевизорът с кинескоп (а посмняте ли си как родителите на късметлиите, които имат игрови конзоли не им даваха да ги включват в телевизора, защото се страхуваха, че това ще съсипе кинескопа?).
Ако телевизорът беше голям, то той се поставяше на масичка с крака. Имаше и възможност да бъде поставен в един от свободните рафтове на големите соц сексции (повчето задължително имаха специално отделение за това).
Разбира се приятен бонус за телевизора беше дантелената покривка (понякога материята бе друга), която беше поставена отгоре - ЗАДЪЛЖИТЕЛНО.
Изглеждаше, че може да служи само като декорация или аксесоар. Тогава обаче тя е използвана с по-дълбоки мотиви.
Телевизор във всеки дом
Първите телевизори започват да се появяват сред гражданите на Народна Република България (НРБ) около 30-те години на миналия век. Като всеки нов продукт, току-що навлязъл на пазара, малцина можеха да си ги позволят. Това не е изненадващо, защото цената понякога достигаше две или дори три заплати на средния соц българин, а и в повечето случаи до тази привилегия достъп имаха само връзкарите.
С течение на времето обаче всичко се промени. Докато хората купуваха вече по-евтини черно-бели телевизори, цветните навлязоха на пазара през 50-те години. Въпреки това, до края на 60-те години на миналия век, телевизор (без значение какво цветопредаването) имаше в почти всеки дом.
Всички у дома обичаха това ценно нещо и с нежност и внимание издухваха прашинки от него и се опитаха по всякакъв начин да го запазят. Кой би си помислил, че за тази цел ще се използва обикновена дантелена покривка?
Всеки има нужда от покривчица
В соц телевизорите изображението се показваше на кинескоп с помощта на необичайно вещество, наречено фосфор. Той беше в състояние да трансформира енергията в светлинно лъчение.
Единственото нещо, което можеше да навреди на веществото, беше слънчевата светлина. Поради това пропускането на светлина на луминофора намалява и изображението на кинескопа се променя: то може да доведе и до затъмнява и получаване на петна по екрана. Такива петна обикновено изглеждаха белезникави, когато телевизорът беше изключен.
Ето защо телевизорите често се поставят в най-тъмния ъгъл на дома. Отгоре винаги имаше и дантелена покривчица. Смяташе се, че това може да спаси телевизора от слънчева светлина, да предотврати нагряването на продукта и счупването на кинескопа.
Изглеждаше странно, но мнозина вярваха в този мит. И ако се обърнем към рационална гледна точка покривчицата също помогна да се запази оригиналният вид на оборудването. С други думи, тя предпазваше продукта от драскотини и ожулвания, както и натрупване на прах.
Какво друго?
Смятало се, че гледането на телевизия с покривчица върху телевизора е много по-удобно. Предполага се, че това е позволило леко да се смекчи яркостта на картината, възпроизведена на кинескопа.
Тази мярка особено помогна при първите модели телевизори. Те не се поддадоха на регулиране на контраста и яркостта на изображението.
Освен това, ако в къщата имаше твърде много слънчева светлина, за да избегне това покривката, висяща леко над кинескопа, може да се отърве от отблясъците. Без тях гледането на телевизия беше много по-удобно. / jenata.blitz.bg
