През 2018 г. Дерек работи 80 часа седмично като юрисконсулт в голяма адвокатска кантора в Ню Йорк – първата му работа след дипломирането. 

Има си гадже, но не се виждат много: „Той беше просто едно момче, с което си лягах в 3:00 през нощта, а после се събуждаше и отиваше на работа, докато аз още спях.“

След четири месеца в кантората Дерек е изпратен в двумесечна командировка в Сингапур заедно с екип от адвокати, които едва познава. 

Отначало се чувства нервен и изолиран, работи по 14 часа в малка хотелска стая. Не след дълго обаче се сприятелява с Брендън – адвокат, който споделя чувството му за хумор. 

Скоро двамата започват да прекарват свободното си време в разходки из града и да ходят на гости по стаите си.

„Просто се събуждах развълнуван да го видя“, спомня си Дерек. „Смеехме се много, понякога на гърба на другите сътрудници. 

Изпращахме си тайни съобщения, докато в стаята имаше хора.“ Дерек – както и други, които разказват пред Business Insider за своите работни влюбвания, говори при условие за анонимност.

През последната вечер от командировката Дерек се озовава в леглото в хотелската стая на Брендън и двамата гледат телевизия. Когато Дерек става, за да си тръгне, те се прегръщат. Жестът продължава цяла минута. 

„Беше много странно“, казва Дерек. „Сърцето ми се разтуптя – запитах се дали трябва да направя следваща крачка? Но и двамата сме във връзки, а аз не искам да бъда „онзи човек“, допълва той. 

Ето как да разберете дали половинката кръшка с някой от офиса

Не се случва нищо. Дерек си ляга.

Следващата сутрин е тежка. „Спомням си, че се събудих и се качих на самолета, изпитвайки изключителна тъга. Не знаех какво ще бъде приятелството ни обратно в Ню Йорк“, разказва мъжът. 

Но след края на дългия полет той включва телефона си и вижда, че Брендън вече му е писал. 

„Спомням си това чувство на въодушевление“, казва Дерек и допълва: „Добре – все пак ще останем приятели.“

Има голяма вероятност – независимо дали сте обвързани, или не, да сте се влюбвали в колега или колега да се е влюбвал във вас. Няколко ежегодни проучвания на Society for Human Resource Management (SHRM) сочат, че около половината анкетирани са се влюбвали в свой колега. 

Навсякъде в офиса вашите ръководители, подчинени и колеги прекарват неизчислима част от времето на компанията в мечти или флирт един с друг.

Влюбването в службата е нещо като традиция, въпреки бурните промени в света на работата и запознанствата. Изследване, ръководено от Майкъл Розенфелд от Stanford, показва, че през по-голямата част от 80-те и 90-те години на миналия век работата е била вторият най-разпространен начин за запознанство сред хетеросексуалните двойки – след общите приятели, а сред еднополовите двойки – третият, след баровете и ресторантите.

Мобилните приложения промениха това и пренаписаха правилата в романтиката. „Те сякаш задават стандарт, според който първо имам интимен живот, а след това всичко останало“, казва Мани, 28-годишен маркетинг експерт, за Business Insider. 

„Да се смесват двете би било нещо като нарушение. Не искам да карам никого да се чувства неудобно“, допълва той.

Въпреки че някои критици твърдят обратното, #MeToo движението никога не си е поставяло за цел да забрани офис романсите по взаимно съгласие. 

То беше ясно насочено към злоупотребата с власт, но насърчи по-доброто разбиране за това какво значат съгласието и уважението към колегите. Преразглеждането на служебните взаимоотношения – романтични или не, само се задълбочи по време на пандемията, която наложи работата от вкъщи. 

Рядко границата между „работата“ и „живота“ е била толкова мътна, изкривявайки социализацията в службата по начин, който изследователите все още се опитват да разберат.

Но въпреки всички тези променящи се норми, влюбванията на работното място остават забележително често явление. Как да не е така?

Все пак през половината от будния си живот сме в офиса. „Когато прекарвате достатъчно време с някого и работите заедно, съвсем естествено е да се появят чувства на привързаност“, казва Шон Хоран – ръководител на катедрата по комуникации в университета във Феърфийлд, който изучава служебните взаимоотношения. 

„Ако постоянно работим – за сметка на свободното си време, то как да се запознаем с някого, ако не в офиса“, пита той.

Влюбванията на работното място – с цялата си непостоянна слава и болка, продължават да оформят професионалния ни живот. Те могат да изкарат на показ най-добрата ни работа и да превърнат времето, прекарано в бездушния офис, в преживяване, което носи наслада и очакваме с нетърпение. Но могат и да превърнат приятното прекарване в офиса в истинска агония.

През 2013 г. Карис, тогава архитект в края на 20-те си години, започва работа в елитна фирма в Чикаго. Това е работата, за която е мечтала, но се чувства като самозванка. 

За разлика от много от колегите си, тя не е израснала с пари, а непринуденият разкош на офиса предизвиква много „класово безпокойство за това какво нося, как изглеждам, как ме възприемат“, казва тя.

Шефът на Карис – Стефан, проявява специален интерес към нея. Той е рок звезда в тяхната област – млад и уважаван, събеседник на редица медийни издания, носител на отличия в бранша. Постоянно я хвали и я назначава на работа по проекти, в които тя смята, че „няма какво да прави“, споделя Карис. 

Освен това се грижи за нея – когато колега от мъжки пол започва да ѝ прави агресивни предложения, Стефан ѝ помага да съобщи за това на отдел „Човешки ресурси“. 

„Винаги беше съсредоточен, гледаше ме в очите с копнеж – като господин Дарси“, казва тя за него. Двамата се сближават по време на дълги разходки и „продължителни разпалени разговори“.

Въпреки че Карис е щастливо омъжена, любовта ѝ към Стефан процъфтява – както и кариерата ѝ. Влюбването в него отключва креативността ѝ и подслажда стимулите ѝ. Тя иска да работи добре и Стефан да я забелязва.

 „Офисът е много специално място за привързаност“, казва Хелън Фишър, антропологът и главен научен съветник на Match.com. „Когато прекарвате деня с някого, двамата сте подложени на същия натиск, имате едно и също разбиране за хората около вас. 

Аз не мога да говоря със съпруга си за своите колеги – той не ги познава“, обяснява Фишър. Хората сме, както тя се изразява, „животни, които се свързват по двойки“ – където и да се намираме, имаме склонност да търсим своя човек.

Работата е там, че в съвременния живот има малко места, които ни позволяват да опознаваме хората бавно и постепенно. „Ако се запознаете с някого в мобилно приложение, се предполага, че ще разберете какво чувствате спрямо него някъде между салатата и десерта. 

Това просто невинаги е реалистично“, казва Лакшми Ренгараджан, изследовател на културата на запознанствата и отношенията на работното място.

Ренгараджан, която е работила като директор по дизайна на събитията в Match.com и като първия директор по връзките на работното място в WeWork, установява, че привличането на работното място често се натрупва чрез случайни контакти. 

Когато пита хората как са се зародили чувствата им, отговорите им често са обикновени и „малко забавни“, като например: „О, Боже мой, видях го/я да зарежда хартия в копирната машина, почисти ми чашата за кафе или ме попита дали може да ми вземе сандвич, когато излезе.“ 

Хората се влюбват в колегите си по изненадващи начини и не непременно заради неща, които биха били обявени в Tinder профил. Нещо повече – фактът, че романтичната връзка с колега носи рискове, може да наложи дистанция, която позволява на чувствата да се разпалят. 

В края на краищата Джим дори не кани Пам на среща до преди края на третия сезон на „The Office“.

"То бе причината сутрин да ставам и да отивам на работа – защото ми се искаше да правя дисекция на всяко наше взаимодействие, да търся улики, че той е лудо влюбен в мен“, казва Карис за влюбването си и добавя: 

„Бях тъжна в дните, в които той не беше в офиса. Какво изобщо правя тук? Толкова много съм похарчила за дрехи.“

Три години след като започва да работи с Карис, Стефан подава предизвестие за напускане. В прощалната си реч той я хвали щедро, което само я кара да се влюби още повече. 

Година по-късно той ѝ предлага работа в друга компания. Въпреки че Карис обожава работата си, „аз го последвах под предлог, че каквото и място да избере, ще бъде добро“.

Когато една работа върви добре, хлътването се усеща като основната причина тя да е толкова вълнуваща. Но когато работата ви къса нервите, влюбването може да бъде бягство – в собствената ви глава или в личния свят, който съществува между вас двамата. Един бивш барман от Торонто разказва за влюбването си, което се разиграва изцяло в почивките за пушене. 

Да се отдадеш на любовта е малък израз на воля в пространство, където тя иначе е ограничена. Той е леко незаконен – има тръпка в откриването на близост там, където не е предвидено – и е нещо, което можеш да направиш сам или заедно с другия.

Именно това открива Дерек, когато се връща от командировката си в чужбина. В адвокатската кантора дните му са напрегнати и често наподобяват наказание. „Някои от тези адвокати бяха абсолютно ужасни, просто най-злите хора, които съм срещал. 

Замеряха ме с предмети, крещяха ми“, спомня си той. Междувременно приятелството му с Брендън процъфтява, но в тайна. Когато се разминават в коридора, те едва се поздравяват, но когато са на бюрата си, постоянно си пишат.

„Почти се чувствах сякаш имам онлайн гадже, което не искаше да говори с мен на живо“, обяснява Дерек. Още по-вълнуващи са случаите, когато влюбването напуска пределите на офиса. Дерек казва, че когато Брендън му пишел вътрешна шега в петък вечер, „сърцето ми направо спираше“.

За тези, които са израснали с интернет, случайната интимност може да се развие също толкова лесно в Slack, колкото и в офиса. Маркетинговият експерт Мани казва, че изпращането на SMS-и е естествен начин постепенно да се сближиш с някого. „Това е влюбване в личността, а не любов от пръв поглед“, допълва той.

Освен това чатът е и по-дискретен, докато около принтера всеки може да види, че флиртувате. 

Въпреки че Дерек и Брендън работят в един и същи офис, любовта им се развива от разстояние. „Единственият момент, в който имам чувството, че можем да се върнем към нормалното си, истинско „аз“, е когато съм в неговия офис и вратата е затворена“, споделя Дерек и допълва: „Сега, когато го казвам на глас, това звучи подозрително“.

Когато Карис съобщава на колегите си в коя фирма отива, всички я питат дали не си е изгубила ума – решението е голяма стъпка надолу и всички, освен нея, го виждат. До първия ѝ ден…

Старият ѝ офис има сводести тавани, обзаведен е с кремави кожени дивани, а храната приготвят готвачи от световна класа. В новия тя се сблъсква с мръсни оранжеви килими, флуоресцентно осветление и „вана, пълна с майонеза, в хладилника“. 

Работата е умопомрачително скучна, затова връзката ѝ със Стефан става още по-поглъщаща. Карис споделя, че преди е имала „роля и идентичност, и работа, с която можех да се гордея“, а сега е „насред едно нищо и той е единственото, което предизвиква вълнение“.

Карис все още обича съпруга си, но той е пътуващ музикант и двамата рядко се виждат. Стефан също е женен и често се оплаква от съпругата си пред нея. Карис споделя, че това я карало да се чувства изключително неудобно, но същевременно я привличало. По време на работа той седял в периферното ѝ зрение. 

„Никога не го поглеждах, но много добре забелязвах, ако тялото му беше наклонено към мен по някакъв начин“, казва тя. Той я кани на вечери и я насърчава да доведе свои приятелки, предимно жени на нейната възраст, които изобщо не го разбират. Въпреки че не се досещат за романса между двамата, те не харесват начина, по който той говори с нея.

Поглеждайки назад, Карис вижда по-ясно същото, което и те. Ласкателствата на Стефан сега ѝ се струват прекалени – той говори надълго и нашироко колко гениална жена е тя, и настроението му сякаш се влошава, когато тя постига успехи в работата, с която той не е свързан. 

Това я кара да се чувства „държана“. Освен това начинът, по който той преразказва интересите ѝ, е странно хищнически, сякаш „консумираше моите качества“. Веднъж, след като го кани на вечеря, тя го хваща да се взира в рафта ѝ с книги; месеци след това той споменава заглавията им в случаен разговор. 

Или пък уж случайно казва нещо, което точно повтаря мислите ѝ, и тя осъзнавала, че го е написала в Twitter месеци по-рано. „Чувствах се едновременно поласкана, но и сякаш имам долнопробен преследвач“, казва тя и добавя: „Чувството беше наистина отвратително и объркващо.“

Манията на Стефан се просмуква във всеки аспект от живота ѝ и поражда у нея мъчителна вина. Тя има чувството, че умът ѝ вече не ѝ принадлежи, но не знае на какво се дължи. 

Безцелността на всичко това – тя няма намерение да напуска съпруга си, нито дори да има връзка, го прави още по-объркващо. „Събуждах се посред нощ и отивах да плача на дивана. Бях се разпаднала отвътре. Бях склонна към самоубийство“, казва тя.

Всичко това се случва в разгара на движението #MeToo. Когато се появяват твърдения, че друг високопоставен служител докосва жени по неподходящ начин, Стефан отново настоява за разследване. Карис оценява този ход, но се чуди дали в случаите на явен тормоз той не се крие зад маската на „добро момче“, за да не му се налага „да изследва собственото си поведение".

В началото на движението #MeToo консерваторите предупредиха за лов на вещици и драконови мерки срещу невинните флиртове. Някои служители – повечето от които мъже, се чудеха дали офис романсите са в историята. 

„Движението #MeTоо „циментира“ стъкления таван“, пише участник в проучване по темата през 2018 година. „Дори не искам да съм сам в една стая с представителка на противоположния пол“, добавя той.

Анкета на Society for Human Resource Management (SHRM) от 2019 г. обаче сочи, че едва 17% от хората, които казват, че не биха започнали връзка с колега, реално се въздържат от такава поради страх да не бъдат обвинени в тормоз. 

„Не мисля, че който и да е от основните принципи на #MeToo касае офис романсите“, казва Джони Тейлър младши, главен изпълнителен директор на SHRM.

Движението предизвиква някои необходими структурни промени с обявената цел да се защитят работниците. Но човешките взаимоотношения са мътни и нарушението невинаги е толкова очевидно, колкото нежеланото докосване.

„Толкова много пъти съм го превъртала през главата си“, казва Карис и добавя: „Никога не бих могла да подам жалба срещу него, дори да чувствам, че е преминал границата много пъти. Какво бих могла да кажа? Че ме гледа? Че създава емоционална близост? Нима аз също не правя?“

Година след командировката в Сингапур Дерек напуска адвокатската кантора. Вече се е разделил с приятеля си, а причината за това „донякъде“ е влюбването му в Брендън. 

„Осъзнах каква може да бъде една връзка и какъв тип отношения искам с партньора си“, казва той. Подобно на повечето си приятели, той се запознава с настоящия си партньор чрез мобилно приложение, но смята, че понякога офисът е по-интимен начин да срещнеш някого, отколкото, да речем, в бар – въпреки (или поради) факта, че изобщо не е предназначен за интимност.

„Според мен работата е най-лесният начин подобни взаимоотношения да се развият по естествен път, за разлика от другите социални среди, в които попадаме“, казва Дерек. 

„Има нещо забавно в тази несподелена или невъзможна любов – и двете страни се чувстват по-свободни да се впуснат в определени емоции, които при други обстоятелства не биха си позволили да изпитат“, добавя той.

Фактът, че влюбванията на работното място рядко биват консумирани, не ги прави по-малко силни. „Наричам влюбването „оформяне на сърцето“, казва Ренгараджан. 

„Не става въпрос да намериш интимен партньор на работното място, а че понякога времето, прекарано в офиса, може да ви моделира или да ви разкрие качествата и характеристиките, които бихте искали в една връзка“, добавя тя.

Когато пита хората какво е формирало влеченията им, тя открива, че това са не само бивши гаджета, но и хора, които просто са харесвали. „Например младежът, който прибира покупките в торби в местния супермаркет. Никога не са го срещали, но нещо в него в оставило отпечатък върху тях“, казва тя.

Хлътването често се смята за незряло; за начин да си представим една връзка, преди да знаем как да я изградим. Но ние така или иначе непрекъснато се учим как да градим взаимоотношения. Променяме местоработата си, местожителството си, разделяме се с партньорите си и намираме нови приятели. 

„Влюбването ни зарежда с изключителната сила да приемем страшната идея, че нещата се променят. Именно затова несподелената любов си заслужава тръпката“, пише Тиана Рийд, доцент по английски език в университета в Йорк. „В крайна сметка самото хлътване е всичко, което искам“, добавя тя.

За Карис влюбването в шефа ѝ продължава пет години. Отначало то прави работата вълнуваща, после – поносима, а живота – непоносим. Приключва внезапно, когато Стефан напуска и отива в друга фирма. В негово отсъствие „петната по килима станаха много забележими“, казва тя. 

Карис също напуска няколко месеца по-късно. Извън изолирания свят на офиса тя започва да го вижда в нова светлина и открива, че той изглежда много по-различно от човека, когото е гледала с периферното си зрение.

Постепенно Карис изгражда отново кариерата си и започва да отделя повече време на брака си, който според нея е по-стабилен от всякога. Тя все още хлътва по свои колеги – миналата година е преброила „солидните осем“. 

Когато няма обект на желанията си в офиса, работата е просто по-стресираща, по-малко вълнуваща и по-малко човешка. „През повечето време влюбването е приятно разсейване, което всъщност не засяга романтичния ми живот – като хоби или нещо подобно. Често си фантазирам“, казва тя и добавя.

„Работя с много хора, с които не съм се срещала на живо или дори разговаряла лице в лице. Въпреки това професионалните ми взаимоотношения понякога са странно интимни“, пише Александра Молотков, автор на статията в Business Insider.

„Като редактор се опитваш да уловиш формата на нечии мисли; като писател често разкриваш мислите си пред редактора си по начин, който дори приятелите ти никога няма да видят. Когато работата върви добре, вниманието ви един към друг е повишено и можете да почувствате пламенност, усещане за потенциал и доверие, които надхвърлят действителните ви отношения, които се състоят главно от размяна на имейли. 

Можете да наречете този излишък „влюбване“. То никога не отшумява напълно. Това е частта от работата, която ме кара да се чувствам най-много като човек“, казва още тя.

Влюбванията често са по-запомнящи се заради всичко, което не са. Дерек признава, че „дълбокото в сърцето си“ се е надявал между него и Брендън да се развие нещо физическо, но се радва, че това не се е случило. 

Връзката му с Брендън е била единствена по рода си – плод на условия, които никога – „стискам палци и чукам на дърво“ – няма да се повторят. Надява се повече да не му се налага да работи 100-часова седмица.

Когато Брендън се сгодява, приятели изпращат на Дерек своите съболезнования. Той им благодари, но ги уверява, че не е тъжен. „Все пак постоянно си мисля за последната прегръдка в Сингапур“, споделя Дерек. „Просто никой не се прегръща цяла минута. Съжалявам, но това не се случва.“

Източник: Profit.bg