В събота посрещаме един от най-големите пролетни празници - Гергьовден! 

Празникът е свързан със събуждането на природата, с аромата на цветята, тревите и билките. Чества се в деня на християнския светец Георги, който в народните представи е покровител на овчарите и стадата.

В различните области на страната празникът има различни названия – в Източна България го наричат Гергювден или Гергевден, във Вардарска Македония – Гюрговден или Гюргевден, а в Западна България – Джурджовдън или Гергьовден, от където идва и неговото официално название. 

Вековните контакти между християни и мюсюлмани са способствали Гергьовден да се почита и от изповядващите исляма под името Хъдърлез. Сред мюсюлманите в България празникът е свързан с праведника Хазър (Хизр, ал-Хадир, ал-Хидр). 

В българския народен календар с Гергьовден започва лятната половина на стопанската година, завършваща на Димитровден. На този ден се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните.

Росата и водата

В нощта срещу празника, преди да пропеят петлите, хората отиват на някоя ливада или поляна, където се търкалят в утринната роса, защото народното вярване твърди, че по това време на годината всичко е "повито с блага роса", като по-рано търкалянето в росата се е правело на голо. Някъде ходят само боси по росата или си мият лицето и ръцете с нея, другаде росата се пие.

Къпането в росата се прави от хората, за да са здрави и да не ги боли кръст през годината. В росата се купят и безплодни жени с вярата, че така ще станат плодовити. Друг обреден момент, свързан с росата, е събирането и носенето ѝ вкъщи. Вярва се, че събраната по Гергьовден роса има особена целебна сила.

Практикува се и обредното къпане в реки и извори. В Чепеларе българите мюсюлмани след ходенето в росата отиват на аязмото Св. Георги, където се измиват или се изкъпват. 

Зеленината и обредите за плодородие

След къпането в росата, на връщане към домовете си хората берат свежи зелени растения (здравец, бук, коприва, люляк и др.), с които се окичват вратите и праговете на домовете, оборите и кошарите, слагат се на завивките на децата и на хомотите на добитъка, правят се венци и се слагат на главите на домашните животни.

С тази зеленина може да се окичат и съдовете, използвани за добиване и съхраняване на мляко, масло и сирене.

В някои райони се вярва, че определени билки – особено гергьовчето – добиват най-голяма лековита сила около празника, затова рано сутринта на Гергьовден излизат да ги берат.

Ергените кичат със зеленина дворните врати на любимите си, а момите вият китки и венци и ги слагат в косите си, защото се вярва, че силата на пролетната зеленина се пренася и върху хората. В Кюстендилско момите берат лепич (репей) и го слагат по дрехите си, за да се лепят момците по тях.

По всички краища на страната на Гергьовден моми и момци, които вече са на възраст за женене, връзват люлки на плодно или здраво дърво (бук или дъб) и се люлеят, като изпълняват различни песни с любовно съдържание.

Високото залюляване е символ на растежа. Люлеенето започва рано сутринта, преди изгрев слънце и продължава през целия ден. 

В планинските селища майките ритуално удрят леко децата с букова клонка за да са здрави през годината. 

Вярва се, че като пазител на нивите, свети Георги яхва своя жребец и обхожда рано сутринта посевите, като ги благославя. Затова и стопаните, които имат ниви, в празничната сутрин отиват до тях и ритуално ги обхождат, след което заравят в средата специално запазеното от Великден първо червено яйце.

В Западна България върху нивите се разхвърля сламата от Бъднивечерската трапеза, която се съхранява до Гергьовден. Според вярването червеното великденско яйце и бъднивечерската слама пазят посевите от градушка или от магии за обиране на плодородието.

Докато навестяват нивите си, стопаните молят свети Георги да измоли от Бог добра реколта и благодатен дъжд, защото се вярва, че ако на празника вали – всяка дъждовна капка е равна на жълтица. Това показва и народната песен: "Свети Георги – златен, златен – дай, Боже дъжд!".

На тръгване от нивите стопаните откъсват от свежо поникналите класове и ги отнасят у дома.  

Обреди около животните и жертвеното агне

Според народните представи свети Георги освен покровител на земеделците, е и най-могъщият покровител на стадата, затова голяма част от обредните практики и обичаи, изпълнявани на този ден, имат за цел да осигурят здравето и плодовитостта на живата стока.

На Гергьовден рано сутринта се извършва ритуалното извеждане на животните на първа зелена паша, като стадото се подкарва със зелена пръчка. На този ден се прави и първото обредно доене на овцете. Овчарите отварят вратата на кошарата и която овца излезе първа, украсяват главата ѝ с предварително подготвен венец и я издояват.

Млякото на първата овца се издоява през сребърен пръстен, кравайче, венец, а някъде и през речен "гергьовски камък" с естествен отвор. Първите капки мляко се изливат на земята или върху яйце (не рядко червено), което после се заравя в земята.

На някои места в страната овчарите гърмят с пушки край стадото, за да изгонят злите духове.

Широко разпространен е обичаят на този ден овцете да се захранят с обреден хляб, приготвен от жените. Също така на Гергьовден става първото вкусване на мляко и млечни продукти през годината.

Повсеместно разпространен из цялата страна е обичаят на Гергьовден да се коли агне. На този ден всяка къща, независимо дали притежава овце, или не, трябва да заколи агне, защото "къща или задруга, дето не се заколи агне на този ден, считала се вън от вярата, вън от селото".

Според традицията гергьовският курбан се прави от първото родено от началото на годината мъжко агне. В повечето случаи се предпочита цветът на козината му да е бял и много рядко се коли черно агне. Животното не трябва да има никакви физически дефекти – да не е куцо, сляпо или без уши.

Преди да се заколи, агнето задължително се носи в църковния двор, където свещеникът прочита специална молитва. Ако няма такава възможност, вместо на него такава молитва се прочита върху сол, с която захранват животното преди заколването.

Обредното даване на вода и на храна е задължително, защото се вярва, че ако агнето "отиде гладно на онзи свят", стадото няма да има приплод.

Повсеместно се спазва традицията с кръвта от гергьовския курбан да се очертава кръстен знак върху челата на децата, за да са здрави. За предпазване от зли сили с курбанската кръв се прави кръст и над входната врата на дома.

Самото принасяне на герьовския курбан винаги става на чисто място – т.е. там където не се стъпва, не се изхвърля боклук и не се използва за отходни нужди от хора и животни. В Южна България колят агнетата при плодно дърво и кръвта попива в земята.

В Западна България жертвата се принася край река или поток, така че кръвта да изтече във водата – вярва се, че това се прави, за да може "млякото през годината да тече като вода" или "берекетът да чете като вода", т.е. да има изобилие във всичко. По същата причина в естествено течаща вода изхвърлят и костите от гергьовското агне след приключване на трапезата.

В други части на България е спазван обичаят, гергьовското агне да се коли при огнището или при източната стена на къщата, като е важно кръвта да опръска стената. 

За разлика от курбаните, принасяни на други празници или по други поводи, гергьовското агне се опича цяло – най-често свито "на кравай" в тава. Може да бъде напълнено с плънка от дреболиите, ориз, пресен лук и/или дивисил.

Костите от курбана задължително трябва да се съберат и да се заровят на чисто място – недопустимо е да бъдат изхвърлени на боклука.

В някои селища ги зарават в мравуняк и така се вярва, че овцете ще се въдят като мравки. Запазва се само кокалчето от предния десен крак на агнето, с което на следващия  Гергьовден се правят шарки върху обредните хлябове.      

Празничната трапеза

Вечерта срещу Гергьовден започва приготвянето на обредните хлябове. Замесването става в чисти нощви с мълчана вода. Момата или жената, която меси, е празнично пременена и накичена със зелена китка.

При месенето остъргват нощвите със сребърна пара или гривна, а готовото тесто покриват с женска риза –  "за да се раждат женски агънца", като най-отгоре оставят китка. Символиката в украсата по гергьовденските хлябове показва, че те са посветени на основните поминъци на българина – земеделието и животновъдството.

По традиция се приготвят три вида хляб – за трапезата, за кошарата и за раздаване, които обикновено са малки, кръгли хлебчета. От хлябовете за кошарата задължително се дава на овчаря, на говедаря и на козаря, ако те са наемани и не са от семейството. 

Трапезата за празника обикновено е общоселска. Прави се извън населеното място, някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост).

В Западна България гергьовският хляб се носи за общата трапеза върху тепсия със сварено жито или царевица.

По традиция свещеникът чете обща молитва, благославя и прикадява трапезата, като от всяко агне получава дясната плешка и парче от хляба. Ако по време на общата трапеза завали, не я прибират, а хората не се скриват на сухо, защото се вярва, че гергьовският дъжд е благодатен и здравеносен. 

След като трапезата се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

На трапезата е и първото издоено мляко, независимо от начина, по който се предлага за консумиране. В някои райони с него например приготвят и сутляш (мляко с ориз). Поднася се също сирене и квасено мляко.

По време на трапезата, преди или след нея се играят Гергьовски хора, които продължават до късна вечер.

В Източна България се спазва традицията омъжените през изтеклата година жени да стоят прави при започване на трапезата "за да се раждат високи жита", след това започват да тичат, а децата ги замерят с трохи – "за да се множат овцете" и да има плодородие по ниви и градини.  

Имен ден 

Името Георги произхожда от гръцки език и означава "земеделец". От векове то е едно от най-разпространените български имена. Дълги години името Георги заема второ място по разпространение сред новородените български момчета след името Иван.  

Имен ден на Гергьовден празнуват: Георги, Генчо, Ганчо, Гиньо, Гео, Гиргин, Гоце, Гюро, Йорго,  Гергана, Гергина, Гинка, Ганка, Гюрга. 

И тъй като на празничната трапеза задължително трябва да присъства агнешко месо, от jenata.blitz.bg ви предлагаме да го приготвите по тази бърза и лесна рецепта:

Необходими продукти за 6 порции:

1 ½ бр. агнешко бутче  
3 стръка розмарин 
6 стръка мащерка 

6 стръка магданоз
6 суп. лъжици зехтин  
6 скилидки чесън

1 ½ чаена лъжица портокалова кора
1 ½ чаена лъжица лимонова кора 

Начин на приготвяне: 

Измийте свежите подправки и ги нарежете на ситно. Смесете ги със зехтин, сол и черен пипер.

Мариновайте агнешкото в сместа от масло и билки и оставете да престои така в продължение на 2 часа.  

Загрейте фурната до 220 градуса.

Обелете чесъна и го нарежете на ситно.

Намажете съда за печене с масло, сложете агнешкото месо, подправете с чесъна и корите от лимона и портокала, покрийте с фолио и печете 30 минути. След като времето изтече, махнете фолиото и печете още 45 минути, като от време на време заливате месото с получения сок.

Извадете месото от фурната и го оставете да почине за 10-ина минути. Добър апетит! И хубав празник! /jenata.blitz.bg

Харесайте jenata.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!