На 14 октомври Българската православна църква почита паметта на Света Параскева, наричана още Света Петка.
Тя се счита за покровителка на жените; нейният образ носи щастие в къщата, а също така предпазва от дяволска мания.
Този празник е наричан още Зимен Петковден и в българските вярвания бележи прехода към зимата.
Денят се смята за повратен и в този смисъл на Петковден в някои краища, се спазва обичая "полезване". Според него, какъвто човек ти стъпи първи в къщата, определя късмета и здравето през цялата година.
История на празника
Параскева е родена в Икония през III век в семейство на ревностни християни. Името Параскева означава "петък" - денят, в който Исус е разпнат. Родителите искали да дадат на момичето име, което да подчертае връзката й с Христос.
Параскева последва стъпките на родителите си и реши да не се омъжва за езичник, а напълно да се посвети на Бога. Скоро жестокият римски император Диоклециан започнал страшно гонение на християните, като изпратил своя подчинен Аеций да се разправи с тях в Икония.
Аеций бил очарован от красотата на Параскева и я помолил да се отрече от Христовата вяра, обещавайки всякакви милости. Момичето обаче отказало да се отрече от Христовото учение; тя не се страхувала от мъките, на които ще я подложат езичниците.
Неспособен да сломи упоритостта на Параскева, Аеций заповядал да я обезглавят.
Традиции и обичаи на Петковден
Традициите и честванията на българите на този ден имат предхристиянски белези на аграрните култове. Техните корени са от епохата, когато земеделието дало нов поглед за живота на човека, а основно място е заемало плодородието на земята, олицетворено от жена, даряваща живот.
Светицата се смятала за покровителка на нивите и добитъка. В нейна чест се отслужват молебени, а в църквата се носят зеленчуци и плодове за осветяване.
Билките и цветята, които украсяват иконите на Св. Параскева, се смятали за лечебни. Ако някой е болен, с цветята и билките от иконата се налага болното място. На този ден децата се къпят в билкови отвари за здрави.
Св. Петка се счита и за покровителка на търговията, затова в нейна чест се провеждали търгове и панаири, където на най-почетното място се поставяла икона на светицата.
На много места този ден бележи началото на мачкането и протриването на лена. Първият протрит ленен сноп се освещава в църквата и се прикрепва към иконата на Света Параскева.
В Тракийския район се извършват специални обичаи с жертвоприношение на черна кокошка. На този ден е обичайно във всеки дом да се месят колаци, като най-големият се нарича в памет на Св. Петка.
Света Петка се смята и за закрилник на дома и семейството. От Петковден започват сгледите на годежите и сватбите, тъй като в народните разбирания светицата е покровител на раждането и плодовитостта, както при хората, така и при животните.
Петковден бележи края на земеделската работа – последната есенна сеитба, прибирането на реколтата. Дотогава всичката земеделска работа трябва да е приключила, затова и народът казва "На Петковден ралото да ти е под стрехата".
Денят празнуват и овчарите. На Петковден те пускат кочовете при овцете, след което на овчаря се носи дар баница.
След това до Димитровден (26 октомври), докато трае оплождането на домашния добитък, жените не бива да работят с вълна, а ножиците се завързват с червен конец – "за да не се отваря устата на вълка", също да плетат, за да не се оплетат чревцата на агънцата.
След оплождането на овцете те изпичат пресни пити, които раздават помежду си из махалата.
Жените, които не спазват повелята, се вярва, че биват посетени от Света Петка – под формата на змия или съсухрена жена, която иска да ги умъртви.
Смята се, че ако човек облече дреха, ушита в дните между Петковден и Димитровден, ще се полудее или разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир.
Мръсни Погани дни
Дните от Петковден до Димитровден имат митичен смисъл съответстващ на Мръсните Погани дни. Тези дванадесет дни, наричани още "вълче или вампирско погано", представляват сакрална граница между старата и новата година.
В тези дни чудати и отвъдни същества бродят по човешките земи и светът е по-хаотичен и опасен.
На този ден имен ден празнуват: Петя, Петко, Петка, Петкан, Петра, Петрана, Петрина, Петрия, Петричка, Петкана, Пенко, Пенка, Параскев, Параскева, Парашкев, Парашкева, Паруш, Кева
Празнична трапеза
На Петковден се правят родови курбани и се месят обредни хлябове, като най-големият, наречен "Света Петка", се слага на трапезата върху мъжка риза, паничка сол и чаша вино.
Къщата се ръси със светена вода, обредният хляб се прекажда и цялото семейство му се покланя три пъти. След това най-възрастната жена вдига хляба високо и благославя с него всички и раздава парченца.
На масата на Петковден е хубаво да присъства: гювеч с овнешко, курбан чорба, сармички с лозови листа, шкембе, ястия с праз, обредни хлябове.
За да спазите традициите за празника, от ви предлагаме три jenata.blitz.bg вкусни предложения. Първото е за агнешка курбан чорба по рецепта на Иван Звездев.
Необходими продукти:
- 2 кг. агнешко месо с кости /врат,ребра или плешка/
- 1 к.ч. дребен ориз - 50 гр.
- 4 стръка пресен лук
- 2 пресни зелени чушки
- 2 домата - 200 гр. консервирани - ситно нарязани
- 2 стръка джоджен - ( 1 ч.л. сушен )
- 6 стръка магданоз
- 25-30 г краве масло по желание
- 2 ч.л. сол
За пресечена застройка:
- 1 яйце
Начин на приготвяне:
За тази чорба се избира месо от предната част на животното - врат, ребра. Измиват се добре и слагат в тенджера с 3-4 л. студена вода. Посолява се.
Кипва се и докато се вари образувалата се пяна се маха с решетъчна лъжица. На слаб огън месото се сварява добре за около 1 час. Сваряването е в зависимост от възрастта на животното, може да се наложи и по-дълго време за да се свари.
Чушките се почистват от семето и се режат на дребни квадратчета. Нарязват се и стръковете пресен лук.
След като месото се добре сварено се изважда, след като изстине се обезкостява. В бульона се слагат чушките, доматите и лука. Варят се 15 минути.
Оризът се измива добре и слага при омекналите зеленчуци вари се за 15-20 минути докато стане готов.
Приготвя се пресечена застройка: в купичка се слага яйце и разбива с една лъжица студена вода.
В готовата чорба се слага обезкостеното и нарязано на дребно месо. Джодженът и магданоза се нарязват на дребно и слагат в чорбата и варят за минута.
На тънка струя се сипва в чорбата разбитото яйце и с вилица бульонът се разбърква за да се пресече яйцето и да стане на фини “парцалчета”.
Така, чорбата е готова за сервиране.
И още едно вкусно изкушение за празничната трапеза от тефтерчето на Звездев, за постни лозови сарми с ориз.
Необходими продукти:
- 25 бр стерилизирани лозови листа
- 1 малка глава лук
- 1 морков - 100 гр
- 200 гр ориз
- 1 чаша скълцани стерилизирани домати - 200 гр
- 1 ч.л. сушен джоджен
- 1 ч.л. сушен копър
- 1 ч.л. червен пипер
- 1 ч.л. сол
- за сос:
- 1 яйце
- 1 с.л. брашно
- 200 гр кисело мляко
Начин на приготвяне:
Лукът се наситнява както и моркова. В тиган се загрява олио и зеленчуците се запържват за половин минута.
Оризът се измива много добре и слага в тигана. След половин минута запържване се подправя. Слагат се домати, сол и залива с 400 мл топла вода. На тих огън се оставя да се задуши.
Всеки лозов лист се слага с лъскавата част надолу върху дъска. В средата се слага по една- две чаени лъжички от ориза.
Завива се рулце към острата част на листа, като се прегъват и страните за да не излиза плънката. Подготвените сарми се слагат в тенджера и заливат с гореща вода която да е един пръст над тях. Посоляват се с половин чаена лъжичка сол и поливат с две супени лъжици олио.
Върху тях се слага чиния, тенджерата се затваря с капак. Слагат се на котлона и след като заври водата силата на огъня се намалява на ниска степен. Така сармите се задушават за 25-30 минути.
След като са готови се изваждат от тенджерата с решетъчна лъжица за да се използва бульона за приготвяне на сос.
За сос: купа се смесват кисело мляко с брашно и яйце. Сместа се слага в тенджерка, наливат се два черпака от бульона на сармите и при непрекъснато разбъркване с тел сместа се оставя да заври.
Ако е нужно се посолява допълнително и с този сос сармите се поднасят.
Третото ни вкусно предложение е за яхния от праз лук. Рецептата взехме назаем от Веселият готвач.
Списък с продукти:
- 5 стръка праз
- 4 бр. домати от консерва
- 5 с.л. олио
- 1 ч.л. червен пипер
- сол
- черен пипер
- 1 кубче пилешки бульон
- 1 ч.л. препечено брашно
Начин на приготвяне:
Изчистеният и нарязан на кръгчета лук се запържва в сгорещената мазнина. След като омекне, се добавят ситно нарязаните домати и червеният пипер. Долива се малко гореща вода, в която е разтворено кубчето бульон.
Ври на слаб огън. Добавя се размитото в малко студена вода брашно и ври още 5 минути.
