Всяка майка отглежда детето си по различен начин. Има обаче общи принципи, които, в зависимост от възрастта на детето, почти всеки родител следва.
Например, приучването към гърне в ранна детска възраст или обучението на детето по четене, когато достигне предучилищна възраст, е напълно естествена тенденция.
Но не всеки действа по този начин. Циганите имат съвсем различен подход към отглеждането на деца. Те се отнасят с деца под 7-годишна възраст много различно от типичните майки, които познаваме.
Каква е разликата?
До 7-годишна възраст на едно циганско дете е позволено да прави абсолютно всичко. То живее и се радва на живота. Никой не го кара да се храни по график и три пъти на ден (и тук не се говори за здравословни храни), да си мие зъбите и ръцете.
И ресането на косата не е сред техните ангажименти. Ако дългата коса на едно момиче се сплъсти толкова много, че е невъзможно да се среше, по-възрастните просто ще я отрежат.
Тъй като, както вече казахме, малките деца не са принуждавани да си мият зъбите, често имат проблеми със здравето им. Никой няма да лекува млечните им зъби и често родителите сами ги вадят – къде насилствено, къде с помощта на конец. Ако пък проблемът е с кътниците и те наистина болят, едва тогава детето ще бъде заведено на зъболекар, но и това не е много сигурно.
Никой от родителите или роднините няма да участва в „развитието“ на детето преди училище. Няма да го учат на букви или цифри, да чете, нито ще го водят на курсове за развитие.
Циганските родители вярват, че детето трябва да се наслаждава напълно на детството си - да се отпуска, да се забавлява, да играе с връстниците си, защото тогава, в сравнително ранна възраст, то ще започне сериозен живот като възрастен.
Те не ходят на детска градина.
Циганите живеят на големи групи, така че винаги има някой, който да се грижи за малко дете - друга жена от семейството или тийнейджър.
Някой със сигурност ще нахрани бебето и ще осигури всички основни неща. Така че, те просто не се нуждаят от услугите на външни преподаватели и/или гледачи.
Дете под 7-годишна възраст избира собствения си гардероб. Той просто носи каквото намери. Никой няма да забележи, че дрехите му са стари или имат дупки.
Ако детето се чувства комфортно, всички около него също ще са доволни. Единственото изключение е, ако детето отива на гости с родителите си. В този случай то ще бъде облечено, сресано и подредено.
Ами след 7 години?
На 7-годишна възраст повечето ромски деца ходят на училище. Те трябва да завършат поне начално образование.
След това мнозина напускат училище и правят нещо свое. Момичетата се учат да шият, готвят и да въртят домакинство. На 8 години момичето вече е в състояние да се грижи за по-малки деца, да ги храни и да чисти къщата.
Момчето се учи да язди кон, да овладява ковачеството или изработването на бижута и да извършва физическа работа. И след това го взимат в семейните начинания, помагат му да се установи и да печели пари наравно с всички останали. До 12-годишна възраст най-умните деца вече са в състояние да се издържат сами (как – това е отделен въпрос).
На 13-15 години те често създават свои собствени семейства. И така, животът на възрастните започва за циганските деца още в юношеска възраст. Ето защо родителите им се грижат децата им да имат възможността да се насладят пълноценно на детството си до 7-годишна възраст и да вземат всичко, което могат от тази възраст.
Разбира се горните описания не се отнасят за всички ромски семейства и деца. Все пак във всяко правило има и изключения, а и колкото хора – толкова и съдби. / jenata.blitz.bg
