В неделя идва ред на следващия голям празник от поредицата важни дати, с които стартира новата година. По стар стил празникът, заедно с Йордановден, бележат средата на зимата. Тогава обикновено времето е било най-студено и с най-много сняг.
Ако на Йордановден се празнува кръщението на Исус Христос в река Йордан от Йоан Кръстител, то на Ивановден се почита самият Йоан Кръстител.
Светецът е наричан още „Предтеча“, заради това че по време на своите проповеди е подготвял хората за идването на Спасителя.
Ивановден задържа мястото си в класацията като празникът с най-много именици. Докато на Йордановден има много традиции свързани с мъжете, то на Ивановден обредите са свързани с … жените.
Отбелязване за Ивановден
Датировката на празника Ивановден е 7-ми януари по нов стил и 20-ти януари по стар. По различни данни от статистиката в този ден имениците са над 300 хил. души, което си е доста хора.
Неслучайно Богдана Карадочева посвети песен на всички Ивановци. Според вярванията Йоан Кръстител е покровител на кумството или иначе казано на връзката между младоженците и кумовете.
Йоан Кръстител – покровител на кумството
На различи места в страната традицията на кумството е свързана с къпането на младоженците от страна на кумовете. Ритуалът се отнася до двойките, които са сключили брак през изминалата година. На някои места този ритуал се нарича „Къпанки“ и се прави и до днес.
Според традицията, останала и до днес, редно е младоженците да гостуват на кумовете си, като на трапезата има месо и вино. Виното тук, както и в повечето случаи, се асоциира с кръвта и кръвната връзка. Трапезата на празника включва както зърнени храни, така и месни като луканка, кървавица и свинско месо.
Редно е да се постави и баница. Традицията на Ивановден казва, че кумът, който е венчал младото семейство, го посреща със специално направена за целта питка.
Тя има строго определена украса от сушени плодове, захаросани ябълки, босилек и здравец.
Краят на коледното празнуване
Традициите казват, че на Ивановден идва краят на коледното празнуване, започнало много по-рано – някъде около Игнажден и Бъдни вечер.
По това време идва краят и на обикалянето на маскираните дружини. В районите, където традициите продължават да съществуват в близък до оригиналния си вид, водачът на дружината бива изкъпван от другарите си и след това трябва да бъде домакин на почерпката.
Базирайки се на запазени традиции, в деня на свети Йоан Кръстител се прави ритуално къпане първо на всички именици, които празнуват в този ден.
Тъй като според българските традиции е прието на имен ден да не се канят гости, в миналото се е считало за нещастие, ако никой не посети именик, който празнува на Ивановден.
Прочистване от злите духове на Ивановден
Според залегналите в традициите вярвания, кукерите може да посещават домовете и на Ивановден, което е 7-ми януари. На някои места в страната, в опит да съживят старите традиции, се налага празнуване и по стар стил на 20-ти януари, като обикновено се изпълняват различни типично местни ритуали.
Ето защо през последните години все по-често традициите в различните части на страната се променят и на датата по стар стил също се появяват маскираните групи, традиционни за празника.
Разбира се, както се полага, те посещават домовете на хората и извършват определените действия за прогонване на злите сили и духове.
Старата дата на Ивановден е била в средата на зимата, което пък значи, че земеделската година е била в почивния си период. С настъпването на Ивановден обаче, хората са опитвали да намекнат на зимата, че й е време да си ходи.
Време й е да дава път на топлата и приятна пролет и на новото начало във всичко.
Както във всички поверия в периода около празниците и на този ден кукерските обреди и изгонването на духовете е свързано с пожелания и наричане за плодородие, берекет и здраве в предстоящата година.
Женски водици
Денят на Йоан Кръстител е известен на места още и като Женски водици. Йордановден носи името Мъжки водици, заради обредите свързани с вода, в които участват мъже. На Ивановден обаче подобни обреди се извършват от жени, откъдето идва и името на деня.
Традиционно е прието ергените да къпят момите, като е най-добре ритуалът да бъде извършен в течаща вода.
Запазените традиции казват, че именно на този празник жените носят жива вода от „къпани“ реки и с нея поръсват за здраве и благоденствие.
Счита се, че тези жени, които не се страхуват на празника да влязат в ледените води, ще родят здраво поколение. На различи места в страната са запазени обичаи, според които във водите на реката, които са близо до ледени, се играе мокро хоро, което е подобно на леденото мъжко хоро, но се танцува само от жени.
Побратимяването на Ивановден
Според други запазени отколешни традиции, в деня на свети Йоан Кръстител се извършват ритуалите по побратимяването. В различните райони на страната обредът се извършва по типични за мястото начини.
Най-общо казано желаещите да станат побратими, си ходят на гости, започвайки в ред от най-възрастния. При посещението на всяка къща на Ивановден се иска благословията на майката на момчето.
Майките от своя страна даряват побратимите с китки, вързани с червен конец и паричка. Това са символи, които пожелават здраво и дълго като вечността приятелство.
Обредната трапеза включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле.
Имен ден празнуват днес Иван, Иванка, Йоан, Йоана, Иванина, Ванина, Ваня, Ваньо, Калоян, Йовко, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона.
Както вече казахме, на трапезата си можете да сложите кървавица. Това е чудесно ястие и ще ви покажем рецептата на известния готвач Иван Звездев за приготвянето му:
Традиционна рецепта за кървавица от свинско месо по тракийски
Необходими продукти
1 кг свинско месо от гърди
1 дебело свинско черво
20-30 клонки сушен сминдух
1 ч.л. сол
2 ч.ч. пшенично брашно
1 ч.ч. царевично брашно
Начин на приготвяне
1. Сминдухът се вари 20 минути в 2 л вода и се изважда. В същата вода се слага едро нарязано месо и вари в продължение на 1-1,30 часа. Намачкваме месото с ръце да стане ситно, прехвърляме го в отделен съд.
2. Смесваме двата вида брашно, прехвърляме го при намачканото месо при непрекъснато разбъркване.
3. Измиваме и обръщаме червото.
4. Връзваме го с конец в единия край, пълним го с приготвената плънка с помощта на фуния. Завързваме червото и от другия край.
5. На дъното на тенджера слагаме лозови пръчки. Поставяме кървавицата във вряща вода. Варим в продължение на 30 мин., като периодично правим дупки с игла по повърността на кървавицата.
6. Кървавицата се оставя за 1 ден да се засуши, след което се реже на филии и се пържи с масло или мас. Годна е до 2 седмици на хладно място.
