На 1 януари православната църква отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики.
Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета (договора) с Бог. С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.
Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател - един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия.
Най-известното от неговите произведения е "Шестоднев". През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда "Шестоднев" на български език.
Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.
На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон за любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи.
Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.
Васильовден, Василица или Сурваки е зимен празник, познат в цялата етническа територия на българите. Отличава се с богата празнична обредност. Свързан е с важен повратен момент в природата - деня на зимното слънцестоене, което го прави подходящ за различни гадания и обреди.
Те могат да се обособят в четири основни групи - обредна трапеза, ладуване, сурвакане, дружини с маскирани лица. Вечерята срещу Нова година е втората кадена вечеря.
За празничната трапеза на Васильовден се коли петел. Също така богата, както и на Бъдни вечер, трапезата се отличава с блажни ястия. В обредната трапеза има баница или пита с пара, в която се слагат дрянови клонки, наречени на домашните животни, здравето, къщата и богатството.
Жертвеният петел (можем да заменим с кокошка или пуйка) се пълни с ориз или се пече със зеле – това е и основното ястие на празничната трапеза. На масата също така се слага пача от заколеното на Коледа прасе, мед, орехи, жито, ошав и баница с късмети.
След прекадяването на трапезата с въглен, поставен на керемида, най-възрастният в дома вдига високо питата, разчупва я и я раздава на всички по ред на възрастта им.
Тавата с баницата се завърта три пъти, всеки взима падналото се пред него парче с късмет. Останалото от баницата се пази "за Богородица". Първият залък момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг или съпруга.
Около огъня се гадае за предстоящи сполуки през Новата година. Белязани с конец листа от бръшлян се оставят под стряхата през нощта в паничка с вода. Сутринта гадаят според това, чие листо е свежо или увехнало.
С вода, в която е натопен дрян, жени и моми мият косите си, за да са здрави и лъскави. След прибирането на трапезата се запазват суровото жито, орехите и недогорялата свещ, както и палешникът с пепелта от предишната кадена вечеря.
Преди разсъмване започва обичаят сурвакане. Той е най-характерният за Нова година обичай, известен в цялата страна. По смисъл е пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова (най-често дрянова) пръчка, и то именно в началото на годината.
В ранните часове на 1 януари, още преди зазоряване, тръгват сурвакарите – деца на възраст между 5 и 12 години.
Те обхождат домовете на всички близки и съседи и ги благославят със сурвакницата – сурова дрянова пръчка, огъната под формата на буквата Ф и украсена с пуканки, кравайчета, сушени плодове, преплетени бели и червени конци. За благодарност стопаните даряват децата със сушени плодове, сладки и дребни пари.
В същността си този ритуал е магия за здраве, плодородие и богатство. Всяко сурвакане започва със заклинанието: „Сурва, сурва година!”, а самата сурвакница има роля на магически жезъл.
Произходът му обаче остава неясен – непознат е както за останалите славяни, така и за азиатските народи, които живеят на земите, населявани някога от прабългарите. Няма данни за такъв ритуал и при траките. Затова сурвакането може да се нарече уникален български обичай.
Децата удрят със сурвачката всеки член от семейството, започвайки от най-възрастния.
В някои райони на Южна и Източна България като сурвакари ходят и младежи, които посещават къщите на неомъжените момичета, а също така и женени мъже, носещи малка сурвачка, кокошка, пита и вино, с които отиват в дома на кръстника си.
В деня срешу празника се изпълнява и обичай, наричан даилада, ладуване, топене на пръстени, който представлява колективно гадаене за женитба.
В него участвуват неомъжени момичета, които се събират при кладенец, извор, на кръстопът или в „честита къща“ – дом на семейство с първи брак и здрави и живи деца. В бяло котле с „мълчана вода“ (при наливането и носенето на която не се говори) всяко момиче пуска своя пръстен и малко ечемик или овес.
Котлето се оставя да пренощува покрито под трендафил, „под звездите“. На сутринта всички се събират около него и докато припяват и наричат за скорошна женитба, едно от момичетата вади пръстените един след друг и предсказва какъв ще бъде избранникът и скоро ли ще е сватбата:
„Сам си здравец на камъче“- младоженецът ще е сирак.
„Зряла дюла и презряла“- няма да има скоро сватба.
„Тиха вода под камъче“- кротък ше е избраникът.
„Дълга трапеза, редки комати“- бедняк.
От котлето всяко момиче взима малко овес и както първаата хапка от трапезата, го поставя под възглавницата си, за да познае за кого ще се омъжи.
Само в районите на Западна България съществува обичай да играят новогодишни маскирани дружини, съставени от мъже, наричани сурвакари, джамалари, василичари.
Един от членовете на дружината е облечен като старец и носи изработен от дърво и боядисан в червено модел на мъжки полов член.
Други от участниците са облечени като невеста, младоженец, поп с характерните за района и ролите си носин. Една група жината пък е с костюми от кози кожи, стари дрехи или кожуси с вълната навън.
На главите си имат маски, изработени от кожа, дърво или картон, а на кръста им са закачени пръчка-сурвачка и топуз-дървена тояга. В групата може да има е мечка с мечкар, цигани, камила (джамала) и камилар.
Камилата (джамала) са двама души, скрити под черга или кожа, с глава от дърво, покрито с овнешка кожа, с отвор за устата и зъби от клинци.
Дружината обикаля всички домове, в които обаче влиза само групата, придружаваща „невестата“, която „шета“ – разхвърля къщата, пръска с вода, рови в огнището, а „старецът“ представя извършването на полов акт с „булката“.
През това време останалите играят хоро, а някои от персонажите – мечка и мечкар, камила и камилар, изпълняват пантомима.
Стопаните даряват богато дружината с пари и храна, с която сурвакарите си правят обща трапеза без присъствието на външни хора и се веселят. Топузите изгарят или разхвърлят по нивите, за да има берекет.
В Югозападна България участниците в тези дружини се наричат русалии, чауши, които играят специален танц, представящ сражение.
Срещата между две такива дружини се е смятала за лош знак и се е избягвала, а когато това се е случвало, в миналото боевете не са имали в някои ранони символичен характер, стигало се смъртни случаи и затова съществуват сурвакарски, русалийски гробища около някои селища.
Васильовден се празнува в периода на така наречените „мръсни дни„, „погани дни“, които са 12 на брой и през които дни бродят зли сили, които навреждат на човека.
Те завършват на Йордановден с кръщаването на водата, когато всички сурвакари, които са се борили с тези зли сили, задължително отиват на църква.
Имен ден празнуват Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина.
Гадания и предсказания
Вярва се, че наречените белези в баницата подсказват какъв ще бъде късметът през годината на всеки.
Неомъжените момичета скриват първата си хапка и след вечеря я поставят под възглавницата си. Когото сънуват тази нощ, за него ще се омъжат.
На първия кихнал по време на храненето стопанинът обещава първото родило се през новата година агънце, яренце, теленце.
След вечеря, събрани около огъня, членовете на фамилията гадаят за здравето и благополучието на семейството.
Както и на Бъдни вечер, по 12 люспи от лук, наречени на всеки месец от годината и посипани със сол, гадаят за климата през отделните месеци.
Листа от бръшлян се оставят навън във вода и по това, кое от тях, наречено на някой от членовете на семейството, е свежо на следващата сутрин, се гадае за здравето на човека.
Вярва се, че ще бъдат здрави всички, чиито зрънца от жито или дрянови пъпки при хвърляне в огъня ще пукат и подскачат.
Животът на човека се предсказва и по ядка от орех.
Сега ще ви предложим една чудесна рецепта за варен петел, който може да сложите на трапезата си на Василовден:
Варен петел
Продукти:
1,5 кг месо
1 л вода
5 гр сол
2-3 бр чесън скилидки
магданоз
Начин на приготвяне:
1. Петелът се изчиства, измива и сварява цял, като преди сваряването главата се маха /в миналото я закачали на огнището/.
2. Свареното месо нарязват на парчета и връщат отново в част от бульона, в който слагат счукан чесън, магданоз и парчета червени печени чушки.
