Безспорно семейните отношение понякога могат да бъдат много сложи. И тук не говорим само за връзката между мъжа и жената, а и между родителите и децата.
В понякога трудната и сурова българска действителност, в която живеем не само ние, ами и тази, в която са отраснали родителите ни, ни пречупва и негативни емоции и отношения си намират място в семействата ни.
Няма как да не сте чували за т. нар,. „поколенческата травма“.
Но спокойно – това не е доживотна присъда. Тя може да бъде преодоляна с малки съзнателни усилия.
Американският психолог Марк Травърс в публикация за Forbes посочи три начина да разберете дали вече сте започнали да прекъсвате цикъла на травмата на поколенията и да подобрявате отношенията в семейството.
Ето кои са те:
1. Пускате неща, които вече не ви служат
„Теорията на ментализацията“, както подчертава изследването, се отнася до способността за разбиране и тълкуване на собствените психични състояния и тези на другите, като мисли, емоции и намерения.
Това умение е ключово за прекъсване на вредните семейни цикли, защото изисква високо ниво на самосъзнание. Често не осъзнаваме колко невидими бариери може да създаде травмата.
Изследователите са открили, че травмата може да направи много по-трудно родителите да разберат чувствата на децата си или как поведението им засяга децата им.
Това от своя страна може да накара децата да се чувстват несигурни и неспособни да се доверят на другите, което, предвидимо, позволява негативният цикъл в семейството да продължи.
Семействата, преживяващи травма, често носят неразрешени емоции или вярвания от миналото. Например, може да си кажете: „Бях пренебрегнат, така че ще трябва да правя всичко сам“. Или може би се придържате към идеи, които са ви били предадени, като например „Показването на емоции е слабост“.
Тези модели вероятно са служили като механизми за справяне за вас или вашите родители като деца. С напредване на възрастта обаче способността им да взаимодействат с хората по здравословен начин може да бъде значително намалена.
Ако обаче разпознаете тези модели и признаете тяхната остаряла или вредна природа, тогава вече сте в процес на прекъсване на цикъла. Като се освободите от вината, срама или гнева, свързани с миналото, можете да се съсредоточите върху изграждането на по-дълбоко разбиране на вашите собствени мисли и чувства и тези на вашето семейство. Това ви позволява да осъзнаете, че такива модели вече не ви служат.
2. Практикувате „радикално приемане“
Според изследване „радикалното приемане“ помага на хората да се справят с трудни емоции, които иначе биха били непосилни. Изследователите установиха, че когато хората практикуват радикално приемане в продължение на две седмици, те подобряват както приемането на емоциите си, така и преформулирането на събитията по по-здравословни начини.
Радикалното приемане включва приемане на нещата напълно такива, каквито са - без да се опитвате да се борите, променяте или отричате реалността на ситуацията - дори ако тя е болезнена или разстройваща. Това не означава, че сте съгласни или харесвате случилото се; просто спираш да му се съпротивляваш емоционално.
Това приемане е от първостепенно значение за преминаване напред от травмата, за разлика от това да позволите на гнева, отричането или разочарованието да ви държат в постоянно негативно състояние.
Вместо това, радикалното приемане ви помага да освободите съпротивата, освобождавайки енергия, за да се съсредоточите върху това, което може да се промени, като подобряване на взаимоотношенията, поставяне на по-ясни граници или как минала травма ви засяга днес.
Толкова много негативни семейни цикли, като нездравословна комуникация или пренебрегване, се подхранват от неразрешена болка или разочарование от минали събития. Радикалното приемане ви позволява да признаете болката, причинена от тези модели, и да освободите емоционалния товар от миналото.
3. Усвоили сте изкуството да поставяте граници
Според психотерапевта Салвадор Минучин границите са крайъгълният камък на здравите семейни отношения. Минучин отбеляза, че здравите семейства трябва да имат ясни граници - не прекалено строги и не твърде свободни.
В оптимална семейна динамика всеки уважава индивидуалността на другия, като същевременно остава свързан. Родителите са отговорни и децата имат достатъчно независимост, за да растат, като същевременно се чувстват подкрепяни.
Въпреки това, в семейства с много хлабави граници има значително емоционално припокриване и ролите са до голяма степен неясни. Родителите могат да се държат като приятели или зависими, а не като авторитетни фигури, и децата може да бъдат принудени да поемат отговорности на възрастни. Това може да доведе до объркване, когато членовете на семейството станат прекалено зависими един от друг.
Когато прекъсвате вредни семейни цикли, като модели на емоционално пренебрегване, малтретиране или заплитане, от съществено значение е да проучите и реорганизирате семейните граници, за да изградите по-здрави взаимоотношения, дори ако трябва да го направите сами.
Реорганизирането на границите е от решаващо значение за възстановяване на вашето лично пространство, идентичност и чувство за автономност, както и за коригиране на небалансираната динамика на властта.
Въпреки това, членове на семейството в отрицателен цикъл може да откажат да зачитат новите ви граници. Това може да е трудно, но трябва да запомните, че вашите граници означават малко, ако няма последствия за тяхното нарушаване. Ако членовете на семейството постоянно пренебрегват вашите граници, ограничаването на комуникацията им показва, че имате сериозно отношение.
Освен това поддържането на връзка с онези, които отказват да се променят, може да ви държи в цикъл на дисфункция. Чрез укрепване на вашите граници и прекъсване на връзките, когато е необходимо, вие сигнализирате на себе си и на бъдещите поколения, че оставате ангажирани с прекъсването на цикъла. / jenata.blitz.bg
