От понеделник, 15 юли, започват т. нар. Горещници, които, според народните поверия, продължават три дни.
Смята се, че това са най-топлите дни от годината, когато човек трябва да се пази от парещите лъчи на слънцето и да се моли за неговото милосърдие към хората.
Астрономическите Горещници се отбелязват на 28, 29 и 30 юли. Разминаването идва заради преминаването към юлианския календар, който с времето се отдалечава от григорианския заради повечето високосни години в него.
Празникът е езически – в култ е издигната огнената стихия и нейната безгранична сила.
Горещниците се отбелязват предимно в Северна и в Западна България, но ритуали се извършват и в някои югозападни райони.
В българския народен календар Горещниците се празнуват в чест на огъня и главно за предпазване от неговата опустошителна сила. Обикновено те са на 15, 16 и 17 юли, отредени от източноправославната църква на светите мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина, загинали за Христовата вяра.
Важен момент в отбелязването на Горещниците е пълната почивка. Дните са свързани със строго спазвани забрани за полска и домашна работа. Народът е вярвал, че в тези дни не бива да се работи, да се ходи на нивата, да се пали пещ или да се пече хляб. Ако забраната не се спази, се смятало, че реколтата ще бъде застрашена от пожари, градушки и поройни дъждове.
В миналото на първия ден от Горещниците се загасял огъня в огнището. Вярвало се, че огънят е свещен и с времето намаля магическите си свойства. Затова трябва да се подновява веднъж годишно, а именно на 17 юли.
Подновяването се извършвало от двама братя близнаци или носещи еднакви имена само двамата в селото. Събличали се голи и започвали да претриват клонки, за да пламне огън. После цялото село го прескачало за здраве. Всеки си взимал огън и подновявал своя в огнището на къщата.
В Софийско (с. Желява и др.) по тези три дни се гадае какво ще бъде времето през месеците януари, февруари и март. Първият, вторият и третият горещник отговарят съответно на месеците януари, февруари и март.
Ако горещникът е топъл, то и времето през съответния месец ще е меко, ако е хладен — предвещава студ и виелици. Във Велешко на този ден празнуват занаятчиите, чиито професии са свързани с огън. През тези дни хората се къпят в лековити извори, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.
В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия (Св. Марина) насред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня.
Най-горещото тридневие за годината е познато още като Блъсъци и Германовци , тъй като се смята, че огънят слиза на земята с гръб и светкавици. В Северна България 15, 16 и 17 юли са известни съответно като Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна – Люта, Чурута и Опалена Мария. Седмицата, в която се падат тези дати, се нарича Запалена или Опалена неделя.
Преди години, когато хората зависили още по-силно от природата и нейните капризи, те вярвали, отбелязването на Горещниците предпазва дома и нивата им от пожари и градушки. Най-строго се спазвали първият и третият ден.
По време на Горещниците не бива да се подхваща работа, както вкъщи, така и в градината. В противен случай природата щяла да си отмъсти като изпепели земята. Ако някой посмеел да подхване нещо, то задължително се горяло.
Освен това през първия ден хората в селото трябвало да изгасят огнищата и да не палят огън в домовете си. Едва на третия ден те можели да върнат светлината и топлината в домовете си. Това ставало след като в селото се палил „ божи огън “, на който хората се молели да ги пази от болести и бедствия. След молитвата всеки от селото можел да си вземе от огъня.
На 17 юли освен краят на Горещниците се чества и деня на Света Марина. Смята се, че тя е повелителката на огъня, пожарите и бурите, покровителка на градушките и пазителка на змиите. На този ден Света Марина влизала в сънищата на тези, които вярват в нея, и им давала съвети как да решат проблемите си.
В някои части на страната хората определяли Илинден като край на Горещниците, тъй като легендата разказва, че Свети Илия убивал лами и змейове, като изпращал огнени стрели. Днес обаче се смята, че двата празника са отделно един от друг.
Още поверия за Горещниците:
Хората вярват, че по време на Горещниците лековитите извори имат най-голяма сила. През тези дни хората се къпят в лековити води, защото се вярва, че тогава силата им е особено голяма.
Според поверието, ако по време на Горещниците се потопите в топъл минерален извор, ще бъдете здрави през цялата година.
В някои райони се гадае какво ще е времето през първите три месеца на идната година в зависимост от това, което е то при Горещниците.
През трите най-горещи дни в годината празнуват всички занаятчии, чиято работа е свързана с огън.
След Горещниците започват седянките и сгледите.
Харесайте jenata.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
