На 4 декември Православната църква почита паметта на Света мъченица Варвара. Това е голям празник за всички, които носят имената Барбара, Варвара и Варвардан.
Но знаете ли какво гласят народните поверия за този празник и каква трапеза трябва да приготвите, за да си гарантираните здраве и щастие?
Е, спокойно, от jenata.blitz.bg ще поговорим именно по тази тема.
В народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на другия ден, са двете сестри на Св. Никола. От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: "Варвара вари, Сава пече (меси), Никола гости гощава".
На Варвара жените подготвят обредно вариво, както на Андреевден. В някои райони на страната месят питки, намазват ги с мед или рачел (сварен гроздов сок с парченца тиква, патладжан и др. плодове) и ги раздават на пътниците, за да отнесат със себе си болестта.
В Южна България Св. Варвара се почита като повелителка на болестите, на плодородието и домашните птици. На този ден се приготвят благи пити, които се намазват с мед или захар и се раздават на съседите, за да не боледуват децата.
За омилостивяване на шарката, вечерта срещу празника за нея се приготвя трапеза или се оставя през нощта медена питка на полица, за да я вземе баба Шарка, да си хапне и да не напада децата. В Западна България със същата цел на кръстопът нечетен брой деца палят огън, сваряват леща в гърне и прескачат три пъти огъня. Главня от него и лещата се пазят за лек против дребната шарка. Майките раздават царевични питки и ракия.
В Кюстендилско момите-варварки обикалят по къщите и поздравяват домакините за празника. Те ги даряват с брашно, боб, сушени плодове, ябълки.
В Южна България има обичай срещу Варвара да се слага обреден хляб (колак, кравай, харман) и да се кади с палешника. С него се цели осигуряването на плодородие и богат приплод на добитъка.
На трапезата се пали свещ, приготвена от стопаните, която се запазва и се пали при тежко раждане на добитъка, при гръм и градушка. В Югоизточна България стопанката храни рано сутринта кокошките в кръг със сварените вечерта зърна, за да се развъждат и запазват.
Обредната трапеза позволява царевица, нахут, грах, бакла, фасул, пшеница, сусам, прясна пита, ошав, пълнени чушки с ориз, както и риба.
Ето няколко чудни рецепти за гозбите, които задължително трябва да присъстват на трапезата в този ден
КЪПАНА ПИТКА
Необходими продукти
3 яйца
1 чаена лъжичка сол
1 супена лъжица захар
3 супени лъжици олио или разтопено краве масло
1 кг. брашно, мая за хляб колкото кибритена кутийка
1/2 литър прясно мляко
Приготовление:
Ако искате питката ви да стане точно такава, каквато са я приготвяли бабите в България, трябва да не щадите сили и желание, пише omda.bg.
Запретнете ръкави и замесете натрошената мая с малко мляко, захарта и малко брашно, за да се получи кашичка. След това проявете малко търпение и оставете маята да бухне.
Някога бабите ни са пресявали брашното по два пъти - за да няма нечисти помисли у хората, които ще ядат от питката, но и за да остане най-чистото брашно. Днес това може и да не бъде изпълнено. Сипете брашното в тава и в средата направете "кладенче" - малко празно пространство, в което слагаме бухналата мая, разбитите яйца, солта и мазнината. Като добавяте прясното мляко, замесвате тесто, което месите, докато стане идеално гладко. /По начина на месене някога са били избирани момите в българските села. Те трябвало да месят енергично, сръчно и бързо./.
След това трябва да сложите полученото тесто в тензухена кърпа и да го пуснете в голяма тенджера в хладка вода. Затова тази питка се нарича къпана питка. Когато тестото е готово, или "изкъпано", то изплува на повърхността на водата повече от половината. Тогава трябва да го извадите от кърпата и да го омесите отново с брашно.
Едва тогава можете да оформите пита, която да поставите в намаслена тава, да я намажете с жълтък, разбит с малко вода и да я поставите в студена фурна.
Запомнете: тази питка не трябва да се пече в предварително затоплена фурна. Температурата на фурната трябва да е умерена - 150 градуса.
Питката може да бъде предложена с мед, чубрица или кисело мляко като закуска, ако пред дома ви не минат хора и няма на кого да я раздадете.
За обяд можете да приготвите ПЪЛНЕНИ СУХИ ЧУШКИ, които са постни и представляват идеална храна за хората с нежен стомах или пък за вегетарианци. В България сухите чушки са много популярни. Наесен червени чушки с дебели люспи се нанизват на дебел конец и се закачват под стряхата на къщата или в сухо проветриво помещение.
Ако нямате сухи чушки, разбира се, можете да използвате пресни. Ако нямате и пресни, използвайте консервирани. Ястието ще бъде много вкусно, тъй като рецептата е предвидена за всякакъв вид домакини - от село, от град или забързани, които предпочитат да купуват продуктите готови или консервирани. Това е и едно от предимствата на българската кухня - всяко ястие може да бъде приготвено от различен вид продукти - сухи, пресни, консервирани, а и всеки продукт може да бъде заменен с друг.
ПЪЛНЕНИ СУХИ ЧУШКИ
Необходими продукти
12 сухи чушки
2 глави кромид лук
2 моркова
4 супени лъжици олио
1 кафяна чашка ориз
1/2 чаена лъжичка смлян черен пипер
1 супена лъжица нарязан на ситно магданоз
1 супена лъжица нарязани на ситно листа от целина
сол на вкус
Приготовление:
Има няколко начина да приготвим сухите чушки. Можем да ги попарим с вряла вода или да ги пуснем във вряща подсолена вода и да ги варим докато омекнат. От вас и свободното ви време зависи кой начин ще изберете.
Ако пък ги накиснем в студена вода, трябва да ги държим в нея от вечерта до сутринта. този начин е подходящ за домакините, които предпочитат да мислят за утрешното ядене от предния ден, но и за тези, които предпочитат да не се намесват пряко в процеса на готвене.
И в трите случая след това трябва да обелим набъбналата корица (дръжките и семките на чушките трябва да бъдат почистени предварително).
Приготвяме смес като в подсолена вода задушаваме нарязания на ситно лук и настърганите на ситно ренде моркови.
Когато зеленчуците омекнат и водата изври, наливаме олио и запържваме. Прибавяме ориза, наливама една чаена чаша гореща вода и варим на умерен огън, докато оризът поеме водата и набъбне. Тогава сваляме тенджерата от огъня и прибавяме смления пипер, нарязания на ситно магданоз и нарязаните на ситно листа от целина.
Когато сместа се охлади, с нея ще напълним обелените и почистени чушки. Чушките трябва да наредим плътно една до друга в тенджера, на дъното на която сме похлупили чиния. това се прави, за да не излезне оризът от чушките по време на варенето. Понякога българските домакини слагат чиния и върху чушките.
Наливаме гореща вода в тенджерата, докато чушките бъдат покрити и варим на тих огън.
Ако по някакви причини не можете да ядете чушки, ориз или някой от продуктите, необходими за приготвяне на горната рецепта, предлагаме ви още една идея, която ще разнообрази всекидневното ви меню и благодарение на която ще усетите вкуса на България. Става дума за един особен начин на приготвяне на леща, който ще откриете в рецептата ЛЕЩА ПО ЛЯСКОВСКИ.
ЛЕЩА ПО ЛЯСКОВСКИ
Необходими продукти
1 1/2 чаена чаша леща
1 голяма глава кромид лук
2 моркова
1/2 глава целина
4 картофа, два червени домата - пресни или от консерва
1 кафяна чашка олио
3 скилидки чесън
Приготовление:
За да приготвите това ястие от леща, трябва да имате поне една нощ предварително на разположение. Не мислете, че през цялата нощ ще готвите - това не съществува в българската кухня. Трябва просто от вечерта да измиете и почистите лещата и да я накиснете във вода, където да престои през нощта.
На следващия ден преди да започнете да приготвяте ястието трябва да изцедите лещата, да я залеете с прясна студена вода и да я варите на умерен огън, докато омекне.
В друг съд задушете в олиото и в една кафяна чашка вода нарязания на ситно лук. Когато лукът започне да пожълтява, сложете нарязаните на малки кубчета моркови и нарязаната на кубчета целина.
Прибавете тази смес към почти сварената леща заедно със скилидките чесън /които не трябва да бъдат обелени/, обелените и настъргани на едро ренде домати и нарязаните на кубчета картофи.
Варете докато лещата омекне напълно - тогава прехвърлете сместа в намаслена тавичка, посолете на вкус и печете в умерена фурна, докато омекнат напълно и картофите.
Това ястие е много полезно за малки деца, възрастни хора и жители на студени страни, тъй като е много хранително. Това се дължи на топлинната обработка, на която е подложено - варене и печене. При варенето хранителните вещества и качества на продуктите се запазват, а при печенето продуктите се обработват по начин, който е най-лесно усвоим от стомаха. Ето защо в България, и по-точно в малките градове и села, през зимния сезонхората предпочитат варивата като боб, леща, грах, и разбира се, месо след Коледните пости.
Като десерт към това ястие можете да предложите ОРЕХОВКИ. По това време на годината орехите са вече събрани и изсушени и могат да бъдат използвани за приготвянето на различни видове дребни сладки и сладкиши. Става дума за черупковия плод орех, а не за кокосовия орех, който расте в топлите страни. тези сладки се приготвят много бързо и лесно и не изискват много време от страна на домакинята. Рецептата, която ви предлагаме, се изпълнява най-вече в град Шумен и селата около него.
ОРЕХОВКИ
Необходими продукти
250 счупени орехови ядки
белтъците на две яйца
200 грама пудра захар
Приготовление:
Най-напред трябва добре да разбиете белтъците, докато се получи гъста "снежна" маса.
Към тях трябва да прибавите последователно захарта и ореховите ядки, като непрекъснато разбивате с миксер или на ръка.
След като продуктите бъдат добре разбити, оформете с лъжичка купчинки, които ще подредите върху намазана с масло хартия. Можете да използвате също така домакинско фолио, поставено върху дъното на плитка тава.
Сладките се пекат в слаба фурна докато почервенеят.
Трябва да знаете, че за да се запази целостта им те се отделят от хартията или фолиото, докато са топли.
Можете да ги поръсите с пудра захар и да ги подредите в чиния, която да украсите с борови иглички. Така децата ви ще се зарадват на украсата и със сигурност ще харесат тези вкусни сладки.
Това е едно меню, което можете да приготвите не само на празника Света Варвара, но и по всяко време на годината. То ще представлява интерес за близките, роднините и приятелите ви, които все още не са опитвали българската национална кухня. За тях и за вас ще бъде интересно да знаете също, че българската кухня е претърпяла много чужди влияния: гръцко, турско, азиатско, руско, кавказко, персийско.
Но въпреки това е успяла да запази оригиналността и неповторимостта си през вековете, като е приела само най-интересното и пикантното от чуждите кухни. Това я прави повече от екзотична и неповторима на вкус. Не напразно всяки, който веднъж е опитал българско ястие, не го забравя до края на дните си и търси винаги нови начини да задоволи капризния си вкус с друго традиционно меню от националната ни кухня. Ето, че вие имахте първата възможност да се докоснете до традиционната българска кухня. Търсете ни отново и добър апетит! / jenata.blitz.bg
Харесайте jenata.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
