Спортният журналист Крум Савов и прекрасната му съпруга Мая се включиха в социалния експеримент „Смени жената“ по bTV. Мая успя да се справи с нелеката задача да храни 6 души с по 6 лева на ден, а нейната заместничка видя как се живее в неограничен бюджет и понесе болезнени критики от строгия, но справедлив Крум Савов.
Той отвори душата си пред „новата“ си съпруга, за да даде пример не само на нея, но и на всички хора, които търсят вината за несполуките и липсата на средства у другите и никога у себе си. Той не скри, че е останал сирак рано и преди да стане популярен журналист, му се е налагало да живее в бедност, имало е месеци, в които е ял единствено вафли от 5 ст. и е продавал дрехите си на битака. Савов разказа и как с много труд и воля е станал от обикновен медиен човек топжурналист. Ето емоционалната му изповед, която направи и за читателите на „ШОУ“.
- Г-н Савов, покрай участието ви в „Смени жената“ изживяхте личен катарзис. Какво се пречупи във вас?
- Усещането, че някои неща в този живот са даденост, а всъщност човек трябва да се бори за тях. И когато един човек ги е достигнал, да умее да ги оценява. Миговете между горната и долната точка на въртящото се колело често пъти са малки и бързо се завъртат.
- Често ли плачете и смятате ли, че това е признак на слабост?
- Не се притеснявам от мъжките сълзи, когато са предизвикани от нещо, което би стегнало на всеки гърлото. Не виждам проблем да плача, когато ме е докоснала някаква емоция, от която не се срамувам, че я имам. Не говоря да се отиде в другата крайност и да се превърнем в един Тити Папазов, но няма нищо немъжествено или проява на твърд характер, ако от щастие или разочарование ти потекат сълзите. Минавал съм през такъв тип емоция.
- Видяхме другото семейство да разполага с изключително нисък бюджет за изхранването си. Вие пестите ли и от какво най-често се лишавате?
- На фона на техния начин на живот пестене би било нещо относително. Както би било относително, от друга страна, и спрямо милионер. Аз като семейство от средната класа мога да кажа, че се съобразяваме и не отиваме в посока разточителство или разглезване, пресищане с материални придобивки.
- Самият вие не сте роден със златна лъжица в устата, но в мислите си връщате ли се често в онова време и какви равносметки си правите?
- Искам да направя само едно уточнение, тъй като дори в Уикипедия пише, че съм роден в Перник, а това не е така – роден съм в София. Това не е „златна лъжица“, но в повечето пъти е един плюс в старта на живота. По никакъв начин не мога да се оплача, че съм се родил с някакви липси. Идвам от нормално семейство на инженер и медицински работник, нормален произход.
Във времето на социалистическия морал ме учеха, че пари е мръсна дума и стремежът към консуматорски начин на живот е неморален и не отговаря на социалистическите критерии. Затова не съм обръщал толкова сериозно внимание на тези неща.
Трудният момент при мен дойде, когато доста млад останах без родители. Нямах подкрепа от братя, сестри или богати роднини. Тогава минах през сериозни перипетии. Чак да мизерствам – не, но един недоимък с всичките му симптоми – да си продавам дрехите, да се храня оскъдно и еднообразно, да се боря да оцелея.
- Казват, че „един мъж не е никакъв мъж, ако не може да смени една крушка“. Вие се научихте едва сега, на 57-годишна възраст?
- Това е малко образно казано. Естествено, че мога да сменям крушки, но определено технологиите и този тип работа, свързана с домакинството, не ми идва отръки. Научил съм се, че човек трябва да набляга там, където се чувства най-силен. Когато не можеш нещо или не разбираш, има си хора – обаждаш се, викаш ги и те свършват работа, докато ти се занимаваш с това, което можеш. Не се срамувам, че не мога да си оправя ВиК-то и ел. инсталацията.
- Как ви се отрази раздялата с Мая по време на размяната на семействата и разбрахте ли нещо повече един за друг през това време?
- Това участие ми се стори като втора серия на „Фермата“. Там бях откъснат от семейството си две седмици. В този смисъл раздялата с най-близките ми се оказа най-голямото изпитание на духа и емоциите. Тогава беше двойно по-болезнено, защото и децата не бяха с мен. Във „Фермата“ усетих колко безгранично си обичам децата, сега усетих колко прекрасна, стойностна и почти идеална жена имам до себе си. За пореден път оцених какво имам.
- Критичен ли сте към жената до вас и умеете ли да поднесете извинение, когато сте сбъркали?
- Не знам как да ти отговоря на този въпрос. Да, критичен съм, както към повечето неща в живота, включително и към себе си. Претендирам, че умея да се извиня, когато не съм прав. Но Мая твърди обратното – че съм много тежък характер и винаги се считам за прав, затова не намирам основание да се извинявам.
- От малък ли сте лидер и винаги ли така ожесточено сте защитавали принципите и целите си?
- За добро или лошо по-скоро да. Каквото и да съм спортувал през годините – футбол, плуване, тенис, карти или каквато и да е друга игра – аз не мога да губя. В училище почти винаги съм бил водеща фигура, невинаги с оценки, но с поведение определено. Но не ми е било мания непременно да съм първа линия. Може би това в един момент предопредели каква професия да избера.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
