Свети Лазар бил брат на Марта и Мария и живеел със сестрите си недалеч от Йерусалим, в село Витания. Христос често посещавал къщата им и наричал Лазар свой приятел.

Всички вкъщи са луди по тези картофени палачинки

Веднъж Лазар се разболял и когато вестта за това стигнала до Христос, той казал: „Това е болест не за смърт, а за слава Божия, да се прослави Божият Син чрез нея“. Лазар умира четири дни преди Исус да дойде във Витания.

Като чува за смъртта на Лазар, „Исус заплакал“, се казва в Евангелието (Йоан 11:35).

Но Христос заповядал да отнесат камъка от пещерата, в която е бил погребан праведникът, и му извикал: “Лазаре! Излез."

Покойникът възкръснал и напуснал гробната пещера.

Новината за чудото бързо се разнесла из Юдея. И когато на следващия ден Христос влязал в Йерусалим на младо жребче, много хора го поздравяват като цар.

Те постилали дрехите си и палмовите си клонки по пътя му. А след възкресението си свети Лазар живял още 30 години – бил епископ в Кипър и проповядвал християнството.

Народни поличби на Лазаровден

Ако на този ден змии, гущери и други студенокръвни масово напуснат дупките и гнездата си, настъпила е истинска пролет, можете да сеете жито и да излизате в градината.

Някои смятат, че именно на Лазарова събота трябва да се засее грахът, за да даде плод. Ако в този ден прочетете „Отче наш“, като държите върбова клонка в лявата си ръка, а с дясната се прекръстите и помолите Бог за финансово благополучие, тогава в семейството ще се появят пари и финансовото състояние ще се подобри. Лазаровден е!

По това време все още продължава Великият пост през 2023 г. Но в Лазарова събота можете да ядете рибен хайвер, разрешено е също растително масло и вино. Традиционни ястия на трапезата на този ден са палачинки от елда и каша.

Също така се приготвят различни ястия от бобови растения и други зърнени храни. Също така на този ден домакините приготвят рибни ястия предварително - но можете да ги ядете само на следващия ден, на Цветница.

Обичаи и традиции на Лазаровден

Традициите на Лазаровден повеляват неженените момичета до 16 години да станат лазарки. Подобно на коледарите, те трябва да обикалят домовете на хората и да пеят песни за здраве и плодородие.Домакините ги посрещат с питка и ги даряват с яйца и паричка. Освен това лазарките трябва да си откъснат върба и да наберат цветя, които да занесат в църквата, за да бъдат благословени, и след това да направят венци от тях.

Преди лазаруването е било задължителен обичай, тъй като хората са вярвали, че мома, която не е лазарувала, няма да се омъжи.

Празникът винаги е с подвижна дата, защото е свързан с Великден – и винаги се пада в последната събота преди Страстната седмица.

Ритуалите. Момичетата лазарки се наричат още подевки. Те са на по 13 – 14 години. Известно време преди празника започват да изучават лазарски песни и игри, избират си водачка на групата. На Лазаровден, накичени с венци и цветя, тръгват по групи от дома на водачката и обикалят всички домоме в селото.

Обикновено обикалянето става от обяд на Лазаровден до обяд на Цветница – следващия празник, който винаги се пада в неделя.  Когато влязат в дома, те пеят песни за всеки член от семейството, апочвайки от най-стария.

Лазарките винаги се чакат с радост. Счита се, че къща, в която са влизали лазарки, е честита през цялата година. Стопаните им подаряват бели яйца – символ на новия живот и на радостта, брашно, мас и др.

В някои части на България има повече роли в лазаруването – лазарова булка и боенек. Боенекът е артистична девойка, облечена в мъжки дрехи, носеща в ръка тояга или брадва. Лазаровата булка задължително е по-малко момиченце, което има живи баща и майка.

Боенек се нарича и ритуалният танц на лазарките – това е буйно, несключено хоро, чиято основна идея е женитбата. Лазарките подскачат високо – да растат буйни и високи посевите, да се плодят домашните животни.

На Лазаровден се извършва и обредно обхождане на ниви, ливади, градини – също с идеята за здраве и плодородие. На този ден се извършва и почистване на ливади и градини от камъни, съчки, исъхнала шума и т.н.

Друг вълнуващ и интересен ритуал е пускането на венците по реката.  Пускането на венец от девойка в реката символизира желанието й да се задоми. Ако венецът бил хванат от момък, той искал момичето за своя жена.

Затова, когато пускали венците си в реката, момичетата пеели и чрез песните си изразявали своите надежди венците да бъдат уловени именно от този, който им е на сърцето.

Пускането на венци било и състезание, както и гадание, тъй като излезлият най-напред по течението венец показвал, че тази мома първа ще се задоми.

В миналото в Източна България лазарките изпълнявали и специален, ритуален танц – буенек. Хорото се разигравало, докато лазарките пеели и обикаляли селото. Те трябвали да скачат високо, за да пораснат посевите и да бъде плодородна годината, и да тропат силно с крак – за да бъде добра годината за животновъдите и добитъка да се множи.

На Лазаровден ергените ходели да молят за ръката на девойката, която искат да им е спътница в живота. Смята се също, че Лазаровден отбелязва порастването на момичето и превръщането му в жена.

На Лазаровден подрастващите девойки се превръщат в моми за женене. Празникът ознаменува момента, в който обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на подрастващите момичета им е разрешено да “либят либовник” и да се омъжат.

На Лазаровден, девойките започват да живеят в света на жените.

По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва от рано, още “среди пости”. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото.

По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца.

На този ден празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят селото пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди.

В Източна Тракия, например, Лазарките са обличали нови булчински премени, за да ги “разтърсят за хаир“. В кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се “кланя” на сватбата – така наречената “кланячка“, а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо.

Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност в едно.

В Кюстендилско лазарките пеели не само в домовете, но и в гората, в раззеленили се ниви и дори по пътя и все за здраве, плодородие и щастие.

Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре…

В миналото нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата. С вяра в мистиката на Лазаровден са свързани и много от обичаите, които се изпълняват. Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще падне на земята. Друг обичай повелява да ги посипва с жито, докато танцуват, а те да се завъртят с думите: Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца…

Според народните вярвания, стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето.

Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите чрез своите песни.

С моминските обичаи на Лазаровден е свързано и интересното народно поверие, че девойка, която е лазарувала не може да бъде похитена от змей. В Източна Тракия легендата за Змейовата невеста е била широко разпространена.

Тя разказва за девойка, която отивала с родителите си на събор в съседното село, но по пътя дотам ожаднява и спряла да пие вода на един кладенец, въпреки предупреждението на баща й, че мястото било “лошаво”.

Тогава дошъл един змей и й предложил да му пристане, като й обещал несметни богатства. Девойката се изплашила и настигнала майка си и тейко си, без да им разкаже и думичка за това, което се е случило.

След като съборът се пръснал, тя се поблазнила и пристанала на змея. След време, обаче, й домъчняло за близките й и го помолил да я пусне, за да ги види. Пуснал я той на същото място и по същото време от годината, но докато живеела с него, на Змейовата невеста й била пораснала опашка.

Чувайки песните момите, тя с ужас започнала да се опитва да се отърве от нея, но без успех. От ужас, че дружките й ще я заварят така, по устните й се появила кървава пяна и сърцето й се пръснало то страх. Погребали я до кладенеца и всяка година на същото място играели хоро в нейна памет, но несключено. Танцът нарекли “буенец”, а девойките, които го изпълняват – “лазарки”.

На трапезата може да сложите някое от следните предложения:

Баница с лапад и сирене

Необходими съставки:

кори за баница - 1 пакет
сирене - 200 г
лапад - 2 връзки
яйца - 4 бр.
кисело мляко - 500 г
олио

Начин на приготвяне:

Разбърквам яйцата, сиренето, млякото и накъсания на парчета лапад в купа. Жилките на лапада се изхвърлят. В тава, най-добре квадратна, се слага олио на дъното и се размазва. Редуват се по две кори. Един път се слага от плънката, другият път - олио и така до изчерпване на корите. Реже се на квадрати и се пече до готовност.
 

Супа от коприва

Необходими продукти:

(за 8 порции)
1/2 кг коприва
1/2 к.ч. ориз
1 морков
50 г фиде
1 връзка пресен лук
1 домат
черен пипер
джоджен
сол

Начин на приготвяне:

Копривата (1/2 кг) се измива и почиства, като при почистването ѝ е добре да се ползват ръкавици или пък найлонови торбички.

Морковът (1 бр) и лукът (1 връзка) се почистват и нарязват на дребно и заедно с няколко супени лъжици сгорещено олио се поставят в тенджерата, в която ще се вари супата от коприва.

След като зеленчуците поомекнат, към тях се добавя нарязаната коприва. След това се добавя около 1,5 литър вода, а след като супата заври, се добавят солта и подправките.

След като супата поври 10-15 минути, се добавят предварително измитият ориз (1/2 к.ч.), фидето (50 г), а след още 5 минути и обеленият и нарязан на кубчета домат (1 бр).

Супата се оставя да поври до пълното сваряване на ориза.
 

Лазарски плитки

Необходими продукти:

400 гр брашно

1 чаена лъжица сол

1 супена лъжица захар

20 гр мая за хляб

1 супена лъжица олио

Начин на приготвяне:

От продуктите става ясно, че ще се меси тесто. Преди да го направим обаче ще трябва да размием маята с малко хладка вода в купичка. Оставяме да втаса.

В по-голяма купа изсипваме брашното. Правим дупка по средата, където слагаме солта и захарта. Изсипваме и втасалата мая и размесваме съставките. Добавяме вода за да се получи средно меко тесто. Ако ви е по-удобно можете да преместите месенето направо на масата, докато се получи еднородна смес.

Оставяме и тестото да втаса, докато увеличи обема си два пъти, след което размесваме отново преди да пристъпим към оформянето.

За направата на лазарските плитки: оформете топки с големината на среден картоф. Размачкайте ги във формата на продълговати пръчки, както е показано горе на картинката. Хванете тестените пръчки в средата и увийте двата висящи края във формата на спирала. Лазарската плитка е готова!

Поставете ги в намаслена тава, намажете ги с олио и печете на 170 градуса около 40 минути.

С така приготвените хлебчета плитки можете да се подготвите за посещението на лазарките във вашия дом.

 

Скумрия с доматен сос на фурна

Необходими продукти:

3 големи скумрии (около 1.300 - 1.400 кг)

1 и  1/2  буркан   белени домати,  може и смлени домати - поне две шишета

3-4 глави кромид лук

1 дафинов лист

3-4 зърна бахар
4-5 зърна черен пипер, смлян черен пипер

4-5 скилидки чесън
2 -3 с.л. олио

1 лимон

Начин на приготвяне:

Почистваме рибата,  измиваме и нарязваме на шайби. Нареждаме в тавичка. Посоляваме рибата и оставяме за около 1/2 час в хладилника (малко да се стегне). След това  заливаме с  доматите. Добавяме и малко водичка (по желание), докато сместа покрие рибата. Подправяме  малко  сол, (може и малко захар - заради доматите),  чесъна и другите подправки. Най-отгоре слагаме кромид лук - нарязан на кръгчета (шайбички) и  резенчета лимон. Печем, докато рибата  стане готова - около 1 час. (Може да  печем и по-дълго време, ако искаме сосът  да се сгъсти повече).