Общоприето е, че формата на тялото, независимо дали е слабо или едро, се определя от семейните гени. Нови изследвания обаче показват, че това може да има повече общо с това дали родителите ви са били ектоморфи или мезоморфи, отколкото просто късмет във времето на зачеването ви.
Проучване, проведено в Университета в Токио, открива интересна закономерност: хората, заченати през определени сезони, имат по-ефективен метаболизъм, по-малко мазнини около вътрешните си органи и по-ниски показатели за затлъстяване, като например обиколка на талията.
В проучването са участвали две групи: 356 мъже и 286 мъже и жени на различна възраст. Изследователите открили умерена, но значима връзка между времето на годината при зачеването и метаболитната функция, особено как и къде се съхраняват мазнините.
Децата, заченати през по-студените месеци (от октомври до април), са имали по-високи нива на кафява мастна тъкан (КМТ). Тази материя помага за регулиране на телесната температура в студено време. Активира се преди тялото да започне да трепери, участвайки в процеса на производство на топлина.
Като цяло, в човешкото тяло няма много кафяви мазнини. Проучването обаче установи, че заченатите през по-студените месеци са имали повече от него, отколкото заченатите през топлите месеци. Това е логично: плод, заченат през януари, вероятно реагира на биологична обратна връзка от майка, преживяваща зимен студ.
Но това има и други функции, като например регулиране на нивата на кръвната захар, което играе ключова роля в метаболизма на мазнините. Всъщност, участниците в проучването с повече кафява мазнина показаха повишен разход на енергия, по-малко висцерални мазнини и като цяло по-добър метаболитен профил.
Времето може да повлияе на генетичната адаптация.
Например, ИТМ (индекс на телесна маса) на някои участници не е бил свързан със сезона на зачеване, въпреки че метаболитната функция и обиколката на талията са били свързани. Тези открития обаче са в съответствие с други проучвания, които са открили връзка между здравето и времето от годината, в което е роден човек.
Учените предполагат, че това може да е резултат от генетична адаптация на сперматозоидите и яйцеклетките към студа.
Според експертите тази сложна предсказваща адаптация към студ може да е била предавана през поколенията като еволюционен механизъм, който помага на децата да оцелеят в студен климат. Проучвания върху мишки показаха подобни резултати, а експеримент с температура потвърди хипотезата.
За да проверят теорията си, учените поставили участниците в стаи с различни температури за два часа: нормална (стайна температура) и хладна (около 18°C). След това те измерили активността на кафявата мазнина.
Всички субекти са имали повишена активност на КМТ в студената стая, но тези, заченати между 17 октомври и 15 април (когато е по-студено в Северното полукълбо), са имали значително по-висока активност от тези, заченати през пролетта и лятото.
Учените отбелязват, че са необходими още изследвания, за да се разбере как факторите на околната среда (от температурата до храненето) оформят клетъчната памет, която влияе върху зачеването и следващите поколения. Но това е още едно доказателство, че здравето на родителите и излагането на фактори на околната среда, особено на майките, играят ключова роля за здравето на децата.
И изглежда, че не става въпрос само за гени, но и за времето на зачеването. jenata.blitz.bg
