Човек не се превръща в нарцис току така. Той излиза от семейство, в което е възпитаван от родителите си.
Но защо става толкова разглезен, самоуверен в правотата си и арогантен, макар и без стабилно самочувствие? Заради грешките, които са допуснали родителите му, разбира се.
Мислейки, че е за доброто на рожбата им, те повтарят едни и същи неща, които водят до формирането на нарцисизъм у детето. От последствията и майките, и татковците плачат, но е твърде късно - старостта вече е дошла, а детето им е пораснало.
Ти си центърът на Вселената, всичко на този свят е за теб
Чувайки такава фраза, детето със сигурност ще стане нарцис, когато порасне. Първо родителите уверяват хлапето си, че е центъра на Вселената и всичко се върти около него, а след това то започва сериозно да вярва в това и да изисква и другите да угаждат на капризите му. И започват разочарованията.
7 безполезни неща, на които майките все още учат дъщерите си
Някои родители довеждат възпитателните си методи до обезценяване на другите деца на фона на своето. Те учат наследника си, че всички наоколо са недостойни за най-доброто. Единственият кандидат за всичко най-хубаво е само той, центърът на Вселената.
Никой обаче не обяснява, че границите на самата тази вселена завършват зад прага на апартамента. И тогава започва обикновеният свят, в който всички са равни!
В напреднала възраст на такива родители няма да им бъде лесно, защото в главата на детето им ще продължава да живее идеята, че то е центърът на Вселената и ще продължава да изисква от възрастните хора, които са го отгледали, предишното поклонение.
Докато детето е малко, трябва да му се помага
Голяма грешка е да решавате всичко вместо детето и да не го оставяте да направи и крачка, без да го контролирате. Родителите обясняват този подход с безпокойството си, без да осъзнават, че по този начин отглеждат мъже и жени, които няма да могат да се приспособят към живота в зряла възраст.
Когато родителската помощ не надхвърля границите, всичко е наред. Тя е съобразена с възрастта на хлапето и неговите физически възможности.
Лошо е, когато дойде желанието да направите живота на детето си безгрижен. Родителите не разбират, че това възпитание учи на безпомощност. Детето става неудачник, но не може да си го признае директно и започва да го крие.
С годините такива хора избират за себе си такова обкръжение, на фона на което ще могат да изглеждат възможно най-изгодно. В него със сигурност ще има хора, които лесно могат да бъдат обезценени, за да се издигнат за тяхна сметка, поне в собствените си очи.
Така се ражда нарцисът. Безпомощен, но самовлюбен неудачник, който не може да си го признае сам!
Детето не трябва да се чувства неудобно. Удобството на децата е на първо място!
Ако от ранна възраст се опитвате да обвиете рожбата си в максимален комфорт, пригответе се за факта, че от нея ще израсне истински нарцис. Претенциите й към света ще бъдат много големи, както и към мама и татко.
Нарцисите, които са израснали в пълен комфорт, не понасят децата. За тях това е бреме и източник на трудности. Готови ли сте да останете без внуци? Ако отговорът е не - оставете наследника си да живее нормален живот, в който не всичко върви по мед и масло.
Трябва да глезите детето, защото то е уникално и неповторимо
Една от най-любимите тенденции на съвременните родители. По някаква причина мнозина са решили, че като възпитават децата с идеята, че са най-добрите на този свят и че всичко им е позволено, те ще се сдобият със стабилно самочувствие.
До известна степен това е вярно. Но мама и татко не разбират основното - че самочувствието не винаги ще е съизмеримо с реалните качества и способности на детето им. Точно така децата стават нарцисисти и се сблъскват с много проблеми в зряла възраст.
Родителите са склонни да надценяват реалните способности на наследниците си. Специалното отношение и ежедневните убеждения, че те са по-добри от всичките си връстници, изиграват лоша шега и от тях израстват нарциси.
Самите майки и татковци не разбират, че с делата и думите си възпитават у синовете и дъщерите си не силно самочувствие, а чувство за собствено превъзходство. Отначало това ще им пречи в зряла възраст, защото само родителите им се нуждаят от един самовлюбен егоист.
И тогава мама и татко ще трябва да плащат. Дали нарцистичният човек ще иска ли да се занимава със стари хора и да си губи времето и парите за тях? Едва ли. Той ще бъде зает със себе си и организацията на собствения си живот. Старите хора за него ще бъдат бреме, от което ще се опита да се отърве с всички сили.
Вие сте си виновни! От ранна възраст сте му повтаряли че е най-добрият, избраният и безгрешният и сте успели да го убедите в собствената му непогрешимост. Затова сега то смята всяко свое действие за правилно.
Ако се справяш добре - ще те похваля
Всеки опит да се отгледа дете перфекционист води до развитие на нарцисизъм у него. Проблемът е, че от ранна възраст такива деца научават една проста истина - трябва да си перфектен във всичко.
Тайните методи за възпитание на японските родители са разгадани!
Първоначално родителите не забелязват успехите им, винаги намекват, че са можели да опитат нещата да станат по-добре, а след това самите те отказват да видят собствените си постижения.
Подценяваното в детството си дете се научава да обезценява другите. То изисква съвършенство от всички около себе си, въпреки че понякога самото то не отговаря на изразените изисквания.
Мама и татко ще остареят и ще им бъде е много трудно, защото детето непрекъснато ще търси причини да ги упрекне в несъвършенство, както те са го правили някога.
От такова дете не бива да очаквате помощ. Неговият отговор ще бъде нещо от рода на: "Можеше да се постараете и по-добре, за да се обезпечите на стари години".
Никакви лични граници. Детето и родителите са едно цяло
Възпитавайки детето си в атмосфера на всепоглъщаща любов, родителите често забравят за личните граници. Детето и родителите стават едно цяло - единна субстанция, в която всеки живее един за друг.
Такова дете пораства и започва да нарушава границите на околните по подобен начин. Всичко е разбираемо: усвоило е семейния модел на поведение и вярва, че всичко в света е подредено по този начин.
Опирайки се на основа на семейния модел на поведение, порасналото вече дете често проявява мания, търси одобрението на другите и постоянно ги тормози с неуместните си коментари и критика.
За нищо на света не казвайте това на дъщеря си, ще съсипете живота й!
Това се отразява изключително лошо на отношенията му с обществото. А след това и на родителите му, защото само те го приемат такъв, какъвто е.
Децата са длъжни да се грижат за родителите си
Не е необходимо от ранна възраст да внушавате на детето си чувство за вина за факта, че благодарение на вас то е на този свят, вие сте го възпитали, вие сте го научили да се облича и обува... Така то ще израсне нарцис, около когото ще има само "длъжници".
"Е, поне ще се грижи за родителите си на стари години", ще си помислят някои майки и татковци.
Всъщност, нещата не са толкова прости. Внушавайки подобни идеи на детето от най-ранна възраст, го вкарвате в съвсем различен, противоположен път. И е много по-вероятно, когато порасне, да избяга от задължението си и да ви остави да се оправяте сами на стари години.
Все пак нарцисистът "не дължи нищо на никого"!
Преклонение пред татко/мама
В някои семейства се създава култ към личността на един от родителите (най-често към таткото). От "главния" човек трябва да се страхуваш и да го слушаш.
Ето как да не се превърнете в токсични родители и да съсипете живота на детето си
Детето се страхува от него, научава всичко, което той прави, за да може един ден да стане същото. А когато порасне, създава култ към личността си, но вече в собственото си семейство. И прави всичко, за да накара семейството си да се страхува от него и да го боготвори. Дори и без повод - просто защото го има.
Животът на нарцисистите май не е толкова лесен. Затова помислете сто пъти, преди да възпитавате детето си по този начин. Има риск след време то да не е нужно на никой друг, освен на родителите си! /jenata.blitz.bg
Харесайте jenata.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
