Вече сте обяснили на детето си защо трябва да направи това, а не нещо друго. За съжаление, това рядко помага за бързото разрешаване на проблема. Виж, викането е друго нещо. Само едно повишаване на децибелите и проблемът е решен!

Родителите смятат, че детето им не чува, упорито е, капризно и действа от злоба. И тогава решават, че ако не крещят, то просто няма да ги разбере.

Повишавайки глас и изразявайки своето безсилие, получавате желаната реакция за известно време - детето спира да се размотава, събира разпръснатите играчки и слуша инструкциите ви. Но каква цена ще платите по-късно? 

Как се чувства едно дете, когато му крещят?

Първото нещо, което детето изпитва, когато му повишат тон, е силен стрес. Крясъците от страна на родителите се възприемат като заплаха за безопасността, а безопасността е една от най-важните нужди за нормалното развитие на детската психика.

Спрете да критикувате детето си, ще съсипете бъдещето му

Във всеки човек, особено в детска възраст, преобладава една от трите реакции на страха: атака, бягство или ступор. Тъй като психиката на децата не е напълно укрепнала, най-често те запушват ушите си с ръце, присвиват очи и се свиват, опитвайки се да избягат от заплашителната ситуация.

В този момент съзнанието им се изключва, тъй като страхът и силните негативни емоции изключват мозъка, а човек в слаба позиция не е в състояние да взима адекватни решения.

Човек, подлаган на подобен натиск в детството, изпитва доста трудности в зряла възраст. Той започва да се страхува от шефовете си или от лица с власт. Предпочита да избягва комуникацията и страда от социофобия. Често се затваря в себе си и анализира и най-малките си грешки.

Такъв човек се опитва да угоди на всички и да изпълни всяка задача, която му поставят. Той не умее да поставя лични граници и да казва "не". Често се чувства тревожен и винаги жертва собствените си интереси. А когато реши да защити мнението си, се чувства виновен. 

Такъв човек е склонен към зависимости, не вярва в способностите си и че може да успее. Той избира партньор, който ще го потиска и ще взима решения вместо него. 

С тези малки трикчета ще преодолеете детската истерия за нула време

За да спрете да пренасяте собственото си безсилие и умора върху рожбата си, трябва да поработите върху следните точки:

- Осъзнайте какво чувствате, докато му крещите.

- Разберете мотивите на детето си и не забравяйте, че лошото му поведение се случва с причина. По правило децата се опитват да направят най-доброто за родителите си, но в техния свят има проблеми, които заради хиперболичното възприятие изглеждат неразрешими.

- Говорете с детето си и разберете как можете да му помогнете.

- Наблюдавайте в какви ситуации избухвате и започвате да крещите и опитайте да разберете как се чувствате след конфликта.

- Създайте нов алгоритъм за поведение и започнете да го прилагате.

Всеки път, когато ви се прииска да повишите тон, си кажете: "Спри! Това вече се случи и не помогна". Опитайте се да дишате дълбоко и бройте до 10.

Помислете и си запишете какви други опции може да предприемете, за да избегнете крясъците. Ако не се появят идеи, потърсете помощ от детски психолог.

За да избегнете сривовете, трябва да се научите да се справяте с емоциите и стреса си. Опитайте нови методи, които да ви помогнат да останете спокойни и да избегнете виковете.

Не допускайте тези грешки със сина си, ще го прогоните от дома си!

Медитация - този метод ще намали нивата на тревожност и стрес и ще подобри самочувствието ви.

Грижа за тялото - редовните упражнения или йогата ще ви освободят от негативните мисли и ще подобрят настроението ви.

Комуникация с близките - разговорът с родителите ви или професионален психолог ще ви помогне да се справите с емоциите си и да откриете истинските причини за нестабилното си емоционално състояние.

Как да намерите общ език с детето си в стресова ситуация

Ако детето преживява стресова ситуация и всичките ви "тихи" методи, които преди това са ви позволявали да намерите общ език и да избягвате повишаване на гласа, са спрели да работят, ви препоръчваме да опитате следните неща: 

- Установете зрителен контакт и използвайте спокоен тон. Също така се уверете, че сте на едно ниво с детето си и че то не се страхува от вашето превъзходство заради ръста си.

- Установете правила и ограничения, които всеки член на семейството, а не само детето, ще спазва. Ако вкъщи не трябва да се разхвърлят вещи, всеки възрастен трябва да поддържа реда и да дава пример на по-младите.

Не правете това с детето си, ще съсипете живота му!

- Изслушайте детето си, за да разберете причината за неговото непослушание. То привлича вниманието ви с лошо поведение и се опитва да ви изкара от нерви заради липсата на внимание и страх, че не е обичано.

- Предложете алтернативни модели на поведение. Ако детето не се съобразява с молбата ви, може да му предложите други условия, които ще бъдат по-удобни както за вас, така и за него. 

- Поощрявайте положителното поведение и усилията на рожбата си. Важно е да демонстрирате, че оценявате усилията му и забелязвате опитите му да спазва правила и да поддържа дисциплина.  /jenata.blitz.bg

Харесайте jenata.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!