Платената любов по българските земи има история, която отразява промените в обществото, държавното управление и моралните норми през различните епохи. От ограниченията по време на Османската империя до днешния неясен правен статут, отношението към този сектор многократно се е променяло.
По време на османското владичество проституцията е ограничавана както от Шариата, така и от традиционния християнски морал. Според изследвания на Александър Иванчев първите признаци на организирана градска проституция се появяват през Възраждането, когато в по-големите градове започват да пристигат чужденки, работещи като певици и сервитьорки.
След Освобождението процесът се ускорява. Разрастването на градовете, индустриализацията и вътрешната миграция създават условия за появата на публични домове и популярните по онова време кафе-шантани. Историкът Георги Петрунов отбелязва, че в края на XIX век в София, Русе и други големи градове вече работят стотици жени, включително много чужденки.
Държавата реагира с първите регулации. През 1893 г. е приет Правилник за публичните домове, който въвежда задължителна регистрация в полицията и редовни медицински прегледи. Десет години по-късно Народното събрание приема и първия специализиран закон, насочен към ограничаване на разпространението на венерическите заболявания.
В началото на XX век публичните домове се различават значително според клиентелата си. В централните части на София съществуват луксозни заведения с богато обзавеждане, скъп алкохол и атмосфера, напомняща европейските салони. В периферните квартали обаче условията често са били крайно лоши – малки помещения, лоша хигиена и минимален комфорт.
Жените, работещи в по-висок клас заведения, се отличавали с модерно за времето си облекло – пищни рокли, копринени чорапи, обувки на висок ток и силен грим. От тях се очаквало не само да приемат клиенти, но и да поддържат разговор, да танцуват и да спазват определен етикет. В същото време правилата им забранявали да привличат внимание на улицата или да рекламират дейността си публично.
Цените също варирали значително. Посещение при чужденка в елитен дом можело да струва между 5 и 10 златни лева – сума, равняваща се на седмична надница на квалифициран работник. В по-ниския сегмент услугите били многократно по-евтини, а част от плащанията понякога се извършвали в храна или алкохол. Голям дял от приходите обаче оставал за собствениците на домовете и за задължителните такси.
Един от най-сериозните проблеми през този период са били болестите. Преди появата на антибиотиците сифилисът и гонореята представлявали сериозна заплаха. Въпреки въведените медицински прегледи, контролът невинаги бил ефективен, а корупционни практики често обезсмисляли част от мерките.
След 1944 г. комунистическата власт официално забранява проституцията и закрива публичните домове. Въпреки това явлението не изчезва напълно. През 70-те и 80-те години се появява феноменът на т.нар. „интермомичета“ – жени, работещи основно с чуждестранни туристи в хотелите на „Балкантурист“.
След промените през 1989 г. секторът бързо попада под влиянието на организираната престъпност. Изследвания на фондация „РискМонитор“ показват, че в края на 90-те години сводничеството вече доминира в голяма част от пазара.
Днес българското законодателство продължава да поставя проституцията в своеобразна сива зона. Самото предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане не е криминализирано, но сводничеството, трафикът на хора и организирането на подобна дейност са наказуеми. Така страната остава между моделите на пълна легализация и пълна забрана, без да е изградила цялостна система за регулация.
