Съвременната мода все повече се отдалечава от преследването на изкуственото съвършенство и смело прегръща автентичността.
Точно по тази причина изобщо не е изненадващо, че днес повече от всякога намачканите дрехи отново са под светлината на прожекторите. И бързо се превърнаха в една от водещите тенденции на 2025 година, пише NSS Magazine.
Модните наблюдатели подчертават, че намачканите материи, неправилните плисета и привидно произволните драперии също се радват на изключителна популярност.
Тоалети с намачкан ефект бяха представени на ревютата на модни къщи като Dior, Martin Margiela, Miu Miu и Dries Van Noten. Такива дрехи се появиха и в колекциите на марките Balenciaga, Vetements, Undercover и Di Petsa, припомнят от изданието.
Тенденцията да носиш дрехи, които умишлено показват признаци на несъвършенство, не е нова.
Още през 80-те години на миналия век Рей Кавакубо и Йоджи Ямамото вкараха умишлено намачканите си и деконструирани тоалети в Париж.
Исей Мияке направи плисетата емблематични с Pleats Please, а Мартин Маржиела превърна деконструкцията в свой почерк, предвиждайки много съвременни тенденции като открити шевове, видими подплати и рециклирани материи, които сега са централни за стила на Balenciaga и Vetements.
През последните сезони все повече дизайнери интерпретират намачкания вид според личните си виждания, оспорвайки идеята за безупречност.
Критиците смятат, че тази тенденция е свързана с популярността на небрежните визии, които са заменили модерния някога тих лукс. Винтидж облеклото също повлия успешно за триумфалното завръщане на измачканите дрехи.
Това, което позволява толкова различни интерпретации на намачкания вид, са материите, от които са изработени тоалетите - тафта, избелял деним, лъскав найлон и перманентни плисета. Точно те правят възможно изследването на несъвършенството по изискан начин, превръщайки гънките в прецизно стилово изявление.
Намачканите сатенени рокли, увисналите презрамки, винтидж чорапите и ретро аксесоарите създават естетика, която изглежда небрежна, но всъщност е много внимателно проучена.
Измачканият вид е жест не срещу елегантността, а срещу задължението винаги да бъдем безупречни: това е изявление към бъдеще, което е по-малко филтрирано, по-автентично и по-човешко.
В крайна сметка, както смята Джонатан Андерсън, именно в странното и несъвършеното се крие най-автентичната красота - красота, която не изисква нито филтри, нито изгладени гънки. /jenata.blitz.bg
