За стайните растения обикновено мислим само хубави неща. Слагаме ги в спалнята, нареждаме ги около бюрото, купуваме още една саксия за празния ъгъл в хола. Домът веднага изглежда по-жив и уютен.
Само че не всяко растение е толкова безобидно, колкото изглежда.
Някои от най-популярните цветя, които отглеждаме вкъщи, съдържат вещества, способни да раздразнят кожата и очите. Други са токсични при поглъщане, а има и такива, които просто не се разбират добре с хората с алергии.
Това не е причина да започнем масово да изхвърляме саксиите. В повечето случаи е достатъчно да знаем с какво си имаме работа – особено ако вкъщи има малко дете, котка или куче.
Дифенбахия
Дифенбахията е класика. Расте добре на закрито, не изисква кой знае какви грижи, а големите ѝ шарени листа изглеждат чудесно в интериора.
Има обаче една уловка – сокът ѝ дразни.
В листата и стъблата има кристали калциев оксалат. Ако сокът попадне върху чувствителна кожа, в очите или устата, усещането може да бъде доста неприятно. При сдъвкване на листо например са възможни парене, болка и подуване в устата.
За възрастен човек това обикновено не е особен проблем – просто няма причина да дъвче дифенбахия. С децата и животните нещата стоят малко по-различно.
Затова саксията е по-добре да бъде на място, до което те не достигат. А когато режете листата или пресаждате растението, ръкавиците няма да са излишни.
Между другото, ако сте чували, че дифенбахията не трябва да стои в спалнята, защото през нощта „изяжда“ кислорода – спокойно. Една саксия няма да ви остави без въздух, докато спите.
Олеандър
С олеандъра вече трябва да се внимава повече.
Той е красив, особено когато цъфти, но е и токсичен. Различни части на растението съдържат сърдечни гликозиди, включително олеандрин.
Ако бъдат погълнати, могат да се появят повръщане, слабост и нарушения в сърдечния ритъм. При по-голямо количество отравянето може да бъде сериозно.
Това прави олеандъра доста неподходящ кандидат за ниска масичка в дом с малко дете или животно, което обича да опитва листата на саксиите.
Сокът също може да раздразни кожата, така че при подрязване е по-добре да не работите с голи ръце.
По време на цъфтеж има и още нещо – ароматът. На едни им харесва, на други им идва прекалено силен. Ако от миризмата ви натежава главата, няма особена мистерия – преместете растението от стаята, в която прекарвате най-много време.
Спатифилум
„Женското щастие“ е почти навсякъде. И с основание – красиво е, цъфти, а и не изисква непрекъснато внимание.
Но и неговите листа съдържат калциеви оксалати.
Ако бъдат сдъвкани, могат да предизвикат парене и подуване в устата, неприятно усещане в гърлото и обилно слюноотделяне.
Тук отново основният въпрос е кой има достъп до саксията.
Ако котката ви никога не е проявявала интерес към растенията, вероятно спатифилумът ще си живее спокойно на прозореца с години. Ако обаче редовно откривате нагризани листа, по-добре не разчитайте, че точно това цвете ще бъде подминато.
Азалия
Трудно е да заподозреш нещо толкова красиво в лоши намерения, но азалията също попада сред растенията, които не бива да се поглъщат.
Тя съдържа граянотоксини. При попадане в организма те могат да доведат до гадене, повръщане, слабост, а при по-сериозно отравяне – и до нарушения в сърдечната дейност.
Това не означава, че е опасно да седите до цъфнала азалия или да я държите на прозореца.
Проблемът е, ако части от нея бъдат изядени. Затова отново стигаме до децата и домашните любимци. Ако имате такива вкъщи, високият рафт е по-разумното място за саксията.
Фикус Бенджамина
Фикусът е малко по-коварен, защото при него невинаги има очевидна причина да заподозрем растението.
Няма натрапчив аромат, няма и пищни цветове. Въпреки това при някои хора може да предизвика алергични реакции.
Причината е в белтъци, които се съдържат в млечния му сок. Особено интересна е връзката с латекса – хората с алергия към него могат да бъдат по-чувствителни и към фикус.
Тогава оплакванията могат да приличат на обикновена алергия – кихане, запушен нос, сълзящи очи.
Разбира се, ако имате фикус от десет години и никога не ви е създавал проблем, няма причина изведнъж да го изнесете на балкона.
Но ако симптомите са се появили след ново растение и упорито се връщат, когато сте вкъщи, струва си поне да проверите дали няма връзка.
Гиацинт
С гиацинта нещата обикновено се разбират бързо – или обожавате миризмата му, или след час започвате да се чудите къде да го преместите.
Ароматът му е много силен, особено когато цветето е в малка и топла стая. При чувствителни към миризми хора това понякога е достатъчно за главоболие или леко гадене.
Не защото растението отделя някакви мистериозни „отровни изпарения“, а просто защото силните аромати могат да бъдат неприятен дразнител.
При гиацинта има и друг дребен капан – луковиците. Работата с тях може да раздразни кожата и да предизвика сърбеж.
Така че, ако ще ги садите или пресаждате, сложете ръкавици. А ако миризмата стане прекалено тежка, отвореният прозорец или преместването на саксията вършат повече работа от всякакви сложни решения.
Хризантема
Хризантемата изглежда напълно невинна, но за някои хора с алергии може да се окаже неприятен съквартирант.
Тя е част от семейство Сложноцветни, а контактът с нея при чувствителни хора може да доведе до кихане, запушване на носа или раздразнение на кожата.
Това не важи за всички. Някой може да има цял балкон с хризантеми и да не усети нищо, докато друг да започне да киха скоро след като внесе саксията вкъщи.
И тук най-добрият ориентир е собствената реакция.
Ако всяка есен си купувате хризантеми и нямате никакви оплаквания, чудесно. Ако обаче имате поленови алергии и забележите, че нещо се променя след появата им у дома, просто ги преместете и вижте дали симптомите ще намалеят.
Кои растения наистина трябва да ни притесняват?
По-скоро никое, ако го отглеждаме разумно.
Токсично растение не означава растение, което ни трови, докато стои в саксията. В повечето случаи проблем възниква при изяждане на части от него или при директен контакт със сока. При други видове става дума за индивидуална алергия или чувствителност към силни аромати.
Затова няма нужда от крайности.
Ако имате деца или животни, проверявайте какви растения купувате и дръжте неподходящите на недостъпно място. Ако режете растение с дразнещ сок, използвайте ръкавици. И ако след появата на нова саксия изведнъж започнете да кихате или очите ви да сълзят, преместете я за няколко дни и вижте дали има разлика.
Понякога едно цвете просто не е за вашия дом. А това не го прави нито „лошо“, нито опасно за всички останали.
