Когато през 2019 г. Ена Славуй и съпругът ѝ Влада решили да имат дете, те вярвали, че това ще се случи бързо. И двамата били здрави, влюбени и готови да създадат семейство, без да знаят, че ги очаква дълъг път. Още на следващия месец, докато били на море, Ена почувствала симптоми, които я накарали да вярва, че е бременна. До бременност обаче не се стигнало и минали почти пет години, преди дъщеря им да се роди.
Ена Славуй (35) е създател на съдържание и консултант по хранене, днес е майка на малко момиченце и съпруга на пилота Влада (43). Зад красивите снимки от ежедневието на семейството обаче се крият години борба за потомство, за които тя дълго време не е говорила публично.
Ена е преживяла три инсеминации, извънматочна бременност, заради която е претърпяла спешна операция, психотерапия и ин витро оплождане, а след това бременност, по време на която в продължение на месеци е била в строг покой.
Когато най-накрая настъпва моментът на раждането, следва нова драма – в един момент жената решава, че сърцето на бебето ѝ вече не бие.
Години на несигурност
След година опити, съпрузите потърсили помощ от лекар, но не получили ясен отговор защо бременността липсва. Сменяли лекари, следили фоликулите и използвали добавки, а Ена непрекъснато чувала съвета да се „отпусне“. Допълнителна пречка били честите отсъствия на Влада, които понякога съвпадали с фертилните ѝ дни.
Най-трудното за нея, казва тя, било да се чувства безпомощна пред проблем, за който нямала резервен план.
"Това беше първото нещо, което не мина добре в живота ми. Винаги има план А, Б или В, а тук си безсилен. Мисля, че безпомощността е най-големият стрес и страх, защото нямаш решение", признава Ена.
Положителният тест се превърна в борба за здраве
В продължение на повече от година Ена претърпяла три инсеминации при трима различни лекари. Третата донесла дългоочаквания положителен тест, но радостта скоро била заменена от страх.
"Случи се за първи път, бета тестът е положителен и си мислиш, че си постигнал мечтата си. Получих силна болка. По телефона лекарят ми каза, че няма нужда да идвам, защото не кървя, но аз настоях. Имам висок праг на болка и знаех, че нещо не е наред", спомня си тя.
По време на прегледа била установена извънматочна бременност във фалопиевата тръба. Същата вечер тя претърпяла интервенция, но болката не спряла, затова потърсила мнението на друг специалист.
"Изпратиха ме спешно в болницата и още на следващата сутрин ме оперираха. Казаха ми, че ситуацията е сериозна. Тази извънматочна бременност със сигурност е най-стресиращият и най-лошият ми спомен. По-късно се оказа, че нося големи психологически травми заради всичко, което се случи тогава", разказва жената.
"Когато видиш положителен тест, в главата си вече си майка"
След извънматочната бременност Ена се нуждаела от почти година, за да се възстанови психически. Тя приела особено тежко загубата на едната си фалопиева тръба, но не се отказала от желанието си да стане майка.
"След всичко вече не се чувствах като здрава жена, а като жена, която има една фалопиева тръба по-малко. Ако преди не можех да забременея, се чудех как ще го направя сега", признава тя.
Белезите ѝ напомняли за преживяното всеки ден, а срещите с деца и майки събуждали едновременно болка и надежда.
"Когато видиш положителен тест, в главата си вече си майка", казва Ена.
Когато осъзнала, че вече не е в състояние да се справя с мислите, промените в настроението и въпроса "защо аз", потърсила помощта на терапевт.
Дълго време отказвала инвитро
Дълго време инвитрото било последната възможност за Ена. След разговор с близък роднина, преминал през множество процедури, тя и Влада решили да предприемат тази стъпка.
"Просто я избягвах. Казвах си: "Аз съм здрава жена". Но с времето осъзнаваш, че времето лети и го губиш. В един момент просто трябваше да го съкратим", обяснява тя.
Следвайки препоръката, жената отишла на лекар, който веднага спечелил доверието ѝ. Особено добре си спомняла думите, които ѝ отправил в началото.
"Беше юни, когато започнахме и тя каза: "Ако ме послушаш, ще забременееш до Нова година". Ръка за ръка - така беше", спомня си Ена.
В следващите месеци тя се посветила на подготовката: променила диетата си, отказала се от цигарите и алкохола и по съвет на лекарката спряла да търси отговори в интернет.
"Когато влязох в процеса на инвитро оплождането, това стана моя задача. Както ми кажат, така и правя. Не исках нищо, което правя, да повлияе на резултата", казва Ена.
Инвитро оплождането било успешно от първия опит.
"Мислех, че е краят"
Десет дни след оплождането, направено в средата на ноември, пристигнал положителният резултат. Заради предишния си опит обаче, Ена и Влада не можели безгрижно да се отдадат на щастието.
"Когато трябва да се радваш, всъщност се страхуваш да се радваш. Винаги има онова "Ще бъде ли наред?". Тъй като вече бях преживяла положителен тест и всичко, което последва, се радвахме тихо", признава Ена.
Няколко седмици по-късно обаче тя прокървила обилно и си помислила, че е направила спонтанен аборт.
"Мислех, че е краят, отново нов стрес и ново разочарование. Лекарката ми каза да засиля терапията и да се видим след няколко дни. Бях убедена, че е свършило, но тя ми каза: "Нищо не е свършило, докато аз не кажа"", спомня си тя.
Бебето продължило да расте, а бременността се запазила. Ена стриктно почивала до петия месец. Едва тогава страхът започнал да отшумява.
"От петия до деветия месец бях като пеперуда. След това всичко беше като в приказка", казва тя.
При раждането обаче последвала нова драма.
Драма при раждането
В деня на прегледа Ена пристигнала в родилния дом. Подготовката за раждането първоначално били съпроводени с разговори и шеги, но след това за няколко секунди всичко се променило.
"Лекарката каза, че ще спукат околоплодния мехур и ще започна да раждам. В този момент сърцето на бебето спря да бие. Изведнъж залата се напълни с хора и аз вече не знаех какво чувам или виждам.
Когато промениха позицията на бебето, сърцето отново започна да бие. Опитахме още веднъж и се случи същото", разказва Ена.
Тъй като пъпната връв се била увила около врата на бебето три пъти, лекарите решили да извършат спешно цезарово сечение.
"Плаках, обадих се на Влада и исках той да е там. Последната ми мисъл преди упойката беше, че сърцето на бебето ми не бие. Когато се събудих, Влада ми показа видеото и каза: "Ена, тя е добре, ето я, плаче". Отне му много време да ме убеди, че всичко е наред", добавя тя.
Дина се родила здрава, с тегло около три килограма и половина. Така след почти пет години очакване, страх и несигурност, Ена и Влада най-накрая успели да станат родители.
"Ето защо искам да споделя историята си"
Дълго време Ена говорела за битката си за потомство само с най-близките си. Днес тя споделя историята си публично, защото смята, че за преживяванията на жените, които се подлагат на инвитро оплождане, все още се говори твърде малко.
"Физическият, психологическият и хормоналният процес, през който преминава една жена, обикновено протича между четири стени. И когато историята излезе от тези четири стени, често чувате: "По-спокойно, ще се случи, не си единствена".
Жени се свързваха с мен в Instagram именно заради инвитро и проблеми със зачеването. Затова искам да споделя моята история", обяснява тя.
Ена подчертава колко много е означавало за нея доверието в лекаря, провел процедурата. Въпреки че всяко родителство е различно, сигурността, че има професионална подкрепа, ѝ е помогнала да се справи с несигурността.
Намери подкрепа в психотерапията и религията
След травматичното преживяване на извънматочната бременност, Ена потърсила помощ от психотерапевт. Тя казва, че ѝ е било трудно да се освободи от самосъжалението и въпроса "Защо аз". Наред с професионалната подкрепа, вярата ѝ била важна опора.
"Когато взехме Дина от болницата, първо отидохме с нея в църквата, за да запалим свещ, и едва след това я доведохме у дома. Върнахме се, за да ѝ благодарим. Никога не съм губила тази топлина и вяра. Дори сега, когато планираме още деца, все още вярвам", казва Ена.
Понякога беше по-добре, понякога по-лошо, но споделяме всичко
Допълнително предизвикателство били честите отсъствия на съпруга ѝ заради работата. Като пилот, той прекарвал половината от месеца далеч от дома, така че в някои трудни моменти Ена получавала подкрепа само по телефона.
"Инвитро оплождането и всичко, което ни се случи, се отрази на връзката ни. Понякога беше по-добре, понякога по-лошо. Но ние сме необичайна двойка, постоянно поддържаме връзка и споделяме всичко", казва Ена.
Днес те се наричат "авиационно семейство", пътуват, когато могат, и планират бъдещето с Дина. След почти пет години борба за потомство, Ена споделя историята си с надеждата жените, които преминават през подобно преживяване, да знаят, че не са сами.
