На 17 януари православната църква почита паметта на преподобния Антоний Велики. Празникът е наричан от народа Антоновден.

Антоний Велики е роден около 251 г. след Христа, в Египет, в семейството на заможни и благочестиви родители. Когато бил на 20 години, родителите му починали и му оставили богатството си.

Антоний раздал своето имущество и започнал подвижнически живот. Отначало той се заселил в една изсечена в скалите египетска гробница, а след това прекарал 20 години при пълно усамотение в изоставена постройка в пустинята.

Антоний бил удостоен с дара на чудотворството и на прозорливостта, но като лекувал болни, той винаги внушавал на излекуваните да благодарят само на Бога.

При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. На 104 години Антоний излиза в открит диспут с привържениците на арианското учение и ги побеждава. Успехът му е наречен тържество на християнството.

На следващата година - на 17 януари 356 г., светецът умира. Погребан е по негова молба на тайно място. По-късно мощите му са открити и тържествено пренесени във Виена.

В народния календар Антоновден влиза в състава на тридневен празничен комплекс, започващ ден по-рано, на 16-ти, с празника "Южници-верижници", "Петрово въже" или "Петрови вериги". 

Празнува се за здравето на домашните животни. Отбелязва се първото пролетно затопляне и затова се изкарват животните на улицата.  

Св. Антон е представен като по-малък брат близнак на Св. Атанас.

Антоновден е наричан още и Лелинден, Чуминден. Празникът е свързан с предпазване от болести и най-вече "лелята" - чумата. Често наричат светците "бащи на чумата", тъй като се смята, че тя се е родила на техния празник.

На Антоновден жените не трябва да работят. Не трябва да предат и да докосват вълна, тъй като се смята, че във вълната спи чумата. На празника също така не се плете или шие.

Мъжете не трябва да впрягат добитъка.

Жените пекат содени питки и ги дупчат отгоре с масур или вилица, за да не се "надупчат" децата от шарка. Мажат ги с петмез или мед и ги раздават на близки и на съседи за здраве.

Една от питките се оставя на тавана "за белята", "за лелята" т.е. за чумата, защото от суеверие хората се боели да изговорят думата "чума".

На места Антоновден се смята за лош празник, защото на този ден Св. Антон преследва лудостта с нож в ръка, тя се крие в дявола и светецът се сърди люто.

Традиционно на трапезата присъства содена питка, тутманик, пълнена кокошка. Не се слага свинско месо, за да не се разлютяват болестите. Не се варят боб, леща, царевица или други варива, за да не се разболяват децата.

На този празник се мързелува. Който подхване работа, ще боледува цяла година. Колкото повече си почивате и си угаждате на този ден, толкова повече ще радвате на добро здраве!

На 17 януари имен ден празнуват: Антон, Андон, Антония, Донка, Тони, Тончо и производни на латинското "Антониус", което означава "безценен".

Ето и две вкусни предложения от "Бон Апети", с които да спазите традицията за празника:

Пълнена кокошка 

Необходими продукти:

1 кокошка (1,300 кг)
1 с. л. брашно
3 с. л. олио

1 морков
2 домата
3 стръка зелен лук

4 стръка магданоз
1 щипка тарос
100 г стафиди

черен пипер и сол на вкус
200 г майска гъба (печурка)
кокоши дреболии

5 с. л. олио
1 ч. ч. ориз
1 в. ч. бяло вино

Начин на приготвяне: 

В олиото се запържват нарязаните надребно дреболии, прибавят се гъбите и оризът. Слагат се подправките, налива се чаша топла вода и се вари, докато оризът я поеме. Проверява се на сол и се прибавят стафидите.

Кокошката се вари заедно с ароматни корени за супа около 30-40 минути (докато омекне). След това се пълни с омекналия ориз и коремната кухина се зашива.

Зеленият лук се нарязва на колеца и се вари с 3 с. л. вода. Когато водата се изпари, се налива олио и се прибавя настърган морков. След минута се поръсва брашно, разбърква се и се залива с бяло вино.

Когато виното се редуцира на половина, се добавят предварително нарязаните и обелени домати. Налива се чаша топла вода, кипва се и се посолява.

Кокошката се поставя в глинен гювеч и се залива със соса. Капакът се запечатва с тесто и ястието се поставя в загрята на 180 градуса фурна. След около 30 минути температурата се намалява на 150-160 градуса и се пече още 1 час.

Тутманик със сирене

Необходими продукти:

1 кг брашно
3 яйца
200 мл прясно мляко

200 г кисело мляко
1/2 ч. л. сода бикарбонат
сирене

1 кубче мая
краве масло
1 щипка захар
сол на вкус

Начин на приготвяне: 

Маята се разтваря в предварително затопленото прясно мляко. Добавя се захарта и малко брашно, и се оставя да шупне.

Яйцата се разбъркват и към тях се добавят смесеното със содата кисело мляко. След това се прибавя шупналата мая и пресятото брашно. Замесва се меко тесто, като при месенето, постепенно се добавя масло със стайна температура.

Тестото се оставя да втаса поне за 1 час, след което се разделя на топки, в които се слага натрошено сирене. Навиват се на руло, а после - като охлювчета - и се редят една до друга в предварително намазана с масло (или олио) тава.

Оставят се да престоят около 20 минути, след което се мажат с яйце, разбито с 1 с. л. олио и 1 с. л. прясно мляко.

Пече се за около 35-40 минути на 200 градуса. По желание готовият тутманик може да се намаже с масло и да се завие с кърпа, преди да се поднесе.

Харесайте jenata.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!