Да се върнем към любимо занимание от детството – да рисуваме, да колекционираме фигурки, да играем игри или да гледаме анимации – може да бъде приятен начин за почивка. Понякога обаче прекомерното потапяне в детски хобита може да сигнализира за психологически трудности, смятат специалисти.
Кога това е напълно нормално?
Самият факт, че възрастен човек обича занимания, които традиционно се свързват с детството, не означава, че има проблем. Хобитата могат да носят радост, да помагат за разтоварване и да дават възможност временно да се откъснем от ежедневния стрес.
Проблемът не е във възрастта на хобито, а в това какво място заема то в живота на човека.
Кога трябва да обърнем внимание?
Според психотерапевтите повод за тревога може да има, когато човек започне да използва любимото занимание като единствен начин да избяга от реалността.
Например, ако прекарва почти цялото си свободно време в игри, колекциониране или гледане на детски предавания и заради това пренебрегва работа, отношения, домакински задължения или други важни неща.
Друг предупредителен знак е силната емоционална зависимост – когато човек изпитва раздразнение, тревожност или празнота, ако не може да се занимава с любимото си хоби.
Понякога зад това стои желание да избягаме от отговорностите
Детските занимания могат да създават усещане за сигурност и безгрижие. Именно затова в периоди на силен стрес някои хора инстинктивно се връщат към неща, които са им носили удоволствие в детството.
Това само по себе си не е опасно. Проблем може да възникне, ако бягството от неприятните емоции се превърне в постоянен модел и човек започне да избягва реалните си проблеми, вместо да ги решава.
Как да разберем дали хобито ни вреди?
Може да си зададем няколко прости въпроса:
- Отнема ли ми хобито прекалено много време?
- Пречи ли ми на работата или отношенията?
- Използвам ли го, за да не мисля за проблемите си?
- Чувствам ли се зле, когато не мога да се занимавам с него?
- Имам ли други интереси и занимания извън него?
Ако отговорът на няколко от тези въпроси е „да“, може би е време да обърнем внимание не на самото хоби, а на причината, поради която толкова силно се нуждаем от него.
В крайна сметка да гледате любимата си анимация, да сглобявате LEGO или да колекционирате плюшени играчки на 30, 40 или 50 години не е проблем. Важното е хобито да бъде източник на удоволствие, а не начин напълно да избягате от живота си.
