Историята звучи като холивудски сюжет, но е напълно реална – и шокираща.
През 60-те години младата Маргарет Ловат взима участие в експеримент, финансиран от НАСА, чиято цел е да научи делфин да говори английски език.
За да постигне това, тя решава да живее 24/7 с мъжки делфин на име Питър, заключени в стая, частично пълна с вода.
Целта: комуникация. Резултатът: интимност
Питър, млад делфин с активни хормони, започнал да проявява сексуално поведение, като се „триел“ в Ловат и търсел контакт. Тя признава:
„Беше сексуално от негова страна, но не и от моя. Бях просто там за него – като част от процеса.“
Понякога му „помагала с ръка“, за да облекчи нуждите му, което според нея не било сексуално, а „нежно и практично“. Понякога го пращала „да си играе с женските делфини“, но връзката между тях се задълбочавала.
Упадък и трагичен край
Когато финансирането секнало, експериментът приключил. Питър бил преместен в изолирана, тъмна стая в Майами, където, според Ловат и други изследователи, умира „от тъга“, като спира съзнателно да диша – нещо, което делфините могат да направят.
Въпреки скандала – вдъхновение за мнозина
Днес историята на Ловат и Питър се разглежда едновременно като етичен кошмар и научен пробив. Вместо да се опитват да учат делфините на човешка реч, учените сега се фокусират върху разчитането на собствения език на тези интелигентни създания.
Ловат остава да живее на острова, омъжва се, създава семейство и получава писма от хора, вдъхновени от нейната история.
„Питър беше моят 'господин Кели' – мечтата ми като дете се сбъдна“, казва тя.
