Вдъхновението за тази лазаня е от класическата рецепта за лазаня "Болонезе", но аз я попромених малко, пише кулинарката Цвети Цанева от hera.bg. Причината да сложа сметана вместо сос Бешамел е много проста – не умея да правя този сос, каквото и да опитвам.

Сосът "Болонезе" е класическа рецепта, от която също се отклоних, с риск да попадна все някога на някой разгневен италианец. Но когато нямаш много време, ограничен бюджет, може да импровизираш и да ползваш това, което имаш на разположение.

До този момент лазанята ми се струваше недостижим връх в изкуството на пастата и въпреки любовта ми към нея, все не се осмелявах, но след тази моя лазаня тя застана решително начело в личната ми паста класация.

Ето я и рецептата за 4 порции и тавичка 20 х 20 см.

Продукти:

400 гр кайма (говеждо и свинско)

500 мл доматено пюре

200 гр гъби

200 мл сметана за готвене

10-14 кори за лазаня без варене

200 гр кашкавал

Кимион, черен пипер, сол, чубрица,

1 стрък пресен босилек

(ако няма пресен, по- добре никакъв)

1 ч. л. захар

1 глава стар чесън

Зехтин

Приготвяне:

Смачквам чесъна и го наситнявам. Разделям количеството на две. Шапките на гъбите нарязвам на ситно.

В зехтин на не много силен котлон запържвам чесъна, нарязаните гъби и каймата. Малък трик да не стане каймата на буци е предварително да я объркаме с малко топла вода, така че да стане на гъста каша.

Като промени каймата цвета си, изсипвам доматеното пюре и добавям подправките – сол, кимион, чубрица, черен пипер, босилека на ситно. Намалявам на бавен огън. Като се посгъсти, добавям и лъжицата захар да неутрализира доматената киселина.

Аз си имам домашен сос за паста, който споделих в Ден 26 от Коледните ми пости. Този сос е с нужната гъстота и подправки.

Ако ползвате доматено пюре, трябва да си прибавите тези подправки и да оставите соса поне 30 минути да се сгъсти. През това време можете да захванете другия сос.

Нарязвам пънчетата на гъбите на много ситно и ги запържвам отново на не съвсем силен огън с останалия чесън и малко черен пипер. Добавям сметаната и намалявам котлона да започне да къкри тихо. Нужни са й не повече от 15 минути да се сгъсти, а през това време и другият сос е готов.

След като сосовете са готови, изключвам котлоните и включвам фурната на 200 градуса.

В тавичка 20 х 20 см, в която ми се събират по две кори, сипвам на дъното малко от сметаната и нареждам кори, сос почти "Болонезе" и малко от сметаната, така че корите да се покрият равномерно. Червеният сос приключва върху последната кора и трябва да ми остане сметанов сос около 1 к. ч.

Изсипвам настъргания кашкавал в сметановия сос и омесвам на гъста каша, кашкавалът ще се постопи малко. С нея покривам лазанята и оставям да се пече около 30 минути.

Лазанята е бомба за стомаха, сервирайте малки порции и яжте бавно, с повече вино и приказки. Освен че давате време на организма да „осмисли” храната и да спрете навреме, знаем, че оживения разговор и виното са предпочитаната компания на италианската кухня. А щом направихме тази лазаня с такъв мерак, трябва да уважим това, нали?