Историята помни тежки дни, когато опасението от тежки болести е тегнело над Европа, без да подбира нито чия ръка трепери, нито каква корона блести на главата на владетеля. През май 1774 година страшната едра шарка достига дори до бляскавия дворец във Версай и носела със себе си опасност. Крал Луи XV вдига висока температура, по тялото му се появяват мехури, а лекарите дават безутешна диагноза. Само няколко дни по-късно, на 10 май, кралят губи битката с болестта и умира.
Изведнъж цялото кралство е обзето от страх и несигурност. Неговият внук, едва 19-годишен младеж, за една нощ се превръща в новият монарх Луи XVI, докато съпругата му Мария Антоанета на 18 години става кралица на Франция.
Двамата обаче бързат да се сблъскат със сериозен проблем, който застрашава живота им. Новият крал и неговите братя никога преди това не са боледували от тази зараза, което означава, че се намират в смъртоносна опасност.
По онова време вече съществува ранен метод за защита, наричан вариолация или инокулация. Лекарите нарочно вкарват материал от заразен човек в тялото на здрав индивид, за да предизвикат лека форма на болестта и да изградят траен имунитет.
Макар методът да може да спаси живот, той носел и огромен риск от тежко боледуване или бърз фатален изход.
Когато управляваш държава обаче, подобно решение не касае само теб, а чертае съдбата на цялата нация. За щастие, кралица Мария Антоанета категорично подкрепя тази рискована медицинска стъпка.
През юни 1774 година крал Луи XVI и неговите братя се подлагат на процедурата в двореца Марли. Докато болестта преминава през фазите си, те остават под строга изолация от външния свят.
След дни на напрежение и трепет пристигат дългоочакваните вести – те успяват да се преборят и да победят.
В дворцовите среди, където външният вид, стилът и модата се следят с религиозно внимание, тази медицинска победа бързо се превръща в нещо изключително.
На главите на придворните дами изниква напълно нова и шокираща прическа, известна като puf à l’inoculation.
Високо над главите им се извисяват алегорични елементи, славещи триумфа над шарката – сред тях личат змия, увита около маслинено дърво, и тояга. Това са ясни символи на медицината, оздравяването и края на болестта.
Може би за днешните разбирания подобни прояви звучат екстравагантно или повърхностно, но във Версай модата никога не е била просто каприз. Тя е мощно средство за комуникация.
Облеклото, бижутата и прическите на кралицата се следят и копират далеко отвъд границите на двореца. Само седмици след смъртта на стария крал, дворът на неговия наследник се превръща в най-добрата реклама на процедурата срещу следваща трагедия.
И макар днес Мария Антоанета да се помни предимно с екстравагантните си прически, това историческо отпътуване доказва една истина – онази глава от нейния живот няма нищо общо с обичайната суета, а е чиста борба за оцеляване.
