Колбасът е сред храните, които лесно намират място в ежедневното меню – за бърз сандвич, закуска или вечеря, когато времето за готвене не стига. Но колко месо всъщност има в продукта, който купуваме, и какво още попада в него?
Според диетолога и ендокринолог Наталия Лазуренко магазинските колбаси не бива автоматично да се приемат като пълноценен заместител на месото. Причината е, че съставът им може да включва значителни количества мазнини, сол и различни технологични добавки.
Не всеки колбас е еднакъв
Количеството месо в различните продукти може да варира значително, затова най-сигурният ориентир остава етикетът и списъкът със съставките.
Някои видове съдържат консерванти, стабилизатори, овкусители и повече сол, използвани за постигане на определен вкус, текстура и по-дълъг срок на годност.
Прекомерната консумация на сол например може да допринесе за повишаване на кръвното налягане при чувствителни хора. Затова специалистите препоръчват да се следи не само количеството на продукта, но и цялостният хранителен режим.
А какво се случва с теглото?
Проблемът не е в една-единствена храна, а в начина, по който тя се вписва в менюто. Ако калоричните и силно преработени храни се консумират често и са комбинирани с малко движение, това може да улесни натрупването на излишно тегло.
Особено значение има общият баланс между приетата храна и физическата активност. Затова няма нужда даден продукт да бъде напълно забранен, но е разумно да се следи колко често и в какви количества присъства на трапезата.
Как да изберем по-добре?
При покупка си струва да обърнем внимание на няколко неща:
-
колко месо съдържа продуктът;
-
какво е количеството на протеина;
-
съдържанието на сол;
-
количеството мазнини;
-
броя и вида на добавките;
-
общата хранителна стойност.
Когато имаме възможност, прясното месо, рибата, яйцата и бобовите храни могат да бъдат по-предвидим източник на протеин.
И все пак колбасът не е необходимо да се превръща в забранена храна. Както при много други продукти, значение имат честотата, количеството и останалата част от менюто.
Най-добрият подход е не да „демонизираме“ определена храна, а да се научим да четем етикетите и да изграждаме разнообразно хранене, в което преработените продукти заемат умерено място.
