Забравена корица на списание "Плейбой" от март 1990 г. с Доналд Тръмп предизвика истински фурор в социалните мрежи, след като беше случайно открита в магазин за втора употреба. Находката бързо се превърна в сензация, а интервюто с тогавашния 43-годишен милиардер е описано като "наистина лудо четиво".
На корицата бъдещият президент на САЩ позира в бяла риза и черен панталон, докато до него е застанала усмихната брюнетка.
Заедно с интервюто, списанието включва и статии по теми като "Рок и расизъм" и "Автомобилите на 1990 г.", които връщат читателите в една съвсем различна епоха.
Какво разкрива Тръмп в интервюто?
Вътре в списанието материалът е озаглавен "Интервю на Плейбой: Доналд Тръмп, откровен разговор с най-екстравагантния милиардер на десетилетието". В него младият Тръмп говори без задръжки за сделките, саморекламата и световните въпроси.
Запитан за брака и моногамията, той отговаря уклончиво: "Не е нужно да отговарям на това. Никогаш не говоря за жена си – което е едно от предимствата да не си политик. Бракът ми е и трябва да бъде личен въпрос."
Когато обаче от "Плейбой" го питат дали обича да флиртува, той е далеч по-открит.
"Мисля, че всеки мъж обича да флиртува и ако каже, че не го прави, или ще лъже, или ще се опитва да спечели четири гласа повече", казва той. "Мисля, че на всички им харесва да знаят, че са добре приети. Особено когато навлязат в определени слоеве, където са замесени его и високо ниво на успех, това е важно."
В интервюто той разкрива и своята "работа-мечта": "Винаги съм си мислил, че най-добрата работа за мен би била да управлявам MGM през 30-те и 40-те години. Имаше невероятен блясък и стил, какъвто сега няма. А тогава можеше да контролираш ситуациите."
Ценна находка и бурни реакции
Мъжът, открил списанието, е платил за него едва 1,50 долара, но по-късно установява, че онлайн то се продава на цени между 100 и 150 долара.
Публикацията му предизвика вълна от коментари и споделени спомени. "Аз съм от онези готини колекционери, които намериха човек в местен магазин, продаващ почти всеки брой на "Плейбой", и аз купих всички издания с кратки разкази на Стивън Кинг", пише един потребител.
Друг добавя: "Четях някои стари броеве на "Плейбой" в салон за татуировки и бях искрено изненадан от статиите. Темите и дискусиите бяха шокиращо прогресивни. Лудо е колко дълго водим едни и същи разговори по едни и същи теми."
