На 26 октомври Българската православна църква почита паметта на Св. Вмчк Димитрий Мироточиви и Преп. Димитра Доростолска (Димитровден).
История на празника
Свети Димитър бил роден през III век в гр. Солун, а баща му е тогавашният градоначалник. След неговата смърт император Максимиан Херкул възлага този пост на Димитър, който е приет с голяма радост и почит от жителите на града.
Като управител на Солун Димитър открито изповядва и слави християнската вяра. Недоволен от неговото поведение, император Галерий го хвърля в тъмница, а по-късно, на 26 октомври 306 г. нарежда да бъде убит. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започват да го почитат като покровител на града.
Празникът на Свети Димитър се чества в Солун още от V век, а скоро след това е пренесен и в Тракия, и Македония.
Народни поверия за празника
В народния календар честването на Свети Димитър се свързва с поврат в годишното време и с началото на зимата. Според поверието от бялата брада на светеца се изсипват първите снежинки.
"Свети Димитър зима носи, а Свети Георги - лято" - гласи българска поговорка. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.
Според поверията и традициите на Димитровден се наемат новите работници, като заедно с тях стопаните извършват оброк в негова чест.
За курбан се избира най-тлъстият овен, върху чиито рога се набождат големи варакосани (позлатени) ябълки. След това всеки прави поклон пред така украсената жертва и чорбаджиите церемониално даряват слугите си.
Музиката свири през целия ден и всички празнуват, без да забравят, че на другия ден отново трябва да запретнат ръкави за работа.
От 26 октомври нататък може да завали и първият сняг, тъй като светецът приспива природата, разтърсва дългата си бяла брада и от нея политат снежинки към земята. Затова стопаните прибират ралата под стрехите, за да са на сухо и подреждат дървата за огрев.
Тогава започва и подготовката за така наречените "миши празници", които са на следващия ден.
Спазват се строги забрани
Жените не трябва да подхващат никаква домакинска работа, за да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, изработено през годината. Не се шие, тъче, преде или плете. Също така не се взема в ръка хурка или вретено.
Мъжете не трябва да загребват жито от хамбара или да ронят зърно от събраната царевица. За да замажат очите на мишките, трябва да замажат с кал праговете на къщата, хамбара, кошовете и ъглите.
Поверия и гадания на Димитровден
И тъй като е на границата между лятото и зимата, на Димитровден се правят множество гадания.
Също както и при други празници в народния ни календар, на този ден е важно кой пръв ще почука и ще прекрачи прага на дома. По имотното състояние на полазника се гадае за благоденствието и берекета в къщата.
Ако в навечерието на празника луната е пълна, то поличбата предвещава много сняг, плодородна година, пълни кошери с мед, а също, че и посевите ще са на топло.
Според народното поверие от Димитровден започва подготовката за т.нар. "миши празници" на следващия ден.
Ето някои от най-разпространените поверия и гадания на Димитровден:
- Начало на годежи и сватби
На Димитровден започват годежите и сватбите. Момите играят т.нар. “сглядно хоро ( от “сгляда” - избор на мома пред ергените и техните родители).
- Строеж на нови къщи
Около Димитровден завършват строежите на нови къщи. Стопаните даряват зидарите, а баш-майсторът казва дюлгерски благослов за здраве и берекет в новия дом. Стопанинът на новата къща трябва да заколи бял овен и да покани цялото село за освещаване на дома. Затова на Димитровден празнуват също строители, архитекти, инженери.
- За иманярите
Иманярите вярват, че в нощта срещу Димитровден небето се отваря и заровените жълтици блещукат със синкав пламък.
- Жените не работят
На Димитровден започва и подготовката за т.нар. “миши празници”, които започват от следващия ден. Жените не трябва да се захващат с никаква домакинска работа, за да не разсърдят мишките, които могат да проядат всичко, изработено през годината. Не се шие, тъче, преде и плете.
- Мишкин ден
Мъжете не трябва да загребват жито от хамбара или да ронят зърно от събраната царевица. За да "замажат" очите на мишките, трябва да замажат с кал праговете на къщата, ъглите, хамбара, кошовете.
- Полазване
На Димитровден се гадае какво ще се случи през следващата година по първия гост, който “полазва” дома. В различните краища на страната този обред се нарича булезване, полазване, полязка.
Смята се, че ако първите полазници са момчета, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако полазникът е добър и богат човек, годината ще е плодородна и благополучна.
- За пчеларите
В старопланинските райони вярват, че ако в навечерието на празника месечината е пълна, пчелите ще се роят и кошерите ще са пълни с мед.
- За овчарите
Ако месечината е пълна, кошарите ще са пълни с агънца. Вечерта срещу Димитровден, овчарите хвърлят в кошарата дървена тояга. Ако на сутринта овцете лежат на нея, зимата ще е дълга, тежка и студена.
- На гости
Ходи се на гости на имениците без покана. Носят се бели цветя за именика, за да е блага зимата. Цветята се увиват с ален конец, за да са здрави имениците през цялата година.
На 26 октомври имен празнуват всички, които носят името Димитър, Димитрина, Деметра, Димо, Дима, Димка, Димитричка, Димчо, Димана, Драган, Митко, Митка, Митра, Митрана, Мита.
Празнична трапеза
За да е богата годината и плодородна къщата, на Димитровден се слага богата трапеза от курбан с овче месо, яхния с петел или кокошка, питка, рачел от тиква, печена тиква, печени ябълки, ябълкова пита, варена царевица.
Ето и кои са ястията, които задължително се приготвяли на Димитровден:
- Питка
Това е първото, което домакините приготвяли за празника. Обикновено в питката се слага плънка от сирене и масълце, за да е още по-вкусна.
- Ястие с агнешко
Домакините сами решават какво ястие да приготвят. В днешно време малцина са онези, които колят цяло агне и го пекат на пещ. Обикновено се готви парче месо. Към него могат да се добавят всякакви зеленчуци за още повече вкус и аромат.
- Пилешка яхния
Това е третото блюдо, което е добре да присъства на трапезата за Димитровден.
- Печени ябълки
Печените ябълки са чудесен и здравословен десерт. Ако към тях се добавят мед и орехи, ще се получат ненадминато вкусни.
- Тиква
Тук отново може да се експериментира. Някои предпочитат тиквата да бъде печена, други залагат на варена. Въпрос на лични предпочитания.
Подгответе богата трапеза за Димитровден! Ако в дома ви има именник, задължително трябва да се сготви пълнено пиле.
От jenata.blitz.bg ви предлагаме няколко вкусни предложения за празника, на които попаднахме в trud.bg.
Курбан чорба
Необходими продукти:
- 500-600 г овнешко месо (шилешко, агнешко)
- 1 глава лук
- 1 морков
- 1 домат
- целина, магданоз
- черен пипер
- 2 л вода
- сол
Начин на приготвяне:
Месото нарязваме, заливаме със студена вода и слагаме да се вари. От време на време отпенваме. Когато започне да омеква, добавяме нарязаните лук, морков, корен магданоз и целина, настъргания домат, черния пипер и солта.
Курбанът се яде топъл.
Овнешки гювеч
Необходими продукти:
- 1 кг овнешко месо
- 4-5 домата
- 3-4 зелени пиперки
- 2 патладжана
- 150 г бамя
- 4-5 картофа
- 150 г зелен фасул
- 4 глави лук
- 1-2 люти чушлета
- 150 мл олио
- 1 ч.л. черен пипер
- магданоз
- сол
Начин на приготвяне:
Предварително нарязваме и посоляваме патладжана, за да се отцеди горчивият сок. Месото измиваме, подсушаваме и нарязваме на парчета. Посоляваме, нареждаме в пръстен гювеч, добавяме мазнина и запържваме.
Всички зеленчуци се нарязват и заедно с патладжана се запържват също. Добавя се топла вода, черен пипер и сол на вкус. Печем на слаба фурна, докато изври водата, като по време на печенето разбъркваме 1-2 пъти.
След изваждане от фурната поръсваме със ситно нарязан магданоз.
Тюрлю гювеч
Необходими продукти:
- 1 кг овнешко месо
- 1/2 ч.ч. олио
- 2 глави кромид лук
- 3-4 домата
- 5-6 картофа
- 5-6 чушки
- 1 по-едър патладжан
- 10-12 броя бамя
- 10-15 шушулки зелен фасул
- 1-2 моркова
- 1/4 глава целина
- 1 малка чепка зелено грозде
- 1-2 люти чушки
- 1 каф.ч. ориз
- 10 зърна черен пипер
- 1/2 връзка магданоз
- 1 връзка джоджен
- 7-8 листа от целина
- 1 с.л. червен пипер
- сол
Начин на приготвяне:
Нарязаното на порции месо се измива и се запържва в сгорещената мазнина. Изважда се и в същата мазнина се прибавят последователно дребно нарязаният лук, морковите и целината, нарязани на кубчета, и накрая един домат, също нарязан на дребно.
Задушават се, докато останат на мазнина, след което се поръсват с червения пипер. Сместа се разбърква и се залива с гореща вода. Посолява се на вкус.
След като кипне, месото се връща обратно, слагат се зърната черен пипер и се задушава на умерен огън до полуомекване.
Зеленчуците се обработват предварително. Бамята се почиства, като се отрязват дръжките конусообразно навътре, за да не изтича лигавият сок и да не се разкъсва при варенето. Слага се за половин час в съд с подкиселена и подсолена вода, за да се пресече лигавината й.
Патладжаните се нарязват на едри кубчета, посоляват се и след 30-40 минути се отцеждат и измиват от горчивия сок. Чепката зелено грозде се разкъсва на малки клончета. Картофите се нарязват на едри кубчета.
Чушките след отстраняване на дръжките и семената също се режат на едро.
Зеленият фасул се почиства от връхчетата, измива се и се нарязва напречно на парчета с дължина 3-4 см. Единият домат се реже на кръгчета. Листата от целина, магданоз и джоджен се режат на ситно.
Подготвените по този начин зеленчуци се подлагат на предварителна топлинна обработка. Зеленият фасул се задушава с малко подсолена вода за около 10 минути до полуомекване.
Отделно в леко подкиселена и посолена вода се задушава бамята за 5-6 минути. Накрая в отделен съд с малко мазнина се запържва оризът. Прибавят се нарязаните чушки, а след малко се слагат патладжаните. Разбъркват се и се задушават до омекване.
След това към тях се слагат задушеният фасул, задушената бамя, картофите, магданозът, джодженът, целината, лютите чушки (цели) и зеленото грозде.
Всичко се разбърква много добре и се съединява с месото. Изсипва се в пръстен гювеч. Ако е необходимо, може да се прибави малко вода. Най-отгоре се нареждат нарязаните на колелца домати.
Гювечът се пече в умерена фурна, докато омекнат месото и зеленчукът. Ястието трябва да остане почти на мазнина. Поднася се топло.
Петел яхния
Необходими продукти:
- 1 петел (или кокошка)
- 1 кг лук
- 1-2 домата
- 1/2 морков
- 20 мл доматено пюре
- 130 г масло
- 1 ч.л. червен пипр
- черен пипер
- сол
- 1/2 връзка магданоз
- 20-30 г брашно
Начин на приготвяне:
Нарязваме петела на порции. В маслото задушаваме нарязания на месечинки лук. Добавяме месото, червения пипер, настърганите на ренде морков и домати, сол, доматеното пюре и малко вода.
Когато месото омекне, препичаме брашното, размиваме с малко студена вода и добавяме към яхнията, за да се сгъсти.
Оставяме да поври около 10 минути, изключваме котлона и поръсваме с магданоз.
Свински джолани с картофи в гювеч
Необходими продукти:
- 2 джолана (около 1 кг общо)
- 1 кг картофи
- 3-4 моркова
- 3 глави лук
- 4-5 скилидки чесън
- 100-120 мл червено вино
- 200-250 мл вода
- сол и черен пипер
- 1.2 ч.л. червен пипер
- 1-2 ч.л. сушен риган или мащерка
- 4-5 зърна бахар
- 2 дафинови листа
- 1-2 с.л. олио
Начин на приготвяне:
Картофите се обелват, измиват и нарязват на едри кубчета. Ако се използват дребни, може да се оставят цели.
Остъргват се морковите и се нарязват също на едро. Обелват се лукът и скилидките чесън. Разпределят се картофите и останалите зеленчуци в гювеча. Овкусява се с малко сол, черен и червен пипер.
Добавят се зърната бахар и дафиновите листа, поръсват се риган или мащерка. Всичко се полива със струйка олио (около 1-2 с.л.) и се разбърква добре.
Върху зеленчуците се поставят двата джолана, като преди това се посоляват, поръсват се с черен и червен пипер и добре се втриват подправките в месото. Полива се с непълна чаша червено вино и една чаша вода.
Поставя се във фурна и тя се включва на 160 градуса. Пече се, докато месото се отдели от кокала и стане крехко, което отнема около два часа и половина.
Димитровска пита с ябълки
Необходими продукти:
- 1 кг брашно
- 1,5 кг ябълки
- 25 г мая
- 100 г захар
- 200 мл олио
- 100 г орехи смлени
- 1,5 ч.ч. вода
- кора от 1 лимон
- щипка сол
Начин на приготвяне:
Разтваряме маята в топлата вода, докато втаса. Изсипваме я в брашното, добавяме половината олио и замесваме меко тесто. Разделяме на три части и разточваме три кори.
Ябълките настъргваме, добавяме захарта, настърганата лимонова кора и смлените орехови ядки – ако ябълките са много сочни и сместа става много течна, може да се добави малко галета.
В намазнена и набрашнена тава слагаме първата кора, отгоре изсипваме половината от сместа, поставяме втората кора, изсипваме останката от плънката и похлупваме с третата кора.
Печем до зачервяване в умерена фурна. Може да се поръси с пудра захар, сервира се студена.
