Мъжът, който проектира гроба на Джон Кенеди, се оказва и голямата любов на неговата вдовица. Жаклин Кенеди и архитектът Джак Уорнеке мечтаят за общо бъдеще, но финансови проблеми и трагични събития ги разделят. Десетилетия по-късно неиздавани спомени разкриват подробности за връзката им, а последното писмо, което той ѝ изпраща, се превръща в емоционално сбогуване.
Повече от 60 години една любовна история остава почти напълно скрита от света. Той е архитектът, проектирал мястото, където Америка се прощава със своя убит президент. Тя е Жаклин Кенеди – жената, превърнала се в символ на националната скръб след трагедията в Далас.
От общата болка постепенно се ражда любов, която двамата пазят далеч от любопитните погледи. Те дори обсъждат брак, но така и не стигат до олтара.
Неиздаваните спомени на Джон Карл „Джак“ Уорнеке разкриват какво се е случило между него и бившата първа дама – от първата им среща и тайното лято на Хаваите до последното писмо, което той ѝ изпраща малко преди смъртта ѝ.
Историята е разказана в книгата „Архитектът на Камелот“ (Camelot's Architect: The Untold Story of Jackie Kennedy, Lafayette Square, and a Secret Romance), издадена на 10 ноември 2026 г.
Първата среща и розовият костюм
Джак Уорнеке се запознава с Джон Кенеди още през 1956 г. Постепенно печели доверието му, а след влизането му в Белия дом получава важна задача – да работи по проекта за запазване на историческия облик на площад „Лафайет“ във Вашингтон.
Истинската му среща с Жаклин обаче се случва през октомври 1962 г.
Предната вечер двамата присъстват на прием в британското посолство. Уорнеке решава да се представи по необичаен начин – кани първата дама на танц, а след това ѝ обяснява, че е архитектът, с когото тя има среща на следващата сутрин.
Жаклин приема поканата.
На деловата среща тя пристига с розов костюм и тъмносиня кадифена яка. Уорнеке запомня облеклото ѝ до най-малкия детайл и по-късно го описва в спомените си.
Година по-късно същият костюм ще се превърне в един от най-разпознаваемите символи на американската история.
На 22 ноември 1963 г. Жаклин го носи в Далас, когато съпругът ѝ е застрелян. Уорнеке е потресен, когато вижда кадрите с нея след убийството.
Само година по-рано двамата са танцували на прием. Сега жената, която е опознал, се оказва в центъра на една от най-големите национални трагедии.
Снимка: Getty Images/Guliver
Любов край Вечния огън
След убийството на президента Жаклин и брат му Робърт Кенеди се обръщат към Уорнеке с молба да проектира постоянния гробен комплекс на Джон Кенеди в Националното гробище „Арлингтън“.
Архитектът придружава двамата при посещението на временното гробно място. В спомените си описва как Жаклин и Робърт застават пред Вечния огън, коленичат и се прекръстват. Никой не казва нищо.
През следващите месеци Уорнеке и Жаклин се срещат многократно заради проекта. Тя лично одобрява детайли от оформлението, кръста и надписите на мемориала.
Постепенно професионалните им отношения прерастват в нещо много по-лично.
Уорнеке е представителен мъж, разведен и баща на четири деца. С Жаклин споделят интерес към историята, архитектурата, изкуството и културата.
Според неговите спомени взаимното привличане става все по-силно, но обстоятелствата около смъртта на президента го карат да бъде предпазлив.
През есента на 1964 г. работата по мемориала ги отвежда в имението „Хамърсмит Фарм“ в Роуд Айлънд. Именно там двамата за първи път открито признават чувствата си.
До края на годината вече говорят за общо бъдеще и сериозно обсъждат възможността да се оженят.
Голата Жаклин в кабриолета на Хаваите
През 1966 г. Уорнеке работи по проекта за сградата на щатския Капитолий на Хаваите. Той убеждава Жаклин да наеме къща в Хонолулу, за да могат да прекарват повече време заедно далеч от любопитството на пресата.
За да избегнат нежеланото внимание, измислят обяснение, че тя и децата ѝ Каролайн и Джон са пристигнали по покана на общ приятел.
Жаклин наема къща близо до плажа, недалеч от жилището на архитекта.
В спомените си Уорнеке определя това като един от най-щастливите периоди в отношенията им. Описва я като по-свободна, спокойна и способна отново да се радва на живота.
Сред най-любопитните истории е една вечер, когато Жаклин го изненадва, като се качва чисто гола на задната седалка на кабриолета му. Двамата потеглят към океана и намират уединено място край водата.
Този епизод разкрива една съвсем различна страна на жената, която светът познава като сдържана и винаги наблюдавана от обществото първа дама.
Един милион долара проваля плановете им
Когато изглежда, че връзката им може да завърши с брак, идва неочакван обрат.
През есента на 1966 г. Уорнеке разбира, че е натрупал задължения в размер на около един милион долара.
Самият той свързва финансовите си проблеми с работата по мемориала на Кенеди. През 1964 г. посвещава огромна част от времето си на проекта и пренебрегва собствената си архитектурна фирма. Икономическата обстановка допълнително влошава ситуацията.
Жаклин е разстроена от новината.
Уорнеке започва да се съмнява дали може да ѝ осигури спокойствието, сигурността и защитата, от които тя се нуждае. Надява се да стабилизира финансите си и впоследствие отново да обсъдят брака.
Но животът им поема в друга посока.
Защо Жаклин избира Аристотел Онасис
На 5 юни 1968 г. Робърт Кенеди е прострелян в Лос Анджелис. Той умира на следващия ден, а убийството му отново разтърсва Жаклин.
Трагедията засилва страховете ѝ за сигурността на собствените ѝ деца. По това време гръцкият корабен магнат Аристотел Онасис вече проявява сериозен интерес към нея.
Той разполага с огромно богатство, частен остров, кораби и самолети. За Жаклин това означава възможност за защита, уединение и живот далеч от непрестанното внимание в САЩ.
На 20 октомври 1968 г. тя се омъжва за Онасис.
Решението изненадва и разочарова Уорнеке. През следващата година и той сключва втори брак.
По-късно двамата се срещат случайно в парижкия хотел „Риц“. Жаклин го кани на обяд в апартамента си.
Според разказа на архитекта тя му признава, че съжалява за брака си с Онасис. Споделя и колко ограничена се чувства в огромното жилище, в което има възможност да подрежда по собствен вкус само една стая.
Това е един от личните спомени на Уорнеке, които дават поглед към отношенията им след раздялата.
Любовта се превръща в приятелство
Онасис умира през 1975 г., а Уорнеке се развежда през 1978 г.
След това двамата отново започват да общуват по-често. Срещат се, разговарят с часове и споделят подробности от личния си живот.
Уорнеке разказва, че Жаклин понякога го посещава в апартамента му след работа. Между тях вече няма предишната предпазливост, но близостта остава.
Той описва отношенията им като особена форма на любов, която продължава да съществува, макар романтичната им връзка отдавна да е приключила.
Писмото за Свети Валентин, което пристига три месеца преди смъртта ѝ
През февруари 1994 г. Уорнеке прочита в „Ню Йорк Таймс“, че Жаклин е диагностицирана с рак.
Новината го разтърсва и той решава да ѝ изпрати писмо за Свети Валентин.
В него си припомня тяхната любов и признава, че никога не е преставал да изпитва чувства към нея. Вдъхновен от филма „Безсъници в Сиатъл“, архитектът пише, че продължава да мечтае някой ден двамата отново да се срещнат на върха на Емпайър Стейт Билдинг.
Според спомените му Жаклин му се обажда още на следващата сутрин. Благодари му за писмото и му дава да разбере, че онова, което са изпитвали един към друг, не е изчезнало с годините.
Три месеца по-късно, на 19 май 1994 г., Жаклин Кенеди Онасис умира на 64 години.
Одеялото, което той пуска по реката
В деня на погребението Уорнеке се намира в Калифорния, на около 4800 километра от Вашингтон. Гледа по телевизията как жената, която някога е обичал, е положена до Джон Кенеди в мемориала, който самият той е проектирал.
В дома си пази старо кожено одеяло, подарено му от Жаклин за Коледа през 1965 г. Към него тя е оставила и бележка с пожелание да го топли, когато е сам на Западното крайбрежие.
След погребението Уорнеке взема вече износеното одеяло, навива го и го пуска по течението на река Ръшън в Калифорния.
Това е неговият личен ритуал на сбогуване.
През есента на същата година посещава гроба на Жаклин в „Арлингтън“, за да ѝ отдаде последна почит.
Архитектът умира през 2010 г. на 91-годишна възраст, без да е публикувал спомените си за нея. Преди смъртта си обаче кара дъщеря си Марго Уорнеке Мерк да обещае, че един ден ще издаде ръкописа.
Шестнадесет години по-късно обещанието е изпълнено.
Така човекът, проектирал последния дом на Джон Кенеди, оставя след себе си и историята на една любов, която Жаклин така и не забравя.
