На 6 януари православната църква чества Йордановден (Богоявление). Това е третият по значимост християнски празник през годината. На този ден Йоан Кръстител покръства Исус Христос във водите на река Йордан.
Богоявление е един от най-древните християнски празници. Посветен е на раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите.
Православната вяра обединява празника Богоявление с празника Кръщение Господне, приемайки, че при кръщението на Иисус на река Йордан се появява Бог в своята триединна същност: Синът – Христос, Светият дух – във вид на гълъб, който каца върху Христос, и гласът на небесния Отец (Глас Божи), който оповестява, че Христос е негов син
Празникът има различни имена в различните области на страната, като някои от тях са Кръстовден, Водици или Водокръщи. Народът нарича празниците Богоявление и Йордановден по общо име „Водици“, заради връзката им към вода.
Традиции и обичаи
Празничните обреди за Богоявление започват още на 5 януари. Свещеникът кръщава вода, като пуска кръст в нея. С котле от тази осветена вода и босилкова китка обикаля домовете на християните и ръси за здраве и късмет. На този ден не се яде нищо блажно, не се работи.
В навечерието на Йордановден се приготвя последната, трета кадена вечеря. На трапезата се поставят само постни храни - прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, фасул, вино, както и суровото жито, орехите и недогорялата свещ от втората кадена вечер.
Орехите от Нова година се разчупват и по тях се гадае за бъдещето, суровото жито се дава сутринта на кокошките, а свещта се запазва и се пали за предпазване от гръм.
В цялата страна на Йордановден в църквите се отслужва Света литургия, освещават се бойните знамена, а след това се провежда ритуалът по Спасяване на Светия кръст.
След ритуалното кръщаване на водата свещеникът хвърля кръста в реката или в морето. Мъжете се спускат да го извадят. Смята се, че който пръв го хване ще бъде много здрав и всичко ще му спори. В миналото този, който хванел кръста, бил богато награждаван от своите съселяни.
След изваждането на кръста се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. На нея се обновява светената вода в храмовете. От нея всеки носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. С нея се измива домашната икона и палешникът, с който е кадено през трите „кадени вечери“.
Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството.
На този ден момичетата си измиват лицето и ръцете, за да бъдат бели и червени през годината. Болните се къпят или пръскат с вода, взета от мястото, откъдето е изваден кръстът, за да оздравеят. Всеки отпива по глътка вода на гладно, измива лицето и ръцете си за здраве.
От ритуалните измивания и пръскания тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици за здраве и късмет.
На реката се носят иконите от вкъщи, топят се и се освещават. В реката се хвърлят три трески от бъдника, да се изтече всяко зло.
Освен общоприетия водосвет и ваденето на сребърен кръст за здраве, калоферчани вече близо два века спазват един уникален обичай – Мъжкото хоро във водите на река Тунджа, известно още като Хорото на Калифер войвода.
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратите на къщата заедно с бакър вино за минувачите.
Върху железен предмет се изгарят чемширените китки от предишното Рождество, а пепелта се поръсва със светена вода и се заравя под овошка или трендафилов храст. С донесената от църквата свещ се запалва с „нов“ огън кандилото в семейния иконостас. Там се полагат и новите рождественски китки.
След връщане от църква насред къщата се слага брадва с острието нагоре и се прескача, за да се спрат болестите. Който скочи най-високо, той пръв напива светената вода.
Две моми, преоблечени като младоженец и младоженка, ходят по къщите и ръсят с кръстена вода. Жените, които са станали майки наскоро, раздават по къщите питки кравайчета за здравето на децата си.
На Йордановден е добре да се кръщават децата. Това важи особено за родители, които дълго време не са имали рожба или са взели хранениче (тоест осиновили са дете), или пък ако детето е родено скоро и има здравословни проблеми.
По стара традиция първородното момче се кръщава на бащиния родител, първородното момиче – на майчиния.
Символ на кръщаването е обичаят да се къпят пеленачета или сгодени, или младоженци.
По къщите ходят по пет-шест души, извеждат, когото са си набелязали, хвърлят го три пъти в река, извор или чешма, както три пъти се потопил във водата Исус, и призовават магията на духовното раждане, което да ги защитава, да им помага да са здрави, да живеят, да се радват.
В Югозападна България се къпят само младоженците и момченцата до 1 година. Затова празникът се нарича Мъжки водици. По тези места избират кум на цялото селище до следващия Йордановден и той ръси със светената вода.
В Родопите обредът се нарича „хаскане“ – по възклицанията, които придружават трикратното потапяне във водата.
На Йордановден се събира пепелта от огнището, несъбирана през всичките дни от Коледа. Тя има магическа сила, лекува, предизвиква плодородието на дърветата, гони вредоносните същества.
На Водици сгодените ергени отиват на гости на избраницата. Свекървата мие лицето й, дарява я със златна паричка и китка. С това се дава началото на периодът на сватбите до Великденските заговезни.
Хората вярват, че на Йордановден водата има по-голяма сила. Освен че пречиства греховете, тя умее да лекува, затова болните влизат в реката, в която е хвърлен кръстът.
Имен ден празнуват всички с имената: Банчо, Бистра, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Богомил, Божан, Божана, Божидар, Божидара, Божил, Бончо, Борислав, Борислава, Боян, Бояна, Данка, Данко, Данчо, Йордан, Йордана, Йорданкa, Найден, Теодосий.
Поверия за Йордановден
Ако на Йордановден времето е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна. Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае.
Празнична трапеза
Към постните ястия се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки , зеле, фасул, орехи, вино. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни.
Обредният хляб за трапезата не е от чисто пшеничено брашно, а смесено с просено брашно в чест на просото. В някои райони на България вместо просо се слага царевично брашно.
Ето и няколко вкусни предложения за празничната трапеза:
Постни сарми с кисело зеле
Списък с продукти:
300 гр. ориз
2 кг. кисело зеле
зелев сок
1 глава лук
4 суп. л. олио
сол и червен пипер на вкус
магданоз и чубрица
Начин на приготвяне:
Лукът се нарязва на дребно и се задушава в олиото. Слага се оризът, разбърква се и леко се посолява. Добавя се червен пипер и магданоз.
Увиват се сарми и се нареждат в глинен съд, на дъното на който има наредени зелеви листа, за да не загорят сармите. Притискат се с порцеланова чиния и се заливат със зелев сок до половината от височината на сармите. Готвят се на тих огън.
Пълнени чушки с боб и кисело зеле
Списък с продукти:
100 гр. сушени чушки
2 ч. ч. сварен зрял боб
150 гр. накълцано кисело зеле
1 глава лук
1 чаени лъжички червен пипер
чубрица и джоджен на вкус
сол на вкус
олио
Начин на приготвяне:
Сушените чушки се накисват за 10-15 мин. в топла вода, за да омекнат. През това време се запържва ситно накълцаният лук, а когато се зачерви, се прибавя и червения пипер. Слага се киселото зеле вътре и се разбърква хубаво.
Добавя се свареният боб, чубрицата и джоджена и плънката се сваля от котлона. Пълнят се чушките и се нареждат в тавичка. Накрая отворът се овалва с брашно.
На дъното и се сипва един пръст вода и малко олио, като ястието се слага да се пече на умерена фурна.
Колаци
Списък с продукти:
1 кг брашно
2½ пакет суха мая
2 супени лъжици сол
вода на око
Начин на приготвяне:
Изсипете брашното в голям съд, подходящ за месене и направете кладенче. Разтворете маята в малко топла вода. В друга паничка разтворете солта също в топла вода. Налейте я при брашното. А след това и маята.
Започнете да размесванете сместа, докато се усвои цялото брашно. Месете, докато се получи хубаво меко тесто. Ако е нужно, добавете още брашно. Тестото не трябва да лепи по ръцете. Месете, докато се появят мехурчета.
След като омесите тестото добре, оставете го да втасва в съд, поръсен с брашно. Покрийте го с кърпа. След като втаса, разделете го на няколко топчици. Премесете ги, за да се получи хубав кръг. Поръсете ги с малко брашно и ги пробийте с показалец в средата. След това разширете дупката с две ръце.
Подмажете тавичка с малко олио и наредете колаците в нея с лицевата страна надолу. Оставете ги да починат за няколко минути .
Включете фурната на 240 С с вентилатор. Преди да ги пъхнете в нея, намажете ги леко с вода и брашно. Печете около 20-30 минути, докато се запекат.
Харесайте jenata.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!
