Доста често опитът да нахраните детето си се превръща в задача с повишена трудност. Хлапето се мръщи на зеленчуците, не иска да си изяде супата или категорично отказва да близне месото.
На пръв поглед изглежда, че проблемът се крие във възпитанието. Ново изследване обаче доказва, че претенциозността към храната се дължи на генетиката.
Резултатите от проучването показват, че хранителните предпочитания до голяма степен са генетични и остават стабилни през целия живот.
За да достигнат до тези заключения, учените са сравнили резултатите от анкета сред родители с еднояйчни и двуяйчни близнаци на възраст от 16 месеца до 13 години.
Проучването включва 2400 групи деца. Родителите са попълнили въпросници за хранителното поведение на децата си, когато те са били на 16 месеца, три, пет, седем и 13 години.
Оказало се е, че нивото на претенциозност към храната е било относително стабилно, достигайки връх около 7-годишна възраст и намалявайки леко след това.
Фактори като продукти, които обикновено се приготвят у дома, се оказват значими само в детството.
А естествената предразположеност е повлияла на хранителното поведение на възрастните близнаци: те по-често са избирали малка гама от продукти и са били изключително селективни по отношение на текстурите или вкусовете, нежелаейки да опитват нови храни.
Най-интересното откритие, което учените са направили, е, че резултатите на децата обикновено са се определяли от гените.
"Надяваме се откритието ни, че претенциозността към храната до голяма степен е вродено, може да помогне за облекчаване на родителската вина. Това поведение не е резултат от възпитанието на децата", посочват експертите.
Те също така добавят, че въпреки че генетиката има по-голямо влияние върху претенциозността на детето към храните, средата, в която то расте, също играе съществена роля.
"Това говори, че намесите, насочени към подпомагане на децата да ядат по-широка гама от храни, като например редовното предлагане на разнообразни плодове и зеленчуци, може да са най-ефективни в ранните години и да окажат влияние върху бъдещето на детето", добавят учените.
За да разграничи точно генетичното влияние от това на околната среда, изследователският екип е сравнил хранителните предпочитания между различните двойки близнаци. И е открил, че двуяйчните близнаци са много по-различни в храненето си от еднояйчните, което говори, че именно генетиката е ключовият фактор.
Екипът също така е установил, че близнаците с различен генетичен код стават много по-различни с напредване на възрастта, което допълнително подчертава важността на индивидуалния опит и житейския път на човека.
"Родителите могат да продължат да подкрепят децата си да ядат широка гама от храни в детството и юношеството, но връстниците и приятелите им могат да се превърнат в по-важен фактор, влияещ върху диетата им, когато достигнат юношеска възраст", посочват в заключение учените. /jenata.blitz.bg
