След смъртта на съпруга си 60-годишната Мерием от Мароко изпада в дълбока криза. Освен тежката загуба, тя е изправена пред несигурност и уязвимост. Пред мароканското списание „Egalite Mag“ тя настоява за анонимност от страх от отмъщение от страна на роднините на покойния ѝ мъж, които я третират като враг въпреки 30-годишния им съвместен живот.
Приживе съпругът ѝ се е погрижил за нейното бъдеще, като е купил апартамент на нейно име.
След смъртта му обаче роднините оспорват собствеността в съда въз основа на „таасиб“ – правило от шериата, според което, ако починалият мъж оставя дъщери, но няма синове, неговите роднини унаследяват значителна част от имуществото заедно с вдовицата и дъщерите.
Мароканският съд накрая отсъжда в полза на Мерием, тъй като прехвърлянето е извършено законно приживе, което ислямското право позволява. Въпреки това всички останали активи (автомобил, банкови сметки) остават блокирани в наследствени спорове.
Дорте Енгелке от Института „Макс Планк“ в Хамбург обяснява пред ДВ, че това не е изолиран случай в региона. Жените често са принудени да напуснат семейното жилище, за да се раздели имотът между наследниците.
Осигуряването на правото на вдовиците да останат в домовете си би донесло огромна социална стабилност.
Въпреки че правителствата в Близкия изток и Северна Африка разширяват правата на жените в сфери като защитата от домашно насилие, реформата в наследяването остава изключително чувствителна тема.
Синът все още получава двоен дял в сравнение с дъщерята, тъй като се предполага, че той трябва да издържа финансово семейството – логика, която в практиката все по-малко отговаря на реалността.
Съществува и силен социален аргумент за запазване на фамилното имущество, което при равенство би могло да премине в друго семейство чрез брак.
Елхам Манеа, доцент в Университета в Цюрих, посочва и политическа причина за бавния прогрес – много арабски режими с нисък легитимитет сключват съюзи с консервативни и ислямистки сили за политическото си оцеляване. Семейното право в региона е преди всичко политически въпрос.
От друга страна, правни експерти, сред които и тунизийската анализаторка Амел Хамами, подчертават, че в Корана има разлика между неизменните религиозни обреди (отношенията между Аллах и хората) и правилата, уреждащи социалните отношения (наследяване, наказания).
Промяната в наследственото право не противоречи на Корана, а съответства на ислямските цели за справедливост и човешка еманципация.
Редица държави като Тунис, ОАЕ, Йордания, Бахрейн, Саудитска Арабия и Мароко вече предприемат различни по мащаб реформи.
В Саудитска Арабия през 2019 г. бе ограничена системата на мъжкото настойничество, а в Тунис мъжете и жените са законно признати за равни граждани със споделена финансова отговорност за семейството.
В Мароко, в рамките на реформата на Семейния закон, инициирана от крал Мухамед VI през 2022 г., се предлага семейното жилище да бъде защитено от подялба след смъртта на единия съпруг.
Активистите виждат светлина в тунела заради новите, по-образовани поколения и все по-организираните женски движения.
Бъдещето на реформите обаче зависи не само от законовата защита, но и от изграждането на широка обществена подкрепа и преосмислянето на социалното разбиране за справедливост и равенство между половете.
