Когато избирате нов климатик, едно от първите неща, които ще забележите в техническите му характеристики, е съкращението BTU. Зад тези три букви се крие ключов показател, който определя дали избраният модел ще успее да охлади или стопли дома ви, или просто ще хаби излишна електроенергия.
Когато избирате нов климатик, едно от първите неща, които ще забележите в техническите му характеристики, е съкращението BTU. Зад тези три букви се крие ключов показател, който определя дали избраният модел ще успее да охлади или стопли дома ви, или просто ще хаби излишна електроенергия.
BTU означава Британска термична единица (British Thermal Unit). По дефиниция едно BTU е количеството енергия, необходимо за повишаване на температурата на един фунт (около 450 грама) вода с един градус по Фаренхайт.
Тъй като това определение звучи твърде научно и сложно за ежедневието, Американската агенция за енергийна информация (EIA) предлага далеч по-нагледно обяснение: едно BTU се равнява приблизително на топлината, която отделя една стандартна дървена кибритена клечка, изгаряйки докрай.
Климатикът на практика работи като „топлинна прахосмукачка“ – неговата задача е да изсмуче горещия въздух от стаята и да го изкара навън. Затова капацитетът му технически се измерва в BTU за час (BTU/hr).
Ако един климатик е обозначен с мощност от 12 000 BTU, това означава, че за един час той може да изтегли от помещението топлина, равняваща се на 12 000 изгорели кибритени клечки, доставяйки ви прохлада в замяна.
В името на тази мерна единица има известна ирония. Тя възниква в британското инженерство през XIX век и се разпространява по света с разрастването на Британската империя.
Днес обаче по-голямата часть от планетата е преминала към метричната система, където топлината се измерва в джаули, а мощността на климатиците – в киловати (kW) или тонове охлаждане.
В България и Европа стандартно използваме киловати, но означенията в BTU (като „климатик девятка“ за 9000 BTU или „дванадесетка“ за 12 000 BTU) са останали като разговорен и търговски нарицател на пазара.
За ориентир: 1 kW охлаждаща мощност се равнява на около 3400 BTU, а 1 тон охлаждане е равен на 12 000 BTU.
При повечето технологии правилото „колкото повече, толкова по-добре“ важи с пълна сила, но при климатиците и техните BTU това е сериозна грешка.
Ако монтирате прекалено мощен климатик в малка стая, той ще охлади въздуха светкавично и ще се изключи, преди да е успегнал да изтегли влагата от помещението. Резултатът ще бъде студена, но неприятно влажна и лепкава стая.
Ако пък изберете твърде маломощен уред, той ще работи непрекъснато без почивка, без никога да достигне желаната температура. Това не само ще доведе до огромни сметки за ток, но и ще съкрати драстично живота на компресора.
Златното правило при избора гласи: превърнато за нашите стандарти, за всеки квадратен метър от помещението (при стандартна височина на тавана) са необходими около 250–300 BTU охлаждаща мощност.
Тази стойност обаче може да варира според качеството на изолацията, географското изложение на стаята и наличието на големи прозорци.
