Преди няколко години историята на семейство Азизови от Русия привлече вниманието на медиите, след като стана ясно какво се е случвало зад висока ограда в обикновено селище близо до Челябинск. Според публикуваната информация, Дина Азизова държала трите си деца в плен повече от десетилетие, представяйки ги в социалните мрежи като образцово семейство.
Според разпространената информация, историята започва по времето, когато Дина среща мъж на име Руслан, след неуспешен първи брак — той обаче не отвръща на чувствата ѝ. От гняв и желание да го накара да ревнува, тя се омъжва за четиринадесет години по-възрастния от нея Суджун Рахматов.
В началото на 2000-те години семейството се мести в покрайнините на Челябинск, където започва да строи къща. Първото нещо, което Дина наредила на съпруга си, било да построи триметрова ограда, така че абсолютно никой да не може да наднича в двора им.
Суджун работел на смени и рядко си бил вкъщи, опитвайки се да изплаща заемите, докато Дина отглеждала трите им деца — най-голямата дъщеря, синът и по-малката дъщеря. За външния свят тя внимателно изграждала образа на идеална майка.
В социалните мрежи използвала прякор, свързан със старата ѝ любов, и редовно публикувала снимки, на които момичетата били сресани, гримирани и облечени в разкошни розови рокли.
В действителност обаче държала децата си заключени, подлагала ги на фалшиво домашно обучение и накрая буквално ги зазидала в стаите им. Хранела ги само с хляб, който сами си правели, и обикновен чай, въпреки че хладилникът винаги бил пълен с храна, която не им позволявала да докоснат.
Не им давала да се къпят с години и редовно ги биела с колан с извинението, че просто ги подготвя за един суров и жесток свят.
Тежка е съдбата на сина ѝ, който е инвалид и е започнал да получава гърбица на гърба. Дина отказвала молбите да го заведе на лекар.
Докато събирала стотици кукли Барби и им шиела красиви рокли, децата ѝ живеели суров живот, мръсни и гладни.
Бягство и трагичен изход
Развръзката настъпила случайно, когато най-голямата дъщеря намерила стар мобилен телефон с интернет достъп, който майка им била загубила по-рано. В мрежата тя се свързала с млад мъж, на когото разказала цялата история, а той се съгласил да помогне и да им осигури безопасно убежище.
Веднъж, когато Дина отишла до пощата, трите деца се възползвали от възможността и избягали. По-късно най-голямата дъщеря разказва, че преди да си тръгне, целунала майка си и ѝ казала, че я обича, на което Дина отговорила със същите думи.
Когато след няколко дни осъзнала, че децата ѝ са избягали и няма да се върнат, Дина запалила пожар в къщата и отнела живота си. В прощалното си послание поискала прошка единствено от по-малките си деца — сина и по-малката дъщеря, без да споменава най-голямата дъщеря.
Полицията скоро открила децата, а показанията им за преживяното робство направили силно впечатление дори на опитни служители.
Те били незабавно преместени в близка болница, където получили адекватна медицинска помощ за първи път от много години и където за първи път опитали нормална храна — обикновена каша, която им се сторила изключително вкусна.
Трудно възстановяване и битка за попечителство
След освобождаването последвала нова битка — тази с институциите.
Социалните работници планирали да настанят по-малките деца в сиропиталище, твърдейки, че 20-годишната най-голяма сестра не е годна да поеме официално попечителство, защото самата тя се държи като дете и не знае как да използва дебитна карта или да се вози в градски транспорт.
Баща им също не получил тази възможност, въпреки че предварително подготвил подходящ апартамент за пристигането им.
Най-голямата сестра обаче не искала да се откаже и успяла да докаже, че може да се грижи за брат си и сестра си. Междувременно се омъжила и родила дете, а днес по-малките ѝ брат и сестра живеят с нея, докато баща им официално бил лишен от родителски права.
Въпреки този резултат, тежките спомени от миналото не са забравени и най-голямата сестра все още изпитва силна вина за смъртта на майка си, осъзнавайки, че бягството ѝ е било причина за тази трагедия.
Междувременно синът и по-малката сестра трудно се адаптират към нормална среда след единадесет пълни години, прекарани в пълна изолация. Те все още са затворени и не се доверяват лесно на хората, но по-голямата им сестра се опитва всеки ден да им оказва подкрепа и да направи всичко възможно, за да се почувстват обичани и в безопасност. /jenata.blitz.bg
