Иде Черешова задушница! На гробището задължително се правят тези неща, а вкъщи...

Тя е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък

https://jenata.blitz.bg/dom-i-semeystvo/ide-ceresova-zadusnica-na-grobishheto-zadlzitelno-se-pravyat-tezi-neshha-a-vkshhi Jenata.blitz.bg
Иде Черешова задушница! На гробището задължително се правят тези неща, а вкъщи...

Задушница сa дните в годината, в които се прави помен в чест на починалите. Православните християни молят Господ да прости греховете на своите близки покойници.

През годината има три Задушници – през февруари/март (Голяма или Месопустна), май/юни (Черешова) и началото на ноември (Архангелова). Те се падат в съботите преди Месни заговезни, след Спасовден и около Архангеловден.

Датата, на която се отбелязва Черешова Задушница, е различна, но винаги е в съботата преди Петровите пости и името на тази конкретно е заради времето, в което узряват черешите.

Тази година тя се пада на 22 юни.

Т. нар. Спасовска или Черешова задушница е свързана с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък. 

Във всяка църква се прави панихида. Службите са заупокойни и се прави обща панихида за всички починали.

На този ден камбаните бият траурно – с отмерен удар, за да се напомни за грижата към мъртвите.

Вярва се, че на Черешова задушница мъртвите първо посещават своя гроб и затова живите им роднини трябва занесат храна и вино на мястото.

Гробовете се почистват, прикадяват се с тамян, за да избяга Дяволът и се пали свещ.

Гробът се прелива с червено вино. Ритуалът по преливане на вино започвало от мястото, където е главата на покойника в посока наляво – правило се три кръга по края на гроба.

Правят се и раздавки, подавки. Раздават се на близки, комшии, роднини, дошли на гроба на починалия, а също и на другите хора около съседните гробове, дори на непознати.

Прието е на този ден вратите и прозорците на домовете да останат отворени, за да може душата на мъртвия да излезе безпрепятствено.

Християнската традиция повелява също да се раздава милостиня на бедни, да се нахранят гладни, да се извършват добри дела, за да се успокоят и омилостивят душите на починалите близки.

Череши и жито се носят за освещаване в църквата, а в дома трябва да се нареди поменателна трапеза.

Рецепта за варено жито за Задушница:

Преди да се вари, е добре груханата пшеница да се накисне за 24 часа във вода. На следващия ден се отцежда от водата и се слага за варене в дълбока тенджера.

Водата трябва да е около 2-3 пръста над количеството жито. Слага се щипка сол, похлупва се и се оставя на включен слаб котлон за варене.

Обичайно 1 час е достатъчен, за да се свари добре житото. Зрънцата трябва да набъбнат и омекнат тогава се преценява, че е готово.

По време на варене се проверява да не се изпари водата (при нужда се долива вряла вода) и житото да загори.

Готовото жито се обърква добре с 200 гр. захар на пясък. Добавят се счукани орехи, настъргана кора лимон, галета (100 гр.). Обърква се добре, похлупва се и се оставя за една нощ на хладно място да се овкуси.

На Задушница се раздава, като се разпределя ашурето в купички. Отгоре се поръсва плътно пудра захар. С канелата върху всяка купичка се прави кръст. Така се раздава на Задушница за бог да прости. 

На Задушница се спазват и много строги забрани. Те имат цел да откъснат човека от ежедневието, от обичайните грижи и отговорности и да го насочат към душите на починалите ни близки. Това е отдаване на почит към тях.

Забраните касаят единствено ежедневните дейности, накратко – работата, която пречи да се отдаде цялото внимание и мисъл към душите.

Работи ли се на Задушница?

Църквата не забранява, но призовава да не се работи, ако разбира се търпи отлагане за друг ден. Например да се сготви и да се измие посудата след храна не е грях, това е текуща необходимост.

Да се нахранят животните не е грях, да се прекопае градината е грях спрямо разбиранията за Задушница.

Има славянско поверие, че в деня за Душите покойните посещават дома си. И те се наскърбяват, като видят, че близките им си вършат работата и са ги забравили.

В този ден се отделя време за посещение на гробовете, за служба в църквата, за мисли и разговори за починалите.

Пере ли се на Задушница?

Не се пере на ръка, защото ще се похаби време, което е отредено за Душите. Но няма пречка да се пусне пералня, защото работи машината, а не човекът.

Чисти ли се на Задушница?

Принципът е същият като изложеният относно прането. Не трябва да се чисти, защото това отнема време, а чистенето спокойно се отлага за следващия ден. Няма пречка да се пусне робот, който да събере праха.

Може ли да се къпем?

Не е допустимо. Къпането е част от грижата за себе си, а на Задушница грижата се насочва към покойните.

В годината има три дни, в които не е редно да "крадем"от времето им. Някои хора се отдават на забавления и почивка през "неработния" ден, смятайки, че спазват забраните.

Екскурзия, среща с приятели, игри и други подобни дейности също не са редни на Задушница. Те не са забранени, защото не са съществували, когато са установявани обичаите за почитане на мъртвите.

В минало време хората са работели постоянно и са спирали само за празник.

Харесайте jenata.blitz.bg и във Фейсбук, където ще намерите още много полезни и интересни четива за всеки!

 


 

Горещи

Коментирай