Историята на последната корейска принцеса е една от най-тъжните в историята на Азия. Родена без право на признание, преживяла изгнание, психично заболяване и загубата на собственото си дете – животът ѝ е изпълнен с болка и самота.
Това е историята на принцеса Докхе – жена, която цял живот мечтае само за едно: да се върне у дома.
Нежеланото дете на императора
Раждането на Докхе през 1912 г. не носи радост. Баща ѝ – император Коджон – е владетел, но майка ѝ е наложница. Това я обрича на пренебрежение още от самото начало.
В продължение на пет години името ѝ дори не фигурира в официалните регистри на императорското семейство. Децата ѝ се подиграват, а възрастните не я приемат сериозно.
Народът обичал покойната кралица Мин, затова наричали момичето „полукръвна“. Докхе расте затворена и самотна, без приятели. Едва през 1917 г. името ѝ е официално признато, но отношението към нея не се променя.
Императорът създава детска градина за момичета от аристократични семейства, за да не бъде дъщеря му сама. Там тя намира приятели и за кратко се чувства по-добре.
Първата загуба и сривът на надеждите
На 7 години животът на Докхе се преобръща. Корея е на прага на окупация от Япония. Баща ѝ се опитва да я защити чрез брак, но японските власти осуетяват годежа.
Скоро след това император Коджон се разболява и умира през 1919 г. Появяват се слухове, че е бил отровен.
За малката принцеса това е първият тежък удар – тя губи единствения човек, който я защитава.
Изгнание и тежка диагноза
С нарастващото влияние на Япония, корейците са принудени да се отказват от културата и идентичността си. Най-големият страх на покойния император се сбъдва – дъщеря му е изпратена да учи в Япония.
Там ѝ забраняват да вижда майка си и да се връща в родината.
Животът в чужда страна разбива психиката ѝ. Докхе се изолира, спира да общува и прекарва часове сама. След няколко години умира и майка ѝ. На погребението ѝ дори не позволяват да се сбогува достойно.
През 1930 г. лекарите ѝ поставят тежка диагноза – състояние, което днес би било определено като шизофрения.
Политически брак и кратка надежда
През 1931 г. Докхе е омъжена насила за японския аристократ Такеюки Со. Бракът е политически, без любов.
Ражда се дъщеря им Масае, но щастието е илюзия. Съпругът ѝ настоява тя да забрави корейските си корени, да говори японски и да приеме новата си идентичност.
Докхе отказва. Тя продължава да твърди, че е корейка.
С времето състоянието ѝ се влошава – започва да се скита нощем и губи способността да се грижи за детето си.
15 години в психиатрична клиника
Принцесата е настанена в психиатрична болница, където прекарва 15 години. През това време няма право да вижда дъщеря си.
Масае израства като японка, без да знае истината за майка си.
След освобождаването си Докхе се опитва да възстанови връзката с нея, но е твърде късно. Дъщерята не желае да приеме корейската си идентичност.
През 1953 г. бракът окончателно се разпада. Принцесата остава сама в чужда страна.
Завръщане у дома… без надежда
Три години по-късно се случва най-голямата трагедия – дъщеря ѝ отнема живота си. Масае не успява да се справи с вътрешния конфликт и семейната драма.
Това напълно пречупва Докхе. Тя губи връзка с реалността, отказва да се храни и спира да разпознава хората.
През 1962 г., след намеса на журналист, южнокорейските власти я връщат в родината ѝ.
Когато самолетът каца, тя не разпознава никого… но избухва в сълзи.
Единственото ѝ желание през целия живот най-накрая се сбъдва – тя се връща у дома, дори когато вече е загубила всичко останало.
