Осем часа сън на нощ отдавна се смятат за златен стандарт за добро здраве. Ново мащабно научно изследване обаче поставя под въпрос това широко разпространено схващане. Оказва се, че не само недоспиването, но и прекалено дългият сън може да бъде свързан с по-бързо стареене на организма.
Според информация, публикувана от MoneyTalksNews, международен екип от учени, сред които специалисти от Колумбийския университет, е установил интересна зависимост между часовете сън и биологичната възраст на човека.
Резултатите показват, че хората, които спят между 6,4 и 7,8 часа на нощ, проявяват най-малко признаци на биологично стареене.
Какво разкрива мащабното изследване?
Проучването, публикувано в научното списание Nature, обхваща данни за близо половин милион души на възраст между 37 и 84 години.
За да установят как сънят се отразява на организма, изследователите използвали 23 специализирани модела за измерване на биологичната възраст, обхващащи 17 различни органни системи.
Анализът включвал състоянието на мозъка, сърцето, белите дробове, имунната система и други важни части на човешкото тяло.
Резултатите очертали любопитна тенденция – както сънят под 6 часа, така и този над 8 часа се свързват с по-изразени признаци на ускорено стареене.
Защо повече сън невинаги означава по-добро здраве?
Учените установили, че най-благоприятните показатели се наблюдават при участниците, които прекарват в сън приблизително между шест часа и половина и малко под осем часа всяка нощ.
Това обаче не означава, че осемчасовият сън е вреден или че всеки трябва да намали времето си за почивка.
Специалистите подчертават, че изследването открива статистическа връзка, а не доказва причинно-следствена зависимост.
Например хората, които спят прекалено дълго, може вече да имат здравословни проблеми, които едновременно увеличават нуждата им от сън и влияят върху процесите на стареене.
Същото важи и за хроничното недоспиване, което може да е свързано с различни заболявания и нарушения в организма.
Колко часа сън всъщност са ни необходими?
Макар резултатите да поставят под въпрос идеята за универсалните осем часа, учените предупреждават, че не съществува една точна продължителност на съня, подходяща за всички.
Потребностите зависят от възрастта, здравословното състояние, начина на живот и индивидуалните особености на организма.
За повечето възрастни общоприетата препоръка остава между 7 и 9 часа сън на денонощие.
Основният извод е, че повече сън невинаги означава по-добро здраве, но и умишленото му ограничаване не е решение. Значение имат не само часовете, прекарани в леглото, но и качеството на почивката и това дали човек се събужда отпочинал.
Новите открития напомнят, че сънят е много повече от ежедневен навик – той е важен показател за общото състояние на организма.
